Вчера в предаването „Софийска трибуна“, което се излъчва на честотите на софийската програма на Радио „Фокус“, главният редактор на Любословие.БГ беше гост на Веселка Иванов. На честота 103.6 всеки понеделник от 17.00 часа се говори за миналото, настоящето и бъдещето на София. С Андрей Велчев – доктор по политология и преподавател в Софийския и Русенския университет беха обсъдени поведението и комуникацията на политиците на местно и национално ниво. Той коментира и 11-часово заседание на Националния съвет на БСП, на което партията утвърди листатата си за европейските избори през май. Кои са силните и слабите места в партията и колко обединена е тя. Д-р Велчев е автор на книгата “Управление на комуникациите при публичните политики” и експерт по Политически мениджмънт и публични политики и комуникации. Автор е и на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на журналистиката и политическите комуникации. Прочетете и част от интервюто:
Водещ: Как оценявате комуникацията на политиците както на местно, така и на национално ниво?
Андрей Велчев: Колкото и скромни претенции да предявяваме, обективният анализ показва, че комуникацията в под всякаква критика. Говоря не само за умение и дори липса на разбиране колко са важни политическите комуникации като двустранен, подчертавам – пълноценен, двустранен и двупосочен процес. Ако отчитаме значението на различните мрежи в съвременни свят, дори по-точно да се каже – многостранен и многопосочен процес. Имам чувството, че повечето български политици не само не чуват какво им се казва от обществото, ами дори често пъти сами не знаят какво говорят. Примерите за това са всеки ден пред нас, когато представители на различни политически партии и институции трябва да обяснят, че не са имали предвид точно това, което вече са казали.
Водещ: И неведнъж сме чували в техните речи умалителни имена, обръщения във второ лице. Какво говори фамилиарниченето на премиера Бойко Борисов например с подчинените си?
Андрей Велчев: За него, а и не само за него мога да кажа, че на първо място това е демонстрация на скромно възпитание и обща култура, а в дълбочина – една философи на упражняване на властта, която е ужасно анахронична. Бих го сравнил с начина на говорене на чорбаджи Марко, но рискувам да засегна големия автор и неговия герой. Давам корпоративен пример, от този на бизнеса – това е като един работодател, който съзнателно или несъзнателно обижда своите служители. Така че не бих казал, че снижаването на риториката до това фриволничене е добро за когото и да било в политическия свят.
Водещ: Смята ли обаче този, който фамилиарничи, че създава усещане за близост до обществото или пък напротив – е лош политически имидж?
Андрей Велчев: Създава се илюзия на близост до хората. Уличният език е слабо прикритие на огромната пропаст между днешните управници и обикновените хора. Номерът: „Аз съм прост. Това означава, че и вие сте прости и затова трябва да се разбираме“ отдавна вече не е ефективен и не работи. Обществото иска не фамилиарниченето, на което сме свидетели, а хората желаят управници, които упражняват властта в интерес на обществото, говорят си с тях, не се облагодетелстват лично. Не е нужно политиците да живеят в колиби или да имат персонални асансьори. Това е част от лошите примери, които виждаме и като цяло трябва да излезем от тази улична риторика и често въвличане на спортни примери от различни спортове. Поне според мен.
Водещ: И каква всъщност е формулата за адекватна и успешна политическа комуникация?
Андрей Велчев: Трудно е да се даде формула или да се генерализира. По-скоро трябва да има синтез, трябва да има добър диалог и еднакво въвличане между науката и изкуството. Накратко най-важното е да си даваш сметка, че това е едно общуване, в процеса на което трябва да чуваш и да разбираш другите. Да разбираш правото им на мнение, да се стремиш да отчиташ техните интереси на първо място, защото всеки управник зависи от обществото не само по време на избори, но и по време на целия си политически мандат. В нормалните случаи обществото очаква повече, отколкото зависи от него. И тук идва добрата и адекватна риторика и диалог с всички заинтересовани страни.
Водещ: И може би тук е редно да дадем и пример за такава добра политическа риторика и комуникация на някой политически лидер?
Андрей Велчев: Разбира се. Най-често това може да бъде видяно на местно ниво – кризите в Столична община, които не бяха една и две. И тогава, когато представители на висшата администрация бягаха през страничните входове, а отделни общински съветници, предимно от опозицията, бяха сред хората, посрещаха ги. Разбираха техните проблеми, говореха открито за тях и се създаваше впечатление, че те не само присъстват на един протест, а и че нещо произлиза от него и че има диалог между избраните да бранят техните права.
Водещ: Тоест успешна може да бъде онази комуникация, която не те кара да избягаш от проблема, а да застанеш лице в лице с него?
Андрей Велчев: Да. И да намериш общото решение и всеки един от участниците да бъде представен, думата му да бъде чута. Кръглите маси са за това – за да бъдат поставяни въпроси и те да бъдат решавани, а не задълбочавани.
Водещ: Вчера след 11-часово заседание на Националния съвет на БСП партията утвърди листата си за европейските избори през май, която сякаш се размина с предварителните очаквания и нагласи. Какъв е вашият коментар?
Андрей Велчев: От гледна точка на посланието към обществото, тъй като разговорът е за политическите комуникации, се получи една много благоприятна, дори и щастлива развръзка. Всеки от участниците получи поне част от това, което искаше . така например Корнелия Нинова искаше да покаже принципни резерви към част от политиките на Партията на европейските социалисти и към опитите на Сергей Станишев да ги прокара в България. Това стана ясно на обществото. От друга страна Станишев все пак попадна на избираемо място. Тоест опозицията вътре в партията успя частично да защити честта си. Трето – БСП показа, че остава и може би е най-демократичната партия в България. Като цяло листата е интересна. В челото има млади хора, за които непрекъснато се говори, че има дефицит. Изненада беше ходът с включването на началника на кабинета на президента Румен Радев, който очевидно е избрал друго политическо поприще. Г-н Христов е културен и начетен човек. Сигурно ще бъде много полезен на терена на европейските политики. Сега основният въпрос е дали ще могат да бъдат загърбени враждите вътре в партията, за да може като едно да се хвърлят в битката за победа.
Водещ: Какво според вас означава първоначалното невключване на Сергей Станишев в листата?
Андрей Велчев: Може би това, което казах. Да се види, че няма предварителни уговорки, няма дирижиран вот и че все пак демокрацията е висшата форма на политиката.
Водещ: Добре обмислен ход ли беше това обаче?
Андрей Велчев: Не мога да твърдя това. В крайна сметка партия с традиции показа, че местните структури имат своята дума и тя бива чувана.
Водещ: И в този ред на мисли питахме разделена ли е БСП, когато Елена Йончева беше избрана за водач на листата на партията за евроизборите. Питаме и сега – разделена ли е левицата, след като цялата листа вече е утвърдена? Какво показа партията вчера?
Андрей Велчев: Според мен нито Елена Йончева, нито който и да е друг от участниците в политическите процеси трябва да говори за разделение. Все пак Елена Йончева е човек, който познаваме като добър журналист и като честен човек, който няма богат политически опит, но за сметка на това общува добре и представлява онова, което отдавна сме забравили, задълбочени анализи на проблеми, повдига ги пред обществото. Каквито и вражди да има, в крайна сметка всички в БСП трябва да разберат, че е от общ интерес и за партията, и за обществото, като втората най-голяма политически представена партия, е да се борят за победа, да са заедно и да постъпят по един начин, който да е добър за всеки един от избирателите, от хората, които симпатизират на отделните политики и политици и в тази листа, и в бъдещите листи. Говоря за наближаващите местни избори. В крайна сметка аз смятам, че така трябва да постъпят, а те дали ще го разберат, това е един отделен не само политически въпрос.
Водещ: И предвид факта, че Европейският парламент се превръща в място на все по-ожесточаващи се сблъсъци, то какви ще бъдат задачите на бъдещите евродепутати и какви лица търси доверието на народа, какви лица ще спечелят народа?
Андрей Велчев: Не само България, видимо е, че и Европа е на кръстопът – осезаем и значим за цялостното развитие на това единно нещо, което от години се развива. Българите и българските представители трябва да търсят по-добро и убедително място в европейската политика. Бъдещите евродепутати, които ще бъдат избрани от избирателите в България, трябва на първо място да бъдат хора, които да участва в групите на различни европейски фамилии. На първо място те трябва да защитават българския интерес, да бъдат българи, да защитават интересите на своите избиратели, многото проблеми, които са не само част от българското ежедневие, а и от европейското. Те трябва да представляват и да защитават най-вече интересите не на своята или друга партия, а най-вече интересите на гражданите, които са ги избирали. И може би най-важното, от което трябва да се пазят, е да не защитават толкова много личните си интереси и да не правят личен пиар и да изграждат собствен облик.
Водещ: Споменахме и местните избори. Означава ли, че партията, която спечели най-много места в ЕП, ще има преднина и в местните избори?
Андрей Велчев: Това е един не много лесен въпрос. Важно е какво послание ще излъчи, както казахме в нашия разговор. Важно е как ще употребят или как ще анализират самите резултати. Ясно е, че много по-добре се правят избори, когато една партия побеждава. Казах за спортната риторика. Ясно е, че когато защитаваш една титла на победител, е много по-лесно, отколкото ако тепърва трябва да я печелиш. Проблемът е този, че често политиците и самите политически партии не взимат своите поуки от едни или други загубени избори и за съжаление или тръгват драстично надолу, или правят нещо като кризисен пиар, за да кажат може би къде са сбъркали, или както в по-ранни години на избухването на демокрацията – спират да говорят въобще за определен период и след това се сърдят на своите избиратели, че не са ги разбрали правилно.
Веселка ИВАНОВА
Каква е вашата реакция?
