Александрина Александрова-Петрова има две бакалавърски степени – „Социални дейности“ и „Връзки с обществеността“, и магистърска степен „Международна сигурност“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Професионално се занимава с комуникации – офлайн от 2000 г. и онлайн от 2010 г. В този разговор за Любословие.БГ между нея, Момчил Марчев и Андрей Велчев тя обяснява за изкуството да бъдеш пенкилер и най-неизвестните трикове на онлайн маркетинга.
Здравей, Алекс
Здрасти, надявам се, че си добре, така както и аз
PR + събитиен мениджмънт или дигитален маркетинг, кое е акцентът при теб сега?
Нито едното, нито другото, нито третото.
От есента миналата година се занимавам с много интересна задача – пускането на нови допълнителни услуги в телекомуникационна компания. Защото вече телекомуникациите не са просто да си говорим по телефона или да браузваме в интернет през мобилното устройство. Допълнителните услуги не са свързани с основния бизнес, тоест телефонията, а допълват потребителското преживяване. Благодарение на факта, че близо 90% от потребителите имат смарт телефони, клиентите могат да слушат музика, да гледат предпочитани филми или да проследят мача на любим спортист просто докато си ходят, шофират, пътуват.
Може ли всичките задачи, под една мишница, как мислиш за хората с композитни занаяти и занимания?
Може, но е трудно. В същност, когато носиш много дини под една мишница, просто балансираш между всичките. Отпускаш едно, повдигаш друго. J Иначе казано – приоритизираш.
Хората с разнопосочни занимания, умения и знания, накрая пак се съсредоточават върху една дейност. Тази, която им е най-много на сърце или най-добре им се отдава. Това, което могат в повече, просто им улеснява живота и прави предложенията, идеите и възможностите им по-комплексни, интересни и неочаквани.
Какво е да си комуникационен и маркетинг специалист в нашата страна? Как се справяме с началниците, които искат да сме „пенкилери“?
В малката компания комуникационният специалист е едно и също лице с маркетинг специалиста, често и с дигиталния маркетолог. В средно голяма компания вече може би съществуват като отделни позиции, но само в една корпорация това са диференцирани роли.
Не съм забелязала да се справяме с шефовете J, които искат от нас да сме пенкилери. По-скоро се нагаждаме спрямо нуждите, т.е. комуникираме различно в зависимост от въпросите и се стараем да сме още по-големи пенкилери.
Осъзнатите началници нямат очаквания, които не можем да изпълним.
Как ще завърши войната между производствените и развойни отдели в големите предприятия с маркетинг и PR специалистите – „ние правим и изкарваме парите, вие само ги харчите“? Тя си е даже от миналия век началото …
Не знам как ще завърши. Вероятно добър краен резултат ще има, когато всички осъзнаят, че целта е една и съща (печалба), просто методите са различни. Както и че големите приходи са в следствие на големи разходи.
Може ли малко за разликите между търговския и маркетинг специалист – в България много началници, собственици, управители искат да правят все още търговците маркетолози, макар и по-рядко – и обратното.
Цял живот се опитват да ме направят селс J, а аз цял живот настоявам да си остана маркетолог.
Разликата е в подхода. Също така, в гледната точка. Често и в дългосрочността.
Обикновено малките компании искат резултати веднага, което е във възможностите евентуално на търговеца. Докато на маркетолога му е нужно време – за анализ, за проверка, за предлагане на нови идеи.
Затова често се опитват да ускорят процеса като вменяват функции, които не са съответни на работата на търговеца или маркетолога.
Каква е разликата между бранд амбасадор, инфлуенсър или пък няма? Ами специалист по репутация онлайн – той пък какво е?
Бранд посланикът, лично за мен, е изключително важен за един бранд, защото той показва нейните най-добри „черти“ според всекидневието на човека. Той е неин представител, който не само, че я „защитава“, но и я представя в необичайна, но добра светлина. Обикновено бранд амбасадорът е обвързан само с 1 търговска марка.
Един инфлуенсър може да представя повече от 1 бранд и така той не става за посланик. Инфлуенсърът има за задача да препоръча някой бранд, но това не винаги има ефекта, който компанията, чийто е брандът, търси.
Нито бранд амбасадорът, нито инфлуенсърът са специалисти по репутация онлайн. Те могат да съдействат за изграждането на добро име на продукта, бранда, човека. Но не винаги могат да „оберат“ негативите, които вече са натрупани или се акумулират от действията на компанията или представителите на бранда.
Специалистът по онлайн репутация по-скоро използва различни дигитални инструменти (без да навлизам в подробности), за да поддържа и/или изчисти нечий имидж.
Кажи ни за ролята на второстепенните инфлуенсъри?
Ако имаш предвид микроинфлуенсърите, те са много важни, защото влияят на малки групи хора, където техният success rate е изключително висок. Не напразно в най-голямата мобилна апликация WeChat обществата са до 500 души.
Модните блогъри и влогъри – новите гейткипъри в онлайн пространството – това ако е твоя тема кажи ни ….?
Влогърите и блогърите експлоатират една стара техника – да разказват истории. Просто използват различни похвати – епистоларен или визуален. Разбира се, като във всяка работа има добри примери и лоши примери, желани и предпочитани автори. Влогърите спестяват време на потребителя, защото с помощта на визуалните инструменти представят нужната информация по интересен, лесносмилаем начин. Все пак да се изразяваш просто и кратко в писмена форма си е сериозно умение, което не всеки притежава. За да си добър влогър, според мен, трябва да имаш съзнание как да акцентираш, какви похвати да използваш, за да постигнеш търсения ефект. А това са друг тип умения. За да следиш блогърите като че ли имаш нужда от повече внимание и време.
Какво всъщност представлява консумеризмът, погледнат през пресантимана на един маркетинг и PR специалист?
Консумеризмът е нещо, което ние нямаме. Или поне нямаме в по-голямата част от обществото. Защото както е описано в статията, той е възможен в богати общества, а нашето не е такова.
Поради народопсихологията в България обаче, ние искаме да сме консумеристи
Къде да учим дигитален маркетинг?
Където искаме – има безплатни и платени курсове, организирани от различни мултинационални институции като Гугъл, в сайтове, които са насочени към търговия, технологии и дигитален маркетинг като Moz.com, TechCrunch, блогът на HubSpot, сайтове, които предлагат онлайн обучения – като Linda, Udemy, международни маркетингови колежи – CIM например. В България има вече няколко програми за дигитален маркетинг – в СофУни, в Digitalpro, AdvanceAcademy.bg. Всеки може да пробва и сам на принципа проба-грешка. Дигиталните агенции предлагат възможност за стаж, както и някои големи компании.
Много ли бързо ще забогатеем с тази специалност? В годините на супер „кът“ на свестни работещи хора те питам.
Не мисля, че с дигитален маркетинг се забогатява бързо. Като всеки един бизнес, ако оцелееш в първите 3 години, значи имаш шанс да забогатееш J Забогатяването от дигитален маркетинг не е свързано с това дали си свестен или не в партньорските си отношения с клиентите или други колеги. Забогатяването въобще, ако се придържаме към този термин, е свързано само с твоите бизнес и професионални умения, както и дали си на точното място, с точните хора в точното време. Т.е. нищо необичайно, нито ново.
Employer Branding – всички скачат в тази тема, защо?
Employer Branding е обединяващо понятие, което има за цел да внуши усещане за успех, да покаже авторитета и подчертае репутацията на всяка една компания. Очаква се, че след като фирмата има добра работодателска марка, то за нея ще работят ефективни професионалисти и добри хора. Освен това, когато компанията има ясна политика за зачитане и развитие на служителите, инвестира в стимулираща работна среда и подкрепя обществено значими каузи, които влияят на нашето бъдеще, то значи и хората, които работят за нея са такива. Всеки иска да е добър, нали?
Каква е вашата реакция?
