Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Те са високи колкото три ябълки, говорят на смърфски, имат синя кожа и живеят в къщи-гъби. Ако сте родени през 80-те и 90-те години на миналия век, то със сигурност сте израснали с техните приключения.
Да, говорим за любимите ни анимационни герои Смърфовете. Те са създадени през 1958 година в Белгия от илюстратора Пиер Кюлифор – Пейо. Първоначално са били второстепенни комиксови герои, но понеже били толкова симпатични и очарователни, съвсем скоро стават абсолютни звезди!
Книжките с приключенията на Татко Смърф, Смърфиета и компания са преведени на над 30 езика, по тях са създадени анимационни и игрални филми и от създаването си до днес са донесли печалба от над 10 милиарда долара.
Първоначално историите започват да излизат в седмичника „Спиру“, а впоследствие са издадени няколко десетки самостоятелни албуми. Освен това комиксът е адаптиран в няколко илюстровани книги и радиопиеси. А децата в централна Европа полудяват по смърфчетата.
Голямата слава идва с телевизията
Това става през 1981-ва, когато американското студио за анимационни филми Хана-Барбара решава да направи сериал за историята на миниатюрните сини гномчета с бели шапки. Произведени са 256 епизода, доста повече от всяка уважаваща себе си сапунка (изключае „Дързост и красота“).
Смърфовете живеят дружно в своето горско село и са най-миролюбивите създания. Но, над тях висне голямата опасност – злият магьосник Гаргамел и неговата котка Азраел, които непрестанно кроят зловещи планове как да унищожат дребосъците – я да ги изядат за вечеря или пък да ги превърнат в злато.
Както вече споменахме, сините човечета си имаха собствен език и вместо например да кажат „Изядох си десерта“, те гордо заявяваха „Смърфнах си смърфотортата“.
През годините са създадени около 100 персонажи на смърфове. Някой от тях имат за цел да запознаят децата с различни професии или лични качества, с които ще се сблъскат в живота. Има смърфче, което не се къпе, друго, което е самовлюбено и непрекъснато се гледа в огледалото или пък такова, което се страхува от всичко.
Но, ето кои са най-незабравимите персонажи:
Татко Смърф е централна фигура, която разпределя ежедневните задачи на смърфовете и се грижи за всичко в селцето. Самият той казва, че е на 546 години и има дълга бяла брада и може да прави магии. Единствен от всички има червена шапка и червени панталонки и винаги има план как да отблъсне атаките на Гаргамел.
Смърфиета е първият женски образ в анимацията. Тя е създадена от Гаргамел за да всява злоба и ревност между дребосъците, обаче самата тя решава, че иска да е истински смърф. Тогава татко Смърф й прави магия, косата й става от черна руса и започва да носи рокля и бели обувки на токчета.
Ячко е смърф–спортист и има татуировка-сърце на ръката. Той има огромна сила и обикновено върши тежката работа из селото, а останалите смърфчета търсят помощ от него.
Бебето Смърф никога не пораства. То е донесено в селото от щъркел и моментално става любимец на всички, които се надпреварват да се грижат за него, но разбира се най-много Смърфиета. Пълзящото смърфче има някои магически сили, които се появяват когато ситуацията го наложи.
Знайко носи огромни очила и твърди, че е най-умния смърф, но останалите изобщо не го слушат. Той се смята за експерт по всички въпроси, ама опитите му да помага обикновено завършват с още по-големи проблеми.
Лакомчо пък е готвачът на селцето и добре угощава всички. Той се отличава с бялата си престилка и готварската шапка.
Ленивко е най-мързеливото смърфче, което хич не обича да работи. Вместо това гледа все къде да си полегне – дали в леглото, в някой хамак или просто в тревата – Ленвко спи ден и нощ.
Поетко пък е смърф – мечтател. Той е много чувствителен и артистичен и прекарва повечето си време сред природата за да черпи от нея вдъхновение за поемите си. Но, римите му идват много трудно и обикновено след някой инцидент.
Несръчко напълно оправдава името си, въпреки че винаги се опитва да помага.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)