Любимият писател на поколението между 20- и 35-годишните в Чехия – Марек Шинделка, пристига в България за кратко литературно турне.
Книгите му се радват на голям интерес в Холандия, Полша, Белгия…, а за литературните му четения в Европа е нужно предварително записване. С такъв успех малко европейски автори могат да се похвалят, особено на неговата възраст.
Първата среща с Марек Шинделка ще бъде в София на 1 април (понеделник) от 18 ч. в залата на Чешкия център, където ще се състои и премиерата на най-новата му книга – „Картата на Ана“. На 2.04. нашумелият писател ще бъде в Бургас (Културен център „Морско казино“, зала „Георги Баев“, от 18 ч.). На 3.04. ще стане част от 14-ия Маратон на четенето „Четяща Стара Загора”, инициатива на библиотека „Родина“ (събитието е в къща музей „Гео Милев“, 18 ч.). На 4.04. ще замине за Скопие, Северна Македония.
Гостуването на Марек Шинделка се организира от Чешкия център и издателство „Изида“ и с подкрепата на Чешкия литературен център към Моравската библиотека в Бърно. „Картата на Ана“ и визитата е част от издателски проект, съфинансиран по програма „Творческа Европа“.
Марек Шинделка е роден през 1984 г. Завършил е културология във Философския факултет на Карловия университет. През 2006 г. получава наградата „Иржи Ортен“ за дебюта си „Стрихнин и други стихове“ (Strychnin a jiné básně). През 2008 г. издава първия си роман „Грешка“ (Chyba), който е номиниран за наградата „Йозеф Шкворецки“ 2009. Същото заглавие излиза през 2011 г. под формата на комикс. За книгата си с разкази „Останете с нас“ (Zůstaňte s námi) през 2012 г. е отличен с най-престижната чешка литературна награда „Магнезиа Литера“ за проза. Седем години по-късно отново я печели в същата категория – за романа си „Умората на материала“ (Únava materiálu).
В издание на „Изида“ бяха издадени прекрасно преведените от Красимир Проданов книги на младия писател „Грешка“ и „Останете с нас“, а сега, заедно с идването му, ще излезе „Картата на Ана“, с която Марек Шинделка спечели младите хора в Чехия. Предстои след година да бъде издаден и романът му „Износването на материала“.
За книгите му
„Картата на Анна“ е завладяваща книга, в която разпознаваме самите себе си. Героите картографират телата на другия пол, сякаш придобиват нова територия. Затова и дрехите падат от тях трескаво, а любовните думи са заменени от синини, страст и подозрения.
Когато искрата на любовта е загаснала, непременно ли следва раздяла? Или може да бъде разбудена задрямалата любов?
Така, както героите на книгата имат сложни отношения, връзка съществува и между отделните разкази. Читателят обаче сам подрежда този пъзел. Марек Шинделка поставя деликатно знаци, които да ни водят. В резултат на това четенето е игра, удоволствие, сдобило се с чувственост преживяване.
И когато начертаем тази провокативна карта, ни се приисква да продължим и в собствения си живот. Защото „Картата на Анна“ учи да забелязваме детайлите. Да споделяме преживяното. Само така една връзка има шанс.
„Грешка” е изумителен роман, неподчиняващ се на елементарна интерпретация и каквото и да е жанрово определение. Това е книга за крехкия свят на сънищата, за тъмната, обратната страна на човешкия живот.
Крищоф е контрабандист на цветя. Когато приема последната си поръчка, отначало всичко изглежда лесно. Трябва да пренесе от Япония до Европа едно-единствено растение – последния жив екземпляр на отдавна изчезнал според специалистите паразитен вид. Първоначалният план обаче се обърква. Някой ликвидира хората, които трябва да получат цветето от Крищоф. Така той остава сам с най-ценното растение, което някога е срещал, и колкото повече разбира за него, толкова повече нараства страхът му. Постепенно започва да предполага, че в ръцете му се е оказало нещо, което определено е трябвало да остане недокоснато. Но дори насън не може да допусне какви сили е задействал с кражбата си. Някой е по следите му от Токио до наводнена Прага. Някой го дебне зад гърба му – сянка, отнемаща животи.
„Останете с нас” включва осем истории за любовта и секса, за разочарованието и самотата. Всеки от героите му живее в свой свят – Шинделка ни пренася от едно място на друго, прави ни свидетели на осъзнаванията на собствените му герои. От една страна следиш сюжета на всяка история, но от друга все едно си попаднал във филм, в който живее този или онзи герой. Затова и разказите на един от най-младите, но най-награждаваните чешки писатели, ще се настанят трайно в съзнанието ви. Кадри от тях ще разпознаете и в собствения си живот.
Известен тв водещ открива най-забавния начин да се обясни в любов на своята приятелка – с пияна врана. Баща и син изпълват жилите си с адреналина на най-древното изкуство – лова. Млад мъж се вмъква в кожата на случайно срещнатия спътник във влака. Забавна и иронична книга, леко тъжна на моменти и изпълнена със сценарии за собствената ни самота.
Нещата, които убиват любовта, според Марек Шинделка и книгата му „Картата на Ана“:
- „Самата ти си мрежа, имаш повече от триста приятели, това не е лошо, не си ги виждала в живота си, но ги познаваш до мозъка на костите им, по цели нощи и дни неуморно ти пишат какво са яли точно сега, какво са пили, що за филм, откраднат от мрежата, са гледали, какво мислят за войната в Мали, в Грузия или друга страна, измислени изцяло за нуждите на телевизионното новинарство.“
- „Дефектът работи като магнит, Анна, хората копнеят за грешки. Всичко е прекалено безопасно, твърде чисто.“
- „Въобще, тук танцуваха много неподправени млади хора. На мобилните си телефони пишеха кратки съобщения във фейсбук за това, че в момента танцуват. Всички тия дизайнери на собственото си его. Шлифовчици на диамантени аватари из социалните мрежи.“
Ето как описва начина, по който създава своите книги Марек Шинделка:
Не се придържам към определени литературни форми
Всеки мой текст сам изгражда лицето си. Ако сте внимателни, докато четете, ще усетите как се развива по свой собствен, индивидуален начин. Как заживява самостоятелно. Има теми, които са по-подходящи за стихотворение, но и други, по които трябва да се напише роман.
Наградите са нещо приятно
Още повече, че са и много полезни за популяризирането на една книга, но при писането се опитвам да забравя всичко това. Всяка нова книга се превръща в риск. Човек създава един нов свят, също така вече е на повече години, има и нова тема пред себе си, нов поглед към собствения си живот, към литературата, просто към всичко. Най-важното, което трябва да се преодолее още в началото, е стремежът човек да остане на сянка в сигурността на старите си текстове, на предишния си начин на работа и размишление.
Опитвам се да се развивам непрекъснато
Гледам да съм на светлинни години разстояние от мястото, на което съм се намирал например преди пет години. Ако не зачитам тази необходимост, книгите ми ще се раждат мъртви. А аз лично искам литературата да ме изненадва, да откривам нови неща, благодарение на нея – и за себе си, и за света. Не ме интересуват сюжетите, от добрите книги очаквам оптиката, с която да наблюдавам живота от друг ъгъл, а и с по-голяма резолюция.
Интересува ме постройката на текста
Важен е ритъмът му, плавността му. Никога не би ми хрумнало, че прозата и поезията стоят на различни стъпала. Има стихотворения, които няма да забравя до смъртта си, но и много романи, за които вече не се сещам още преди да съм ги дочел. Както поезията, така и прозата има своята сила, своя калибър – когато успеете да им го придадете, да се прицелите точно, можете да докоснете читателя наистина дълбоко. И няма значение дали става дума за хайку от три реда или роман с 300 страници.
Каква е вашата реакция?
