Няма как да бъдат грамотни възрастните, ако преди това не са били грамотни децата. Какъв език употребяват нашите деца, изместват ли постепенно чуждиците най-изконните български думи? Болезнени въпроси, които все по-често си задаваме. Отговорите ще дойдат, когато започне обществена дискусия за тези проблеми на една по-широка основа.
Една от инициативите, които помагат това да се случи е състезанието по български език „Пазим езика си“. Журналистката Доротея Николова, която е сред партньорите на проекта, ще ни разкаже повече за него.
Живеем във високотехнологични и информационни времена, а през последните години отбелязваме ръст на неграмотността. На какво се дължи според теб това?
Да, на пръв поглед това е парадокс. В днешния ден имаме достъп до огромно количество информация, четем в интернет, пишем ежедневно, а ставаме по-неграмотни и често сме жертва на информационни заблуди. Възможността всеки да изказва мнението си, да бъде „Журналист“ е примамливо и сякаш път към по-добра информираност, където падат табутата, цензурата и обслужващата нечии интереси конюнктура. На практика обаче се получава друго. Живеем във време, в което всеки може да обяви своята тясна гледна точка за общовалидна, а този, който не е съгласен с нея, се превръща във враг.
Всъщност просто пазарът е малко по-различен. Корпорациите и политическите субекти – тези, които искат да прокарат своите интереси в социума, просто могат да въздействат на хората, които по някакъв начин имат влияние върху общественото мнение. И те ще разпространят тези идеи като абсолютна истина. И тук ще стигнем и до езика. В тази привидна свобода всеки става законодател на правдата и респективно на езика. Всеки борави със собствената си грамотност или неграмотност и лесно това всеобщо огромно количество писано слово става норма. И неграмотността се мултиплицира.
Тоест ние все по-малко четем образци на словото – книгите, зад чиито корици ще видим мислите, изказани според езиковите правила, и все повече думите в социалните мрежи, блоговете и всякакви нерегулирани източници в мрежата. В някакъв смисъл да бъдеш неграмотен се превръща в мода, но много опасна мода. Разбира се, не можем да обобщаваме – моралът и знанието е индивидуално възприемане на действителността, така че много от нас не се поддават или поне не в крайна степен на тези носещи ни течения.
До каква степен влияят негативно социалните мрежи и чат общуването върху грамотността?
От една страна начинът ни на общуване се оказва основополагащ за това как мозъкът ни ще изгради връзките си. Новото „мрежово мислене“ – при което не задържаме вниманието си, измества познатото ни линейно, задълбочено мислене. Това в комбинация с трескавата бързина, която налага дигиталният свят, променят начина, по който възприемаме всичко. От друга – в социалните мрежи и чатове ние сме небрежни към езика. Това е една изцяло разговорна, сленг речева ситуация. Тя има свои закони и е съвсем нормално да не се придържа към нормите и конвенциите.
Тук обаче идва голямото НО. Реално по-голямата част от времето ние пишем по този начин. Мозъкът ни свиква с това, той не прави разлика каква е била нашата мотивация и не го интересува защо сме направили този избор. Той просто се научава да действа по този начин. А, когато говорим за деца, става още по-сериозно. Те така конструират връзките и моделите си за писане.
Какви са пътищата за създаване на трайни навици у учениците за правопис и правоговор на книжовен български език? Кои са належащите мерки, които трябва да бъдат взети на образователно ниво?
Изграждането на навиците за задълбочено мислене и национално самосъзнание е една от най-важните задачи пред учителите по български език и литература. Те трябва и да покажат на учениците как да разграничават достоверната от фалшивата информация, и да ги научат да вярват на своя ум и знания, за да не се поддават на течението на невежеството, което се превръща в тренд. А за да могат преподавателите спокойно да вършат своята работа, това, което е тяхно призвание, те трябва да получат подкрепа от обществото и институциите. Те също трябва да вярват в себе си. Връщането на авторитета на тази важна за духа ни професия е един от ключовете за по-високата образованост на новите поколения.
А ако говорим по-конкретно за стъпките в образователния процес, мисля, че видоизменянето на връзката между интернет културата и учебната програма от паразитна в симбиотична би отворила широко вратата за превръщането на знанието в актуална потребност у децата. Тоест да се отиде и на полето, където така или иначе децата прекарват времето си и се учат как да живеят. Там, в интернет, да се създават все повече платформи, на които по интересен начин да се съчетава забавление и учене. Освен това учителите са категорични, че трябва да се отделят повече часове за писмени работи, а вместо затрупване с нова и нова информация да има време за спокойна и задълбочена работа с материала.
Много важно е да се отбележи, че трябва да се помисли и как той да е по-комуникативно насочен вместо крайната концентрираност върху знанието на граматичните правила. Езикът да бъде видян през комуникативните му цели. Така децата ще могат да се справят по-добре със задачите, които проверяват така наречената функционална грамотност – способността им да разбират прочетеното, извличане на заключения, припомняне на предишни познания и синтезиране на нови идеи.
За какво е знак масовото навлизане на чуждиците в родния ни език? Как родители и учители биха могли да предпазят децата си от постоянната им употреба?
Ние сме свързани с целия световен организъм. В момента английският език е международен и много голяма част от комуникацията се осъществява на него, включително и в работен план. Децата също са в социалните мрежи, в чатовете, играят компютърни игри, гледат клипове, филми. Оттам естествено идват и огромно количество думи на английски, съкращения, жаргонни изрази и пр. Проблемът обаче е, че децата не научават български език достатъчно добре, често те не могат да „преведат“ чуждиците, които използват. Реално не познават синонимното богатство на езика ни. Получава се така, че речта им остава бедна и непълноценна.
Мисля, че и родителите, и учителите могат да се опитат по забавен и игрови начин да обръщат внимание на учениците, че думите, които употребяват имат български аналог, а често много синоними – всеки с различна нюансираност. За да могат да почувстват пъстротата и богатството на езика. В състезанието „Пазим езика си“ има такива задачи. За петокласниците сме подготвили забавно упражнение с откриване на синоними, а за шестокласниците задача, в която ще трябва да покажат, че знаят какво означават онези думи с чужд произход, които използват ежедневно помежду си. От миналогодишния ни опит знаем, че те много се радват на тези въпроси.
Как възникна инициативата „Пазим езика си“ и към кого е насочена?
Състезанието „Пазим езика си“ е дело на гражданското сдружение „Живaта вода на България“. Негов председател е г-жа Десислава Радева и част от целите му са да подпомага опазването, изучаването и популяризирането на българските традиции и култура, както и изготвяне на разработки по обществени проблеми. Инициативата за опазване на родното слово е една от каузите на организацията. Езиковата надпревара има различни партньори като учители и хора, които работят по проблема, сред които съм и аз. Те трябва да изготвят задачите така, че този конкурс едновременно да отговаря на критериите за национално състезание и в същото време да има нестандартни елементи. Хем да обърне внимание на наболели, а може би и недооценени проблеми, хем да зарадва учениците и да ги стимулира по лек и незадължаващ начин да обикнат и познават повече езика си. Да стане модерно да знаеш и да можеш!
Състезанието имаше пилотно издание миналата година, в него във всяка от възрастовите групи се включиха 20-те училищата с най-високи резултати на националното външно оценяване. За най-голяма радост на организаторите тази година състезанието е национално и могат да участват всички ученици от страната в V и VI клас. „Пазим езика си 2019“ срещна широка подкрепа, като зад него застанаха всички университети в България, в които се изучава специалността „Българска филология“. Логистичен партньор на състезанието е Министерството на образованието и науката.
Кои ще бъдат основните изисквания за участие при тазгодишното издание?
Състезанието е за всички деца в V и VI клас. Нека знаят, че то не е само за отличници, а за всички. Има любопитни и нестандартни задачи, които ще им бъдат интересни. Важно е да се каже, че учениците трябва да заявят желанието си за участие по места – да се обърнат или към учителите по български език и литература, или към директорите. Повече информация за регламента могат да намерят на сайта на сдружението „Живата вода на България“.
Проявяват ли интерес българските училища и деца към инициативата?
Миналата година имаше огромен интерес. Много деца, които имаха желание, не успяха да се включат заради ограничения брой училища. Затова сега състезанието е национално и е отворено за всички.
Състезанието ще бъде на базата на диктовка. Какви преимущества има диктовката като изпитен формат?
Един от задължителните елементи ще бъде диктовката. Тя е ключов инструмент за проверяване на грамотността. Тъй като информацията се възприема слухово, а писмено трябва да се покаже разбирането на езиковите закони. Трябва да знаят как да изписват думите, когато има редукция на съгласни, обеззвучаване, вмъкване на съгласни и пр., както и да се справят с пунктуацията. Към диктовката има въпроси, които проверяват функционалната грамотност. Освен това са добавени задачи за познаването на синонимното богатство на езика. А за шестокласниците – и тест, в който трябва да напишат на кирилица текст, който им е предложен на латиница. Той е включен заради все още донякъде популярното писане на латиница в социалните мрежи и чатовете.
Каква е вашата реакция?
