Превземането на Одринската крепост през март 1913 е нещо изключително. То демонстрира духа на една нация, възкръснала след 5-вековно иго, разказа академик Георги Марков в „Операция: История“ по Bulgaria ON AIR.
Одринската крепост е била построена под ръководството на барон Колмар фон дер Голц, пруски генерал, служил и в османската и в германската армии. Считало се, че крепостта може да бъде превзета само от пруска войска. Въпреки това, под ръководството на генералите Никола Иванов и Георги Вазов, най-тежките укрепления в Източния сектор на отбраната са превзети само за четири часа и половина.
Особена е ролята на 23-ти шипченски полк и 10-и родопски полк, а гвардията на Георги Мархолев пленява Шукри паша.
По-късно сърбите повтарят пленяването на Шукри паша и дори го заснемат с кинокамера, така те си приписват част от заслугите за превземането на Одрин. Там е имало само две сръбски дивизии, но те не са участвали в атаката, довела до падането на крепостта. За съжаление ние винаги сме били слаби в пропагандата, обощи историкът.
По думите му в Лондон е сключен много добър за България мирен договор, при това гарантиран от Великите сили. Ние получаваме цяла Източна Тракия до линията Мидия – Енос, огромна част от Беломорието – включително Дедеагач и Кавала, както и голяма част от Македония, но нашият елит не проявява прозорливост.
„Нас винаги ни е теглело към Охрид. Историческият романтизъм е надделял над историческия прагматизъм. В историята няма „ако“, но ако България не беше пропиляла този мир и не беше последвала Втората балканска война, можеше да има съвсем друга историческа съдба. Основната вина е на цар Фердинанд, но не само негова, за съжаление той е бил хазартен играч, а и управляващите тогава са се били главозамаяли от успехите и силата на нашата армия“, разказа академикът.
Каква е вашата реакция?
