Във водовъртежа от новини в телевизионния ефир, от изключителна важност е кой ориентира зрителите в него, за да се измъкнат невредими. Водещата на сутрешния блок „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR Гергана Венкова е от онези журналисти, които ловко маневрират с гостите си, за да ги предразположат да бъдат искрени. Заедно с екранния ѝ партньор Златимир Йочев предлагат дискусии, изпълнени с плурализъм на гледните точки, а положителните новини в предаването им са силно застъпени. И всичко това, за да предложат на аудиторията си едно спокойно, пълноценно и полезно начало на деня.
Преди да стане водеща на „България сутрин“, Гергана е политически репортер с дългогодишен опит. Преминала през няколко от новинарските медии в България и със стаж в гиганта CNN в Атланта, журналистката е специалист в отразяването на извънредни ситуации. Без излишно драматизиране и възползвайки се от онази тръпка, която само живото събитие може да предизвика у един репортер.
Гергана е първата журналистка, която се среща с похитителя от Сливен през 2011 г. През 2013 г. на площада в Киев прави серия интервюта с цялото протестиращо на Майдана семейство Кличко, а през 2014 г., когато идеята за Брекзит тепърва се заражда, взема интервю от тогавашния кмет на Лондон Борис Джонсън.
„Знам, че съм положила усилие всеки един мой репортаж да е разбираем, да е подробен и да е обективен. Може би най-вече се гордея с интервютата, които съм имала възможност да взема“, споделя журналистката пред в-к „Труд.
Най-голямата ѝ мотивация е добре свършената работа, а най-голямата ѝ страст – пътуванията. „Те бяха и една от причините да се съглася, че журналистиката е наистина професия за мен“, казва Гергана.
Тя вярва, че работата като репортер дава основите на всичко останало в телевизията. Несъмнено обаче, да бъдеш водещ на сутрешен блок е висш пилотаж в професията.
„Това са три часа и половина ефир на живо. С разнообразна информация на всяка минута. Подготовката за всяко предаване започва от края на едното до началото на другото. Стремя се да не пропускам нищо от това, което се случва у нас и по света. По по-специфичните теми като всеки чета, питам“, казва Гергана.
За работата си в сутрешния блок споделя, че ѝ дава стимул да усъвършенства себе си в това, което иска да прави. Освен това, там тя открива възможност да помага в търсенето на решения за проблемите, които вълнуват обществото. Благодарна е и на Златимир Йочев, за когото казва, че я „води за ръка“ по този път – да бъдеш в жив ефир всеки делничен ден от 06:30 до 09:30.
„Предизвикателство обаче е да привлечеш вниманието на зрителите, да ги убедиш, че могат да ти се доверят и да разчитат на достоверна информация, която разбират и която ги засяга лично“, споделя журналистката.
Пътя си към професията Гергана намира още съвсем малка, без да го съзнава. Като дете неведнъж имитира тогавашните актуални предавания с микрофон в ръка, а в ролята на публика влизат близките ѝ. След време, в училище, често се изявява като говорител на класа, за да търси решение на проблемите – „В първия случай бях доста досадна за семейството ми, а във втория – полезна за съучениците ми. И едните и другите първи повярваха, че трябва да посветя живота си на тази професия“.
По-късно идва журналистическото образование, а след това – и работата на терен, която за Гергана е много по-ценна от дипломите. Никога няма да забрави първия си репортаж. Макар да е по-дълъг от допустимото за материал в телевизия, той я учи на много.
„Тогава за първи път започваше да се говори за това, че всички автомобили трябва да се движат с включени светлини и в светлата част на денонощието с цел да се намалят жертвите на пътя. Е включихме ги, но черната статистика не намаля и това е нещо, с което не мога да се примиря. Помня и никога няма да забравя екипа, който ми обясни всичко, което се учи на практика, а не в университета“, разказва журналистката.
Единствено опит обаче не е достатъчен в професията. Затова Гергана е убедена, че сред най-важните качества, които един журналист трябва да притежава, е любопитството. То е в основата.
„Когато човек проявява интерес към нещо, изучава спецификите му, това си личи, защото той може да говори с лекота за него и да предизвика същия интерес и у другите“, смята Гергана.
Не без значение е и общата култура, която се разширява с годините. Но Гергана се стреми да научи по малко от всеки, когото среща и от всичко, което се случва. Важна роля в усъвършенстването ѝ играят и грешките. „Това е занаят. Всички тънкости вече са измислени. Останалото е личен почерк“, казва Гергана.
Макар да признава, че все още търси успешната формула за себе си, нейният стил и професионализъм личат ежедневно.
„Всеки от нас има лична позиция по различните проблеми. Важно обаче е да помогнем на зрителите сами да си изградят такава, без да налагаме нашата или нечия друга. Това е и в основата на журналистиката. Свободата на словото е наше право и никой не може да ни го отнеме. Нося отговорност за думите си и спя спокойно, защото говоря проверената истина“, казва Гергана.
Искреността със сигурност е двустранен процес. За журналистката най-невероятните истории са онези, в които хората махат напълно маските си, за да достигнат до откровеност.
„Като дядо Ибрям например, имам в една малка джамия в село край Смолян, който призна, че Коранът отива на заден план, когато дойде сезонът на тютюна. С парите от реколтата хората там прекарват цяла зима“, спомня си журналистката, говорейки за един от репортажите си.
Гергана Венкова не спира да скъсява дистанцията с аудиторията си – за да ги опознае и да им предложи качествена журналистика. Не се страхува от критиката им. „Бих искала да не я пестят. Тя ни прави по-добри. Защото ако има нещо, което не им харесва и ние знаем за него, можем да го коригираме и така да отговорим на очакванията им“, категорична е водещата. Убедена е, че и занапред заедно със Златимир ще отговарят на нуждата на зрителите да получават повече информация, повече прозрачност и по-малко негативни емоции.
Каква е вашата реакция?
