Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Вижте кой ни ги предлага
Сред зехтините, които се продават в България, има ментета, показва проучване на „Активни потребители“, публикувано днес. Организацията е закупила 28 търговски марки от супермаркети в София, като прави анализ на 13 – и открива три, при които има нарушения на регламента.
В Ophelia се съдържа неразрешен химикал – тетрахлорметан. В Rodon има влагане на други масла и също неразрешен химикал – хлороформ. При Buon Sapore лабораторният анализ открива влагане на други масла.
„Поради спецификата в производството и търговията на маслиново масло, често пазарните стимули водят до появата на нискокачествен, а понякога направо фалшив зехтин в магазините“, коментират от „Активни потребители“.
От там посочват, че според регламента зехтинът е разделен на осем категории. С най-високо качество и себестойност е класическият метод за студено пресовано масло – „Extra virgin olive oil“.
Най-честите фалшификации на зехтина се изразяват в представяне на други категории зехтин (рафиниран или химически обработен) за „Extra virgin olive oil“, добавяне на масла от други растителни видове (слънчогледово, рапица, соево) и/или използване на отпадни суровини като кюспето за източник на масло след екстракция с органични разтворители“, пишат от организацията.
И допълват: „Съгласно проучванията само около 10% от продукцията на маслиново масло попада в най-високото качество, докато в магазините близо 50% от търговските марки имат тази претенция. Много изследвания установяват, че между 20 и 50% от анализираните търговски марки не отговарят на изискванията за „Extra virgin olive oil“ въпреки, че се представят за такива“.
Те подчертават още, че „често продукти етикетирани като зехтин изобщо не съдържат маслиново масло, или са разредени в различни пропорции с други масла“.
Нарушенията
„Изпитването по показатели 4 (Мастно киселинен състав) и 5 (Триглицериден състав) дава информация за промени в химичните компоненти на маслиновото масло дължащо се на добавяне на друг вид растителни масла, т.е така се открива фалшифициране на зехтина. От изследваните 13 търговски марки при 2 беше установено несъответствие. Това са Rodon и Buon Sapore.
Двете марки са декларирани от производителите като pomace, което разбира се не означава, че в тях може да се добавя друго масло. С това се цели поевтиняване на продукта без потребителите да могат да усетят пряк негативен ефект, но трябва да се има предвид че използваните заместители на маслиновото масло нямат същите здравословни свойства.
Анализите по показател 6 (хлорорганични разтворители) откриват използването на химикали при производството на зехтин. Тази технология представлява извличане от отпадъчното маслиново кюспе на допълнително масло посредством органични разтворители. Влагането на подобно масло е забранено при Extra virgin зехтина, а при всички останали категории (т.е. при pomace) има задължителни лимити за остатъчни химикали в крайния продукт. Лабораторният анализ установява наличие на химикали в 2 от изследваните 13 проби. В марката Rodon се измерват 1,14 мг/литър хлорофор, а в Ophellia има 1,1 мг/литър тетрахлорметан. Количеството на органични разтворители е 11 пъти над лимита (0,1 мг/литър)! Едната от проблемните марки (Ophellia) е декларирана от производителя като Extra virgin, а другата е двоен нарушител, защото в нея се беше открито наличие и на чужд вид растително масло.
Наличието на тези химикали в зехтина е грубо нарушение на безопасността и представлява риск за здравето на консуматорите. Това е и свидетелство за фалшификация – добавяне на масло от кюспе в Extra virgin зехтин от марката Ophellia.“
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)