.Д-р Неделя Щонова е специалист невролог и се занимава с аналитична и когнитивна психотерапия. Специализирала е във Weill Cornell Medical College, Ню Йорк и Hôpital Européen Georges-Pompidou, Париж. Член е на Европейското общество по клинична невромузикология и на италианската фондация Giorgio Brunelli, която се занимава с изследване лезиите на гръбначния стълб. Д-р Неделя Щонова е родена на 9 юли в Пловдив. От I до V клас живее с родителите си в Мозамбик, Мапуто. Определя този период като изключително екзотичен, защото от малка разбира кои са истински значимите неща в живота. Там се заражда и любовта й към пианото, на което умее да свири добре и днес. Неделя завършва средното си образование в гимназия „Димитър Благоев” – Пловдив, с хуманитарен профил биология и химия и изучаване на английски език. “Медицинският университет в Пловдив завършва със специалност медицина, след което работи в Университетската болница „Свети Георги” – Пловдив. Преди „Духът на здравето” в продължение на 10 години д-р Щонова е автор и водещ на образователното предаване за здраве и проактивна здравна култура – „Преди лекарствата”.
Тя сподели във фейсбук:
Хората лъжат. Казвам го без патос и без драма. Измислят си светове, емоции и чувства. Придават си важност с помощта на думите. Носят маски, станаха фалшиви. Наскоро, след тежка раздяла, една приятелка ми каза: – Мисля, че ме е лъгал през цялото време. Това не ме изненада, напротив. Част от нещата е. Реагирах спокойно. Не се ядосах, не се изумих. Щях да съм изненада, ако е бил искрен. Това днес го няма. И така е не само във връзките между мъж и жена, а във всичко. Хората са ловки в това да ти завъртят главата. Искреността е друго нещо. Тя е за червената книга. Хванала е прах. Хората не я практикуват, защото с нея предприемат твърде голям риск. Така има вероятност да чуеш неща, които може да не ти харесат. Така няма да имат власт над теб, защото ще са прекалено съблечени. Голотата е неудобна. Плашеща. Скъпите дрехи и лъжата си приличат. И двете служат за заблуда до време. Запълват, придават важност, но до време. След това овехтяват. Износват се. Остава пусто. Само човек, който е сигурен в себе си, може да си позволи да бъде искрен. И undone… Когато се научим да се срещаме и разделяме красиво… и с хората по пътя си, и с живота, и с материалните неща… когато приемем спокойно и честно дори… трудните диагнози… дори неизбежното… ще сме малко по-близо до душата си. Когато сме близо до душата си, винаги сме по-спокойни. Винаги… По-искрени. Всичко започва от искрената ни връзка със самите себе си. Когато това отсъства, губим ориентир, емоционалният ни компас откача. В човешките отношения има твърде много поза, желание за притежание и твърде малко искреност. Твърде много удобна дистанция и твърде малко смелост да изричаме истината. Твърде много излишна любезност. Искреността е леко плашеща, защото е истинска. А истинските неща днес… съвсем не са чак толкова много. Самоинквизираме се с лицемерие. Опиянени сме да съдим, отмъщаваме, притежаваме. Трудно прощаваме. А това разболява. Страхуваме се от промените. Канонизираме навици, представи, поведения. Искреността е твърде красива, за да се опише с думи. Леко плашеща, но… наистина, неземно красива!
Каква е вашата реакция?
