България се намира в критичен етап от своето развитие. Българската демокрация губи позиции, доверието в парламента пада. Лобисткото законодателство измества обществения интерес. Тези тежки констатации направи президентът Румен Радев. Той и вицепрезидентът Илияна Йотова отчетоха първите си две години на „Дондуков“ 2. Той започна изложението си пред медиите като каза, че изминалите години, особено последната, са време на илюзорна стабилност.
„България се намира в критичен момент от своето развитие. Преди година заявих, че обществото трябва да отстои демократичните си права и да се пребори за налагането на върховенството на закона. За съжаление, българската демокрация ускорено губи позиции, а свободата на словото се губи. Последните критици в ефира се притискат с инструментите на властта. Доверието в парламента е на изключително ниско ниво. Законодателният процес става непредвидим и елиминира гражданското участие. Лобисткото законодателството безцеремонно замества обществения интерес. Липсва отчетност и отговорност в управленските решения и това се увеличи като обхват“, каза държавният глава.
Връщането на доверието минава през възмездието, изтъкна в края на словото си Радев.
Държавният глава заяви, че въпросът вече не е дали, а кога ще бъдат предсрочните парламентарни избори.
„Не виждам база за партньорство при сегашния курс на управлението! Той е конфронтационен и често погазва закона!“, заяви президентът Румен Радев в отговор на журналистически въпрос.
27-минутното слово на държавния глава бе излъчено пряко по две телевизии – „Канал 3“ и Българска свободна телевизия, но не и по обществената БНТ. Думите на държавния глава можеха да бъдат проследени онлайн и от страницата на президента във фейсбук.
За разлика от миналогодишния му отчет, този път медиите имаха възможност да задават въпроси. На „Дондуков“ 2 бяха дошли представители на всички водещи средства за масова информация в страната и чуждестранни кореспонденти.
Ето цялата реч на президента Румен Радев:
Добър ден и добре дошли!
Уважаеми дами и господа,
Преди две години с г-жа Йотова бяхме натоварени от вота на два милиона българи да поемем отговорните длъжности президент и вицепрезидент на Република България. Днес сме тук, за да отчетем втората година от мандата.
Това бе година на илюзорна стабилност, нарастващо беззаконие и ерозия на демократичните завоевания. Година, в която президентската институция често беше последната бариера пред лобисткото законодателство и безотговорни политически действия.
Ще започна с външната политика и отбраната, в които ролята на президента е най-съществена.
През 2018 г. продължих активно да отстоявам българските позиции по европейския и световен дневен ред. Външнополитическата ми програма включваше 19 събития извън пределите на България. 12 държавни глави посетиха страната по моя покана, проведох десетки срещи с високопоставени чуждестранни представители.
Задълбочих диалога с лидерите на всички балкански страни за укрепване на сигурността и развитие на свързаността и просперитета в региона:
– При посещението ми в Сърбия, заедно с държавния глава на страната посетихме нашите сънародници в Западните покрайнини. Президентът Вучич се ангажира лично с проблемите на българското малцинство – решени бяха дълго отлагани въпроси като финансирането на медиите на български и вписването на женските фамилни имена;
– Проведох три срещи с президента на Република Македония. Договорих участието на македонска рота на парада на 6 май, което бе символен жалон по пътя на сближаването на двете приятелски страни;
– На срещата с президента на Турция ясно поставих нашите очаквания за добросъседски отношения, основани на взаимно уважение и за възстановяване на работата на комисията, в чиито правомощия е въпросът за компенсации на тракийските бежанци;
– При посещението си в България президентът на Словения откри първата пряка въздушна линия между двете страни;
– Упорито отстоявах идеята за изграждане на Институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа, имащ съществено значение за научната свързаност между балканските страни; инициирах и Меморандум за разбирателство, който все още не е подписан от премиерите на държавите от региона.
– Тристранната среща на държавните глави на България, Австрия и Румъния в Русе засили фокуса върху Дунавската стратегия, като събра представители на местните власти, на бизнеса и образованието. Убеден съм, че Дунавската стратегия е инструмент за икономическото съживяване на Северна България, който трябва да бъде използван.
При всички срещи и форуми в европейски формат отстоявах основополагащите принципи на съюза за единство, солидарност и равнопоставеност, за укрепване на сигурността, за пълноценната интеграция на българската икономика, наука и образование.
На срещата на върха на НАТО поставих приоритетите на българската страна, свързани с укрепване на колективната сигурност и необратимостта на процесите на модернизация на Българската армия. На конференцията за климата в Катовице защитих работните места в българския въгледобив и плавния преход към енергетиката на бъдещето.
Посещението ми в Москва възстанови политическия диалог на най-високо ниво след дълго прекъсване. Българското общество очаква правителството да материализира огромния потенциал в двустранните отношения.
Срещите ми с държавните и правителствени ръководители на страните от Близкия и Далечния Изток и Северна Африка бяха в изпълнение на заявената от мен позиция за развитие на отношенията с държави с висок инвестиционен потенциал и с такива, с които ни свързват активни търговско-икономически отношения от близкото минало. На срещата ми с премиера на Китай Ли Къцян предложих идеята за създаване на Център за глобално партньорство, която бе лансирана от него и българското правителство на форума “16+1”.
Водените от мен бизнес делегации и организираните бизнес форуми доведоха до конкретни сделки с чуждестранни партньори. Изнесох публични лекции в Оксфорд и на Парижкия форум за мир, които допринесоха за утвърждаването на българския поглед върху европейските и световните процеси.
И тази година приоритет за мен и за вицепрезидента бе поддържането на жива връзка с българските общности зад граница.
Като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили бях силно ангажиран с развитието на сектор „Сигурност“. Проведените Консултативни съвети за национална сигурност, диалогът с ръководството на Министерството на отбраната, срещите с личния състав при посещенията във формирования откроиха проблемите на Въоръжените сили, на които предлагах решения.
Настоях да не се повтори пропускът от 2017 г. и да се подготвят навреме договори за поддържане на техниката в изправност, очаквайки, че въпреки обещанията и тази година няма да се реализират проектите за модернизация. Оказах се лош пророк – докато порочната комисия за изтребителя в Народното събрание от 2017-а блокира модернизацията на за дълъг период, то последните решения на управляващите окончателно я опорочиха.
Бяха предприети уместни, но все още недостатъчни стъпки за преодоляване на некомплекта от личен състав и повишаване на неговата мотивация. Средствата за ремонт на авиационна техника се заделиха много късно и ефект може да има едва след година-две. Дотогава нальотът остава опасно нисък и рискът от авиационни произшествия ще продължи да расте.
Темповете на разработване на Програмата за развитие на Въоръжените сили 2032 изостават от усложняващата се среда за сигурност. Трите проекта за видовете въоръжени сили не могат да решат дълбоките организационни, структурни и технологични проблеми на Българската армия, които изискват всеобхватен подход.
Воден от убеждението си за утвърждаване на законността като фундамент на демокрацията, наложих вето на седем закона. Тук искам да бъда пределно ясен – ветото не е акт на противопоставяне на Народното събрание, а възможност за постигане на ефективно и справедливо законодателство. И не броят на ветата, а липсата на реално обсъждане на повдигнатите с тях проблеми, може да девалвира този конституционен инструмент.
С всяко едно от наложените вета отстоявах конституционно признати ценности, които са обединяващи за българското общество:
– Опазване на националното богатство;
– Защита на основните права на гражданите;
– Справедливост и ефективно правораздаване.
Парламентът се съобрази само с едно от тях – за промените в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, но това спести огромни средства на българския данъкоплатец.
По същите принципни съображения пет пъти сезирах Конституционния съд. В два от случаите Народното събрание само отмени тихомълком атакуваните от мен разпоредби. Това ме кара да вярвам, че има смисъл да продължавам да реализирам поверените ми правомощия срещу противоконституционно законодателство.
Стимулирането на обществен дебат по актуални теми и на диалог между институциите и гражданите бе основен приоритет в дейността на президентската институция. Президентството организира конференции и кръгли маси с участието на отговорни институции, наши и чужди експерти и граждански организации, които намериха широк отзвук и формулираха ефективни решения в:
– борбата с корупцията и с несправедливостта;
– борбата срещу бедността и неравенствата;
– за интеграцията на хората с увреждания ;
– за гарантирането на честни и демократични избори.
Проведох множество срещи с общините по проблемите на местната власт, със синдикатите, с работодателски и браншови организации, с водещи чуждестранни инвеститори, с научни и творчески съюзи. И тази година поддържах пълноценен диалог с основните вероизповедания.
Повдигнах и темата за националното единение. Това не е апел за индулгенция на виновните, за изтриване на миналото или за празнословие. Това е зов за обединение на обществото там, където е необходимо всенародно усилие. Спасяването на българската демокрация, отстояването на гражданските и социалните права, на националния суверенитет, изискват обединени усилия: на милеещите за България срещу онези, които я плячкосват; на почтените срещу корумпираните; на демократите от разни цветове срещу автокрацията; на почтените граждани срещу онези, които манипулират избори; на свободомислещите срещу онези, които потъпкват свободата на словото. Единението изисква надмогване на партийния егоизъм и личните амбиции в името на национални цели.
Уважаеми дами и господа,
България се намира в критичен момент от своето развитие. Преди една година в тази зала заявих пред вас, че нашето общество трябва да отстои своите демократични права и свободата на словото и да се пребори за налагането на върховенството на закона.
За съжаление, българската демокрация ускорено губи позиции. Свободата на словото е обект на преследване. Последните критични гласове в българския ефир и изтъкнати професионалисти се притискат с инструментите на властта.
Доверието в парламента достигна критично ниско ниво. Все повече закони се променят кардинално с преходни и заключителни разпоредби и се избягва общественото обсъждане и оценката за въздействие. Законодателният процес става непредвидим и елиминира гражданското участие. Лобисткото законодателство измества безцеремонно обществения интерес.
Сривът на доверието и противоречията в коалицията блокират възможностите за конструктивни реформи. Липсата на прозрачност, отчетност и отговорност в управленските решения се разшири и като обхват, и като размер на разпределяните публични средства. Това ставаше с „опипване“ на прага на търпимост на обществото и постепенно увеличение на размера на средствата.
– След като обществото не реагира за 500 милиона за язовири – без обсъждане, без санкция на Народното събрание и без обществени поръчки, защо да не се разпределят по същия начин и 1.35 млрд. лева за магистрала;
– След като предходната година беше похарчен изкуствено формиран излишък от 1.7 млрд. лева – без критерии, правила и прозрачност, защо да не се разпределят по същия начин миналата година 2.7 млрд. лева;
– След като стана практика Народното събрание да прегласува своите решения по разпореждане на Министерски съвет, защо да не прегласува и финансовата рамка от 1.8 млрд. и да похарчим много повече за изтребители;
– След като е възможно еднолично да се „изхвърлят“ фирми от големи обществени поръчки, защо да не се реши по същия начин кой ще бъде изтребителят. Докато се кълнем в Европа, разчитаме на еврофондове и чакаме да ни „пуснат“ в еврозоната, ние изхвърляме европейските участници в конкурса за нов боен самолет в разрез с процедурата, разработена по европейски модел. И правителството за европейско развитие на България твърди, че този антиевропейски избор е геостратегически.
Всички тези действия засилват усещането за корупция, за лични интереси и зависимости. Свикнахме скандалите у нас да се вихрят възходящо с годините, но бутафорният конкурс за изтребител извади порочния стил на управление на международната сцена. Злепостави ни като ненадежден партньор, погазващ предварително разписани и възприети в съвременния свят норми. След провала на големите енергийни проекти, модернизацията на Въоръжените сили засили убеждението, че България губи суверенитет и не е в състояние да взема сама стратегически решения.
Защо се възмущаваме тогава, че не ни пускат в Шенген и Еврозоната? Въпрос на доверие. А то не се печели с неуморна декламация на европейските ценности, а с тяхното осъзнаване и прилагане. Това обаче изисква компетентност, почтеност и отдаденост на обществения, а не на лични и корпоративни интереси. Декларациите на някои политици, че олицетворяват евроатлантическите ценности, са най-сигурният начин да отчуждят българите от тези ценности.
И ако все още има колебание дали властта ни приближава към Европа, или ни тласка към Третия свят, то със сигурност ни отдалечава дори от Копенхагенските критерии за приемане в ЕС:
– По първия критерий: Дали институциите са стабилни и гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и човешките права? Напротив: от законотворчеството до управленските решения сме свидетели на точно обратното – непредсказуемост, погазване на закона и фаворизиране на корпоративния интерес.
– По втория критерий: Дали икономиката е пазарна и способна да издържа на конкурентния натиск в ЕС? Напротив: Вместо предприемачество и инициативност, основани на конкуренция, иновативност и ефективен мениджмънт, се стимулират бизнес кръгове чрез протекции и скандални обществени поръчки. Лобисткото законодателство все повече задушава инициативата, конкуренцията и прогреса.
Успехите, които афишира властта, не променят живота на мнозинството българи към по-добро. Мантрата за стабилност и икономически растеж – който, между другото, е сред най-ниските в Централна и Източна Европа и ни закотвя стабилно на европейското дъно, не може да заглуши най-важните индикатори за качеството на живот и доверието в държавността – демографията и чуждестранните инвестиции:
– Топенето на нацията е факт, при това с драматични темпове;
– Бягството на младите в чужбина не спира;
– Задълбочават се неравенствата и бедността;
– Маргинализират се цели общности по социален признак, който се усложнява и етнически;
– По последни данни на БНБ изминалата 2018-а е истинска катастрофа за чуждестранните инвестиции, а затварянето на предприятия е трайна тенденция.
България не успява да развие своя най-ценен капитал – хората. Чак след девет години управление той започна да се оформя като приоритет по отношение на образование, здравеопазване и социална дейност, но не като устойчиви философии на управление, а по-скоро под уличен натиск от отделни общности. Не като дълбоки и ефективни реформи, а като раздаване на пари в изборна година.
В тази критична ситуация очакванията на обществото са за неотложни и всеобхватни спасителни мерки – за повишаване на жизнения стандарт и качеството на живот и за излизане от демографската безпътица. Каквито и съвременни икономически, данъчни и социални модели да прилагаме обаче тази цел е обречена, ако не се извърши най-важното – радикална промяна на политическата среда и на стила на управление.
Историята е показала, че закърняването на представителната демокрация води до концентрация на политическата власт в тесен елит, който трансформира тази власт в икономически облаги и ги влага в още повече власт. Така този елит бетонира властта си и порочният кръг се затваря. Оттам и растящите бедност и неравенства, незадоволителният темп на развитие, настъплението срещу демокрацията, чувството за обреченост и безпътица, емиграцията и демографската катастрофа.
Крайно време е да се разграничат корумпирани от ограбвани; сенчест и олигархичен бизнес от почтено предприемачество. Механизмите за контрол над властта трябва да се разширят и да включват не само формални проверки на имотни декларации на политиците, а и какви пари харчат, имат ли свързани и подставени лица за скрито придобиване на фирми, активи, имоти и сметки у нас и в чужбина.
За да върви обществото ни напред, трябва да се възстанови доверието на гражданите в държавността, а това минава неизбежно през възмездието – безкомпромисно наказателно преследване на корумпираните и грабителите. Апелирам КПКОНПИ, прокуратурата, МВР и службите да навлязат и в старателно отбягвания периметър на властта, в потенциални зависимости между политици, собственици на фирми, които печелят крупни обществени поръчки, и потенциални подставени лица. Ако това не стане, разпадът ще продължи, а търсенето на справедливост може да излезе извън рамките и механизмите на закона.
Управляващият елит трябва да реши въпроса за ускореното икономическо и социално развитие на страната. Който иска да управлява, трябва да предложи високообразовани, компетентни и почтени хора, мотивирани да работят в полза на обществото.
Ако партиите искат да се видят на бъдещия политически хоризонт, трябва да се чистят от корумпирани и некомпетентни кадри с управленски амбиции. Ако нашето общество осъзнае своята сила и отговорност, то може да се справи с истинския проблем на България – безнаказаните престъпност и корупция. Ако се справим с този проблем, ще се гарантира прозрачна и справедлива обществена и бизнес среда, в която и другите проблеми ще намерят своето решение.
В заключение – формирам Съвет за стратегическо развитие на България, с участието на интелектуалци и висококвалифицирани специалисти. Той ще трябва да разработи и предложи алтернативи на институционалния блокаж, на икономическия и идеен застой, в който се намира страната. Съставът на съвета ще бъде обявен с указ в идните дни. Страната има нужда от нови идеи. България има нужда от таланта, труда и дързостта на всички българи – у нас и зад граница. Предстоят ни избори, предстоят ни месеци на идейно и гражданско усилие. Вярвам, че заедно ще изведем България по пътя на демокрацията и просперитета.
Благодаря ви за вниманието!
Каква е вашата реакция?
