Маргарита Пешева
Медиите и изкуственият интелект.
Факти, интерпретации и анализи
Фактите
Роботизираната журналистика в първото десетилетие на новия век изключително бързо се налага като компютърно и медийно явление, но и като успешна бизнес практика. Началото е поставено през 90-те години на миналия век, когато започват опитите за създаване на текст по предварително изготвени алгоритми и специализиран софтуер. Явлението се разглежда като част от областта на новините, които търсачките предоставят. Има многобройни и различни названия- автоматизирана журналистика; алгоритмични новини, робожурналистика. Съществуват много компании, които предлагат разнообразни приложения за компютърно създавани текстове.
В света на медиите, явлението води началото си от 2014г. (1) Редица съвременни компании в САЩ, Европа и Китай вече предлагат на медийния пазар приложения за „текстове създавани чрез компютърен алгоритъм“, които генерират съдържание с бързина и мащаби, изцяло непосилни за човека. Пробивът на автоматизираните новини в съвременната журналистика става 40 години след създаването на първия алгоритъм за произвеждане на новини в университета „Йейл“ в САЩ през 1977г.
„Лос Анджелис таймс“ е първият вестник в света, който през 2014 г. публикува информация за земетресение в Калифорния, създадена чрез специален алгоритъм. Програмистът и журналист Кен Скуенке създава алгоритъм, който автоматично генерира кратка статия, когато стане земетресение или пък друга катастрофа. Той разказва, че за написването на тази „компютърна новина“ са му били нужни само три минути, преди тя да се появи в мрежата.
Време, абсолютно немислимо за човека- журналист, който трябва да извърши поредица операции, преди да седне и напише горещата новина за случилото се земетресение. Тази „компютърна новина“ звучи съвсем нормално, като написана от човек- репортер. Тя съдържа полезна информация за часа на земетресението, силата на епицентъра, като се позовава на данните от „Американския институт за сеизмологични проучвания“. Новината е изцяло неразличима от всички други новини, които са създадени от хора- журналисти. Използват се и други алгоритми, чрез които „компютърно се създават новини“ за извършени криминални престъпления, финансови и спортни събития. Така медийният свят и журналистиката вече се разполовяват на три отделни групи: журналистика и медии, които засега изцяло се създават от хора; журналистика и медии, които хибридно се създават от хора и роботи , и журналистика и медии, които в близко бъдеще изцяло ще се създават от роботи.
Все повече са медиите, които частично използват компютърен алгоритъм за производство на отделни новини , които „се смесват“ с други новини и анализи, създавани от хора-журналисти. Тревожното е, че компютърно генерираните новини чрез алторитъм на практика са неразличими от останалите. Това показват редица изследвания на потребители на новинарско съдържание.
Агенция „Асошиейтид прес“АП също обяви, че ще използва специализиран софтуер за финансовите си новини. Чрез който агенция АП се надява да публикува 10 пъти повече новини, отколкото досега.
Това изглежда напълно възможно, защото според някои изчисления, ако за определено време един репортер може да произведе 300 дописки, за същото време един робот може да произведе 4400 дописки. При това той никога не се уморява, не е недоволен (засега); никога не греши; не лъже (засега); неговите информации са абсолютно точни и верни (засега). Роботът – журналист може да произведе до 2000 новини в секунда– рекорд, немислим за което и да е човешко същество.
През 2013г. роботите са написали 350 милиона новини, а през 2014 г. те стават 1 милиард. Няколко години по- късно, компютърните новини вече са няколко милиарда годишно (2). Това дава неподозиран шанс на прогнозата на Кристиан Хамънд, професор по компютърни науки и журналистика, според който до 2025 г. 90% от новините в медиите ще бъдат компютърно генерирани.
Интерпретациите
Оптимистична гледна точка
Луи Ферара, директор на агенция АП смята, че навлизането на специализиран софтуер в новинарската дейност на медиите не цели да измести човека- репортер от робота. Поне засега машината ще позволи на човека- репортер да има повече време за най-съществената част от журналистиката – да анализира и осмисля явленията и процесите в обществото. На Международния журналистически конгрес във Виена, журналисти и медийни анализатори са категорични, че автоматизираният софтуер не е заплаха за журналистите, а по-скоро – нова възможност. Машините няма как да изместят изцяло репортерите в това, което те правят. Поне засега машините нямат онези креативни способности, които имат хората.
Според германския журналист Фредерик Фишер „машините никога няма да могат да заменят хората журналисти – да бъдем на мястото на събитието, да предаваме емоциите от истинските истории, да правим интервюта с реални хора“(3).
Илиана Павлова обръща внимание, че роботите ще имат стимулиращ ефект върху развитието на „бавната журналистика“ (Slow journalism) –„тази журналистика, в чиято основа е качеството, човешкият интелект и творческите способности; журналистика на знанието, високият професионализъм и компетентност; журналистика, която е антидот на изключително високите скорости, с които автоматизираните системи произвеждат и разпространяват новините в съвременния свят“.
Според Сюзън Гринбърг, бавната журналистика „открива неща, които иначе нямаше да знаем, че съществуват, забелязва неща, които са пропуснати, разказва за тях съобразно с най-високите стандарти, които професията предполага“(4).
Песимистична гледна точка
Редица изследвания показват, че роботите ще изпреварят по численост хората до 30 години. До 2050 г. броят на умните робомашини може да надхвърли 9.4 милиарда. А само до 10 години роботите не само ще си комуникират с хората, но и ще станат емоционално интелигентни. Това ще се случи чрез редица иновации в сферата на изкуствения интелект.
Робожурналистиката неизбежно води до безработица и напускане на професията от мнозина хора- журналисти. Този процес ще се засилва при днешните темпове на развитие на изкуствения интелект. Неслучайно ЕК вече разглежда проблема за социалните ефекти от въвеждането на изкуствения интелект, който освобождава човешки потенциал в редица сфери. Вече се обсъжда известно намаляване на работната седмица, за да се запазят необходимите работни места – като противодействие на натиска, който изкуственият интелект оказва върху хората в редица производствени отрасли, и в частност- в сферата на журналистиката.
Анализите
В забележителната книга “ Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ (2018, Изток-Запад) Ювал Ноа Харари, професор в Еврейския университет в Йерусалим поставя няколко изключително важни въпроси, които пряко се отнасят до бъдещето на медиите и журналистиката в настъпващата ера на изкуствения интелект. В последната глава на тази книга, озаглавена „Homo sapiens губи контрол“ Ювал Ноа Харари формулира серия от изключително трудни въпроси, които чакат своя отговор:
1. Могат ли хората да продължат за управляват света и да му дават смисъл?
2. Как биотехнологията и изкуственият интелект застрашават хуманизма?
3. Кой може да наследи човешкия род и каква нова религия може да измести хуманизма?
4. Какво ще се случи с обществото, политиката и ежедневния живот, когато несъзнателни, но високоинтелигентни алгоритми ще ни познават по-добре, отколкото ние сами се познаваме?(5)
Какво ще се случи с медиите и журналистиката във време на растяща доминация на изкуствения интелект, чийто възможности, а вбъдеще – и креативни способности, все повече заплашват довчера безспорното превъзходство на Homo sapiens. Хипотезата на Харари е, че компютърният алгоритъм е новият Homo Deus (Божествен човек ), чиято доминация оттук насетне трудно може да бъде спряна и овладяна от човека.
Харари формулира два възможни изхода в близкото бъдеще, всеки от които изглежда гибелен за човешката цивилизация и света на човешкото. Първият възможен изход е, че бързото развитие на технологиите и изкуственият интелект ще направят истинска революция в пазара на труда, като изхвърлят на улицата милиони безполезни хора, които ще бъдат лесно изхранвани, но те ще прекарват времето си в компанията на наркотиците и 3D световете на виртуалната реалност. И същевременно ще създаде малък елит от свръхчовеци, които ще владеят и управляват компютърните алгоритми.
Вторият възможен изход е подсказан от Ник Бостром, който предупреждава, че човечеството надали ще стигне до такава деградация, защото изкуственият интелект, след като изпревари човешкия интелект, може би просто ще унищожи цялото човечество. Изкуственият интелект вероятно ще направи това от страх, че човешкият род ще се обърне срещу него и може да се опита да го изключи от мрежата.(6). Ако въобще успее да стори това.
През 2013г. двама учени от Оксфорд Карл Бенедикт Фрий и Майкъл Осбърн публикуват своето изследване „Бъдещето на наемния труд“, в което разглеждат вероятността различни професии да бъдат превзети от компютърни алгоритми в следващите 20 години. Според тях 47% от работните места в САЩ са силно застрашени от възможно „превземане“ от алгоритмите. При това за някои професии процентите са от 91%- до 99%–екскурзоводи; юридически асистенти; сервитьори; главни готвачи; касиери; спортни рефери; работещи в сферата на телемаркетинга и застраховането. От76% до 89%- за охранители, дърводелци, архивари, бармани ; моряци; ветеринарни помощници; строителни работници; шофьори на автобуси. Според някои прогнози, само след шест години – до 2025г. около 90% от всички новини в медиите ще се правят с помощта на компютърен изкуствен интелект(7).
Ювал Ноа Харари привежда многобройни примери за огромните предимства и опасности в днешното развитие на изкуствения интелект – за човешкия свят, изкуството, медиите и журналистиката. Ето няколко от тях.
Първи пример. Хората много дълго сочат играта на шах като най-доброто доказателство за превъзходството на човека над изкуствения интелект. До 10 февруари 1997г. когато изкуственият интелект „Дийп Блу“ на Ай Би Ем победи световния шампион по шахмат Гари Каспаров и фактически опроверга тази претенция за човешко съвършество. Днес изкуственият интелект вече предпочита машинното самообучение. Например компютърната програма „АлфаГо“ на Гугъл сама се научава да играе древната китайска настолна игра Го, която е значително по-сложна от шахмата. През март 2016г. в Сеул е организирана среща межгду „АлфаГо“ и световният шампион по Го, южнокорееца Ли Седол. „АлфаГо“ побеждава Ли с 4:1, като използва необичайни ходове и оригинални стратегии, които смайват експертите.
Втори пример. Дейвид Коуп, професор по музикознание в Калифорнийския университет в Санта Крус разработва компютърна програма EMI (Експерименти по музикален интелект), която може да композира хорали в стила на Йохан Себастиан Бах. Създаването на такъв специализиран изкуствен интелект отнема 7 години, но EMI още от своето „раждане“ успява да композира 5 000 хорала в стила на Бах само за един ден. След което създава музика в стила на Бетховен, Шопен, Рахманинов , Стравински. ЕMI „издава и своя първи албум, озаглавен „Класическа музика, композирана от компютър“, и когато хората слушат нейните композиции, без да знаят, че това е музика , създадена чрез компютър, често я хвалят, че тя „има богата душевност“ и „емоционално въздействие“. Истината е, че Homo Deus в музиката не само е изключително бърз и точен, но той има и своя творческа душа. Музиката, създавана от Homo Deus в действителност е неразпознаваема от музиката, създавана в продължение на векове от Homo Sapiens.
Трети пример. Уотсън е името на известния суперкомпютър- изкуствен интелект на Ай Би ЕМ, който през 2011г. спечели ТВ шоу „Риск“, като победи бивши шампиони от плът и кръв. Сега Уотсън е подготвян успешно да диагностицира различни заболявания, и той ще бъде многократно по-успешен и ефективен от който и да е лекар-човек, защото може да съхранява в своята база данни информация за всяка болест или лекарство, познати в историята на човешката цивилизация. Освен това Уотсън никога не е уморен, гладен или болен, той може да отдели на всеки пациент толкова време, колкото е нужно. При такъв „доктор“ Уотсън, Шерлок едва ли ще ни е необходим!
Четвърти пример. През май 2014 г. „Дийп Ноулидж Венчърс“, хонгконгска фирма, специализирана в областта на регенеративната медицина назначи компютърен алгоритъм, наречен VITAL в своя Управителен съвет. VITAL препоръчва в кои компании да се инвестира като той анализира огромно количество данни, свързани с финансовото състояние, клиничните изследвания и интелектуалната собственост на кандидатите. Също като другите петима членове на УС, компютърният алгоритъм има право на глас дали фирмата трябва да инвестира в определена компания (8).
Много бързото развитие на компютърната журналистика (след 2014г. ) вероятно приближава времето, когато в Управителните съвети на електронните медии ще може да се „назначава“ компютърен изкуствен интелект, който ще дава експертни мнения за тяхното управление, програмна или финансова политика, въз основа на огромни сравнителни данни за развитие на медийния сектор в страните – членки на ЕС и извън него. Но същевременно- дали това трябва да се случи и в Управителните съвети на обществените медии в ЕС? Няма ли присъствието на изкуствен интелект да е своего рода посегателство върху тяхната социална мисия, върху креативната човешка способност за точна и вярна преценка на тяхното развитие в програмно, управленско или финансово отношение?
Какво ще стане, ако изкуственият интелект внезапно „реши“, че за една обществена ТВ програма в ЕС ще е необходима здравословна конкуренция с търговските ТВ програми, което налага кардинална промяна в нейната програмна политика- завой към шоупрограмите и спортните предавания, които традиционно имат висок рейтинг, а оттук – и големи приходи? Ако в недалечно бъдеще, изкуственият интелект овладее управлението на една обществена телевизия, каква е гаранцията, че той няма да поиска много повече власт? Която за робота може да означава повече приходи от шоу програми и ТВ развлечение? С което той бързо, бързо ще прибере социалната мисия на обществената телевизия в медийния килер? Каква е гаранцията, че компютърният изкуствен интелект в един прекрасен ден няма внезапно да се отклони от своята (иначе правилна) програма, чрез неговата възможност да се самопрограмира? И като резултат- да проведе коренно различна медийна политика, която е в крещящо противоречие с отколешно завоювани човешкиценности, човешки правила и човешки идеали? Защото какво ще е важното за изкуствения интелект, ако той внезапно получи поста Председател на Уаправителния съвет на една обществена медия- успехът, и най-вече- властта. Властта над човешкия род, над естествения интелект, като негов предшественик и главен съперник.
В самото създаване на изкуствения интелект, и неговата възможна еманципация от човека и човешкия свят е изначално заложена възможността за надмощие и господство между двата вида алгоритми- органичните, присъщи на Homo Sapiens, и неорганичните, присъщи на Homo Deus. Тогава не е ли прекалено голяма опасността изкуственият интелект да овладее целият медиен сектор, като подчини търговските и обществените медии на дигиталната си сила, власт и компютърна воля? За жалост, това не са страници от романите на Айзък Азимов, а тревожни прогнози на авторитетни учени и изследователи.
Истинският шанс на дуалистичния модел
Все пак, чашата е наполовина пълна. Има реална възможност чрез въвеждане на някои регулаторни правила , обществените радио и телевизионни програми в ЕС да бъдат донякъде „изолирани“ от сферата на действие на изкуствения интелект. Всъщност има голяма обществена необходимост публичният медиен сектор в ЕС да остане водеща територия на хуманната, човешката журналистика – на качествените анализи и разследвания, на специализираните предавания за култура и изкуство, които са предназначени за различните сегменти от обществото.
Доколко общественият медиен сектор в ЕС трябва да позволява в близко бъдеще всеобща намеса на изкуствения интелект в правенето на новини и предавания, в управлението на обществените медии – в тяхната програмна или финансова политика? Дали е възможно общественото радио и телевизия в ЕС в следващите две десетилетия да остане своего рода „изолирана територия“ на която да се развива качествената/бавна журналистика, създавана от Homo Sapiens? Дали общественият медиен сектор трябва да се превърне в „непристъпна медийна крепост“ за човешката журналистика, която поставя на фокус именно човешките постижения в различните области на науките, изкуствата, културното многообразие на регионите?
Този проблем , за жалост е все по- трудно решим, защото изкуственият интелект много успешно вече се самопрограмира и саморазвива. Ако вчера той се самообучи на древнокитайската игра Го и с лекота разгроми световният шампион по Го, днес той много ефективно участва като член на УС на голяма компания по регенеративна медицина, утре вероятно ще остане единствен господар на новата „дигитална цивилизация на компютърните алгоритми“. И ако хипотезата на Ювал Харари дийствително се сбъдне, това означава, че краят на човешката цивилизация може би наистина е близо. В този смисъл, медийните регулацииу коитомогат да „изолират“ изкуственият интелект от обществения медиен сектор изглеждат възможни само донякъде . И все пак.
Медийни регулации
Каква политика ще избере ЕС в областта на регулациите на обществения и търговския медиен сектор при толкова бързо растящото превъзходство на изкуствения интелект над човешкия? Колко актуален изглежда днес призивът на Томас Ман, че хуманизмът трябва да се защитава с меч? При положение, че засилването на властта на изкуствения интелект в различни социални сфери по същество ги дехуманизира?
Всъщност изключително бързото развитие на изкуствения интелект далеч изпреварва възможностите на човека да го разбере и осмисли. Поради което „дигитална компютърна ножица“ между естествения и изкуствения интелект все повече се разтваря. Новите компютърни технологии се развиват с такива темпове, които не позволяват на човека бързо и навреме да ги разбере и осмисли , като състави план за действие.
Невероятното превъзходство на изкуствения интелект при събиране, обработка и подреждане на ивформация, неговите колосални възможности за предлагане на управленски решения, вече поставя човека в своеобразна подчинена роля. По отношение на събирането, систематизацията и обработката на бази данни, човекът остава несъвършен, макар и да е гениално творение на природата.
Роботът- изкуствен интелект е изключително творение на човека, той изглежда твърде съвършен, но всъщност дали е гениален, колкото самият човек? Роботът (поне засега) не постигнал нито мащаба, нито дълбочината на сътвореното от Достоевски, Шекспир или Бодлер. Той все още не е изпреварил Айнщайн, Платон или Чаплин. Но в утрешния ден- кой знае?
Дуалистичният медиен модел в ЕС се основава на много добре разработена регулаторна рамка – в защита и подкрепа именно на сектора на обществените медии. ЕК предлага многобройни специални регулации ( Директиви, становища, препоръки ) за подкрепа и запазване на обществения сектор – най-вече като гаранция за развитие и съхранение на културното многообразие и националната самобитност, за представяне на интересите и потребностите на различните групи от обществото, за развитие на регионите с техните традиции и обичаи.
Това е възможна гаранция за опазване на програмите на общественото радио и телевизия в ЕС от всеобща дехуманизация в близко бъдеще, от настъпващата робожурналистика, която в световен мащаб стремително „завзема“ големи медийни територии в последните години.
Не е ли редно тъкмо ЕС – с големия си медиен опит, с отлично структурирания сектор на обществените и търговските медии да инициира един нов медиен протекционизъм – в защита на общественото радио и телевизия от задаващата се всеобща медийна дехуманизация в следващите 15 години? Не е ли морално и етично, именно журналистиката в обществените медии да остане приоритет на Homo Sapiens, като запази традиционната си роля на „куче- пазач“ на обществото, глас и съвест на националната общност?
Може би общественият медиен сектор така ще даде шанс за развитие на качествената/бавна/разследваща журналистика, в която на фокус ще бъдат големите, но и малките обществени групи, културните центрове, но и регионалните култури, глобалните проблеми, но и националните различия, изкуствата в световен и национален контекст, глобалният мрежов език, но и отделните национални езици?
Вече е време за публична дискусия по тези горещи въпроси. Които са по-скоро близо, отколкото далече. Необходимо е обединяване на усилията на изследователи в областта на медиите, на изкуствения интелект, специалисти по медийна икономика, медиен маркетинг и мениджмънт, експерти по медийно право и регулация на ЕС и др.
Тази дискусия трябва да обсъди различните регулации в търговския и обществения медиен сектор, във връзка с много бързото навлизане на компютърния изкуствен интелект в сферата на журналистиката, което в следващите 10 години ще стане необратимо. Предмет на обществени дискусии трябва да стане и компютърната робоетика, нейните големи предимства, но и възможни опасности.
Компютърна робоетика. Възможности и опасности
Преди 36 години в Заключението на романа си „Острието на фондацията“ Айзък Азимов пророчески дефинира една песимистична гледна точка: „Планетата Гея е създадена преди хиляди години с помощта на роботи, които някога за кратък период са служили на хората, но вече не го правят.“ Което, според него, не означава, че роботите не съществуват, а по- скоро че те вече не работят в полза на хората…„В същото време роботите могат да управляват и контролират човешкия свят, да бъдат негови „надзиратели“, чиято роля е планетата Гея и хората да не забравят Трите закона на роботиката. И в същото време роботите трябва да бъдат толкова умно направени, че да са напълно неразличими от хората….“ Днес, четири десетилетия по-късно, това пророчество на Айзък Азимов е на път да се сбъдне.
Същевременно мнозина учени смятат, че законите за роботиката на Айзък Азимов са доста остарели и те вече не могат да служат като основа за създаване на нови морални норми, които да решат трупащите се въпроси за сигурността, свързани с изкуствения интелект. По техни прогнози към 2030 г. човечеството вече ще е изградило общество, в което хора и роботи ще живеят заедно.
Проблемът е дали това съвместно съществуване ще бъде безметежно? Кои са всъщност възможните рискове? Джош Хол, автор на книгата „Отвъд изкуствения интелект: Създавайки съзнанието на една машина“ казва, че „Ако създавате изкуствен интелект, но не мислите върху неговите морални възприятия или създавате съзнателно чувство за вина при извършване на дадено действие, то тогава технически погледнато вие създавате психопат“.
Необходимо е създаването на серия етични правила за роботи, норми на поведение и санкции за тези роботи, които се отклоняват от зададената им програма. И ако следващото поколение роботи ще могат да вземат самостоятелни решения и ще изпълняват дейности , без специален надзор от хората, вече е време човечеството да реши кой ще регулира тяхната дейност?- твърди Чиен Хсун Чен от Националния университет Чао Тунг в Тайван.
„Правилата- казва той- в това ново робо/човешко общество ще трябва да регулират начините, по които хората общуват с роботите, както и поведението на самите роботи“. И добавя, че обстоятелството дали в близко бъдеще роботите ще могат да разбират човешката реч и емоции е ключов, защото именно там минава границата между човека и машината. Всъщност голямото предизвикателство на идващите десетилетия ще бъде запазването на баланса в отношенията между хората и роботите и създаването на законова рамка за регулиране на тези отношения (9).
Неслучайно ЕК обсъжда създаването на законова рамка, която да даде своеобразни „човешки права“ на роботите. Представители на ЕП вече обсъждат правила, които да гарантират сигурността на изкуствения интелект. Предвижда се роботите да бъдат задължени да имат и допълнителни системи за защита, които позволяват на човека да изключи един робот във всяка ситуация, както и използването на роботи в случай на война (10)
Предимства на робожурналистиката
Робожурналистиката има много големи предимства, но тя изправя човека пред серия от възможни опасности. Кои са най-големите й предимства?
Изключителна бързина. Репортажът в „Лос анджелис таймс“ за земетресението е публикуван в интернет само за 3 минути. Това е немислимо за човека- журналист, който се нуждае от много повече време да прецени ситуацията, да събере нужните данни, да ги систематизира и напише репортажа, след което да го публикува във вестника или в мрежата.
Голяма точност и фактологичност. Една журналистическа публикация, която се прави чрез алгоритъм се основава на проверени данни и напълно сигурни източници, които са 100% точни. Ако няма бъг в системата.
Достоверност. Публикацията, написана чрез алгоритъм се основава на изключително прецизно обработени данни и извършени от машините изчисления, в които грешка не е възможна. Отново ако няма бъг в системата.
Безпристрастност. Компютърно генерираната новина е напълно безпристрастна, защото човешкият фактор е изключен, а роботът (поне засега) не е способен на чувства и емоции.
Голямо доверие от читатели и зрители. Аудиторията възприема робо новините като по-достоверни, макар и написани скучно, те се оценяват като изключително обективно представящи фактите, ето защо заслужават по-голямо доверие от човешките новини.
Компютърните новини дават възможност за развитие на бавната журналистика, на качествените анализи и коментари на случващото се в света. Те освобождават време и енергия на истинските журналисти да правят действително качествена и стойностна журналистика (11). Кои са главните недостатъци на робожурналистиката
Недостатъци на робожурналистиката
Робожурналистиката е лишена от човешки поглед и емоции, ето защо тя е много скучна. Тя представя едно военно събитие хронологически напълно точно и вярно. Но в този роборепортаж отсъства онзи емоционален поглед и страст към събитията и героите на войната, който е присъщ например на Толстой, Макгахан или Хемингуей. Робожурналистиката ( поне засега) не владее творческото пресъздаване на събитията и героите, което е заложено в човешкия разказ.
Робожурналистиката кардинално променя медиите и медийната среда. В близко бъдеще формирането на обществено мнение, влиянието върху обществените процеси чрез медиите, ще се създава, регулира и управлява основно от роботи. Намираме се в междинен период, в който не е ясно кои новинарски съобщения се създават от роботи, и кои – от хора-журналисти? Което прави много актуален въпросът доколко „роботите-журналисти“ ще се придържат към професионалната етика, към която се придържа човекът- журналист?
В тази връзка не е ли дошло времето за нов, актуален прочит на трите закона на роботиката, формулирани от американския учен и писател- научен фантаст Айзък Азимов?
Научна фантастика.Трите закона на роботиката
Общ живот на хората и роботите
Айзък Азимов завършва Колумбийския университет и получава докторат по химия. Дълги години (до 1958г. ) е професор по биохимия в Медицинския факултет на Бостънския университет. Издал е повече от 400 книги– научни и научно- популярни трудове, фентъзи романи за възрастни и за деца. Най-известни са неговите романи от поредицата „Фондацията“. За романа си „Острието на Фондацията“(1982) става носител на наградата „Хюго“ за 1983г. В разказа му „Хоро“( 1942) той за пръв път формулира Трите закона за роботиката, на които всеки „позитронен робот“ трябва да се подчинява, които са валидни и до днес.
1. Роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество.
2. Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.
3. Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.
В романа си „Роботите и империята“, Азимов прибавя към трите закона, т.нар. Нулев закон , който гласи следното:
4. Закон №0. Един робот не трябва да причинява вреда на човечеството или чрез бездействието си да допусне на човечеството да бъде причинена вреда. Към останалите закони се добавя условието: „ако това не противоречи на нулевия закон“ (12)
В своите Закони за роботиката Айзък Азимов формулира основният проблем, пред който човечеството един ден ще се изправи: конкуренцията за власт и надмощие между хората и роботите, при която хората трябва да запазят безусловното си господство над роботите. Обстоятелството, че Азимов формулира в закон задължителното подчинение на роботите на хората, означава само едно – той не е бил сигурен в категоричното надмощие на човека над роботите в близко или по- далечно бъдеще.
В многобройните си разкази и романи Азимов предвижда времето, когато изкуственият интелект може да получи неподозирана компютърна мощ, която да му даде възможност да подчини човечеството на своята воля и власт. Ето защо „вредата“, която роботът, при никакви обстоятелства, не трябва да причинява на човека, е свързана с човешкия гений и неговата творческа територия, които трябва да останат водещи пред изкуствения интелект на робота.
Според Антон Оруш , Азък Азимов разработва този етичен проблем в няколко разкази, два от които са симптоматични за възможните опасности от прозиращия на хоризонта общ живот между хората и роботите. В разказа „Кел“(1990) един робот, който хората възнамеряват да лишат от способността да твори, убива своя собственик. А в разказа „Сали“(1953) роботи- автомобили се оказват способни да убият човека, който постоянно им причинява болка ( 13). За жалост, част от пророческите фантазии на писателя вече стават реалност (14).
Според Азимов единствено доминацията на човека над робота може да гарантира хармоничното им общо бъдеще. Той силно се интересува от моралния императив, който създава определени морални стандарти на този общ живот, много добре формулирани в неговия разказ „Улики“(1946). В него писателят дава водещата морална парадигма, на която стъпват неговите Три закона. Главната героиня в разказа д-р Сюзън Келвин казва следното:
„1. Човекът обикновено се въздържа да нанесе вреда на други хора, освен в случай на остра принуда (например при самозащита) или за да спаси голям брой хора. Оттук произлиза Първият закон.
2.Аналогично, чувствайки отговорност пред обществото, човекът изпълнява препоръките на хора, които е приел за ментори в различни области: ръководители, възпитатели, учители, лекари – това е подобно на
Втория закон.
3. Също така, всеки се грижи за своята безопасност- това се съдържа в Третия закон“ (15).
Новият общ живот между хората и роботите в журналистиката ни изправя пред няколко възможни прогнози.
Прогноза в близко бъдеще
Изключително високи темпове на развитие на робожурналистиката. Количеството автоматично генерирана информация в медиите ще нарасне драстично до 2025г. Което не предполага розово бъдеще за обикновените репортери и редактори в медиите.
В САЩ индустрията с алгоритмите е отлично развита, в Европа тя много бързо набира сила. Традиционните медии вече наемат стартиращи компании от Германия, Финландия, Ирландия за компютърни услуги, което те сами не могат да си осигурят. Тези компании помагат на медиите да открият, отсеят, организират , произведат и разпространят различно медийно съдържание – снимки, видео, графики, най-важните съобщения в „Туитър“ . В Япония вече създадоха робот, който може да чете новините по- добре от хората.
Персонифицирана журналистика. В най-близко бъдеще всяка компютърно генерирана статия ще има само един читател, защото компютърът ще знае всичко за всеки потребител – какви са неговите интереси, знания, квалификация, възраст, работно място, местоживеене, религия и др. Роботите ще дадат възможност за всеобща персонализация на медийната информация, което ще трасира пътя към едно аз-ориентирано общество, по думите на Мануел Кастелс.
Робожурналистика в сферата на услугите. Журналистиката ще престане да е професия, която създава и формира обществено мнение по даден социално значим проблем, тя вероятно няма да е в центъра на социалния живот , няма да е „гласът и съвестта“ на нацията, „кучето-пазач“ на обществото. Роботът- журналист все повече ще предлага разнообразни информационни услуги на конкретни потребители, той ще бъде организатор на общност от потребители, които са абонирани за неговите информационни услуги.
Разширяването на роботизираната журналистика ще доведе до известно противопоставяне между човека журналист и робота- журналист. Дали в сферата на журналистиката „роботите ще изядат хората“ или роботизирането на професията ще се превърне в нова възможност журналистиката да се върне към своята истинска роля – към сериозния анализ на проблемите и героите, които съпътстват развитието на обществото?
Или в скоро време, журналистиката ще бъде „удавена“ от новата, прагматична робожурналистика, която ще се потребява като всеки друг продукт, ще бъде задължителен елемент от модерния „медиен супермаркет“, в който ще има широк спектър от предлагани информационни услуги, но (може би) тревожно ще липсват големите идеи на обществото? По кой път ще тръгне журналистиката в близко бъдеще, предстои да видим.
Виновни ли са медиите
Като въвеждат изкуствения интелект в работата си , дали медиите си дават сметка за опасността, която ги дебне? И най-вече- за възможността в недалечно бъдеще изкуственият интелект в журналистиката да се еманципира дотолкова, че да получи пълен контрол върху цялата медийна среда ? Вече е реалност способността на робота да се самообучава и развива, да установява контакт с други роботи, да разработва роли и стратегии, за които човекът дори не е предполагал? Съвременният робот се самообучи на древнокитйската игра Го, победи световният шампион по шах, самообучи се да създава музикални форми в стил Бах или Бетховен, да конструира нов език, предназначен за неговото общуване с други роботи.
Редно е да се запитаме- какво ще ни поднесе изкуственият интелект в утрешния ден, и кои от най- мрачните прогнози на научните фантати са на път да се сбъднат? Може би действително роботът ще победи човека? Ако е така- в скоро време роботът ще анализира, осмисля, регулира и управлява човешката цивилизация. В един прекрасен ден от недалечното бъдеще, той просто може да я завладее.
В този смисъл, доколко са основателни опасенията на Стивън Хокинг и Илън Мъск, че бързото развитие на изкуствения интелект може да доведе до практическото унищожение на човека и на човешката цивилизация?
При това положение, чия ще е „вината“ за стремителното развитие на изкуствения интелект в сферата на журналистиката? Кой ще е главният виновник, освен самия човек, който създавайки изкуствения интелект в действителност „преодолява“ себе си и своето човешко несъвършенство? Дали чрез изкуствения интелект, човекът няма да се превърне в роб на собственото си творение, което е на път да го затвори в един нов „дигитален затвор“?
Бележки
1. Вж.Павлова,Илиана, 2016, Професия журналист.Велико Търново, ФАБЕР, с.127-130.
2. Вж. пак там, с.144-145.
3. Вж. пак там, с. 137-139.
4. Вж. пак там, с.140-141.
5. Вж. Ювал НоаХарари „Homo Deus. Кратка история на бъдещето. Изд. Изток Запад, 2018,с.227-319
6. Вж. пак там, с. 254-272
7.Вж. пак там, с.260
8.Вж пак там, с.255-272
9.Вж. Е-вестник,31 юли 2009г.
10. Вж.ЕПА/БГНЕС, 22 януари 2017г.
11.Вж. Павлова,Илиана , цит.съч., с.134.
12.Вж. Оруш, Антон, 2017 „Трите закона за роботиката- история, философия, промени. Откъде идват и накъде ни водят Азимовите правила“, Off news, 09април 2017. Според Оруш добавянето на Нулев закон означава, че той е с по-висок приоритет в сравнение с останалите три закона. Той гласи, че роботът е длъжен да действа в интерес на цялото човечество, а не само на конкретен негов представител. Това е ясно формулирано от роботът Даниел Оливо в романа ва Азимов „Фондация и Земя“, в който той казва следното:“ 0. Роботът не може да нанесе вреда на човечеството или с бездействието си да допусне на човечеството да бъде нанесена вреда“. Първият робот, който започва да се подчинява на този нулев Закон по собствена воля е Жискар Ревентлов от романа на Азимов „Роботите и империята“.Този робот е принуден да игнорира заповед на един човек- в името на напредъка и добруването на цялото човечество. Азимов няколко пъти се обръща и към самоосъзнаването и самоопределянето на робота като човек- например в романа „Роботите и империята“ и разказите „Улики“ и „Инцидентът на тристагодишнината“. В тези произведения се разказва за роботи, които са създадени максимално да приличат и да се представят като хора. Според Оруш, така „еволюирайки“ роботите променят собственото си разбиране за Законите и на практика се доближават до хората. В разказа „Двестагодишният човек“ роботът се освобождава от Трите закона, осъзнава себе си като човек и се присъединява към обществото и хората.
13. Вж. пак там, с.12-13
14. Преди две години в САЩ 136 килограмов охранителен робот блъсна в главата и прегази 16 месечно дете в Станфордския търговски център. През 2016г. изкуственият интелект на Facebook създаде собствен език за комуникация, с помощта на който ботовете започват самостоятелно да общуват помежду си. Макар, че този „нов език“ изглежда твърде неразбираем ( в него преобладават личните местоимения за сметка на глаголите), той помага на ботовете да обмислят стратегии в хода на преговори, и дори „да блъфират“ в името на крайния резултат. Вж.ЕПА/БГНЕС, 25 юни .2017г.
15. Вж. пак там,с.6. Според Антон Оруш този разказ е посветен на въпроса доколко могат да се различават човека и робота, ако роботът така е създаден , че визуално максимално се доближава до човека, да е неразличим от него? На което главната героиня д-р Келвин казва, че „Ако се замислим, ще видим, че Трите закона на роботиката съвпадат с основните начала на повечето етични системи на Земята. Ако някой се подчинява на Законите, то той е или робот, или много добър човек“.
Каква е вашата реакция?
