ийл Доналд Уолш е съвременен духовен учител, писател, лектор, автор на световния бестселър „Разговори с Бога.“ Думите му преобръщат разбиранията и вярванията на хиляди хора и докосват мнозина по света.
Нийл e роден на 10.09.1943 г. в САЩ, в скромно семейство с украински корени. Преди да започне своите „Разговори с Бога“, работи като програмен директор в местно радио и редактор във вестник с малък тираж.
В началото на 1990 г. Нийл преживява серия емоционални сътресения – пожар изпепелява до основи къщата му, развежда се със съпругата си и накрая-автомобилна катастрофа. В тежкия инцидент Нийл счупва врата си и остава временно обездвижен.
Възстановява се напълно и сравнително бързо, но остава напълно сам, без никакви пари и безработен. Живее повече от година в палатка, недалеч от град Ашлънд, щата Орегон. Налага му се да рови в кофите за смет, да предава боклуци за вторични суровини и така се изхранва. Изпада в тежка депресия и вярва, че животът му е обречен.
Трудно намира работа в местно радио, но още преди да успее да се зарадва на първата си заплата, радиото е свалено от ефир. Нийл изпада в тежка депресия, напълно отчаян и в изблик на гняв започва да говори на Бог. Бог отговаря, а Нийл започва да записва този велик разговор и така се ражда първата му книга, която още през 1995 г. се превръща в световен бестселър. Книгата стои цели 135 седмици на върха на класациите по продажби. Днес, известните сега на милиони читатели и последователи „Разговори с Бога“, са поредица книги, преведени на 37 езика.
От бездомник и просяк, Нийл се превръща в мултимилионер и вече близо 20 години провежда беседи, лекции, семинари и уъркшопове навсякъде по света. Лекциите му са посещавани от всякакви хора, включително и от богати бизнесмени, които, прилагайки „Разговори с Бога“ в своето ежедневие, променят живота си и постигат мечтите и целите си.
Мисията на Нийл е словото му да достигне до колкото се може повече хора по света, за да превърнем нашата Земя в едно приятно за живеене място.
Специално за „Жената днес“, Нийл Доналд Уолш отговори на едни от най-задаваните въпроси в нашето съвремие.
Намерихте ли отговор на въпроса кои сме ние и защо сме тук?
В момента, в който си отговорим на въпроса „Кой съм аз и какво правя тук“, ще получим най-голямото освобждение и лекота в съществуването си. Това е нашият път, да разберем кои сме и защо сме тук. Да опознаем кои сме, да си спомним, че Аз и Бог сме едно. Това е. Няма дълги концепции и философски обяснения. Отговорът е толкова прост, че на повечето хора им се струва невероятен. Тук сме, за да пресътворяваме себе си във всеки миг. Затова и трябва да спрем да се тревожим за нещата, които правим, и посоката, в която вървим. Няма грешки, има само избори: кой и какво мислиш, че си, кой и какво избираш да бъдеш.
Какъв е смисълът на живота ни?
Смисълът на живота не е да стигнеш някъде, а да забележиш, че вече си, и винаги си бил там. Ти се намираш винаги и завинаги в момент на чисто сътворяване. Следователно смисълът на живота е да сътворяваш – кой и какво си, и след това да го изживяваш.
Животът ни е даден, за да изпитаме пълното му величие. Всичко останало, което казваме, мислим и правим е в подкрепа на тази цел. Не съществува друго нещо, което душата да може и да иска да прави. Накратко казано: животът не е процес на откриване, а е процес на сътворяване. С разширението на съзнанието, с разбирането на въпросите „Кой съм аз и защо съм тук“, всички останали въпроси се стопяват и обезсмислят. Животът сам по себе си носи смисъла, който ние му придаваме. И във всеки един момент можем да изберем да му придадем друг смисъл, който пак се определя от гледната точка, която има всеки.
Какво е съдбата, кармата?
Всички отговори се свеждат до един и същи основен въпрос: „Кой съм аз? И „Какво правя тук?“. Всеки един от нас е избрал живота, за да опознае себе си, да си спомни и да изрази своята същност. Това е. Няма повече. Всичко останало са собствени избори, вярвания, убеждения и техните последствия. В момента, в който човек осъзнае това, той придобива силата и възможността да направи промените, които желае. Да бъде себе си. Да стане по-добрата версия на себе си. Не можеш да промениш висшата реалност, но можеш да промениш начина си, по който я преживяваш. И в тази връзка няма лоша и добра съдба, не съществува и карма, не и по начина, по който ние им придаваме значение. Ако кажеш, че това ти е „съдба“ или „карма“, означава, че не разбираш кръговрата на живота, защото свободният избор и кармата не могат да вървят ръка за ръка. А ние имаме право на свободен избор във всеки един миг от нашия живот.
Съществува ли прераждане? Какво се случва след смъртта ни?
А вярвате ли, че смърт съществува, в смисъла, който й е придаден като „край“? Смъртта е най-голямата загадка на живота. Разгадаването на тази загадка отключва всичко. Ако се страхуваме по-малко от смъртта, определено ще живеем много по-щастливо и изпълнени с любов. Когато страхът от смъртта изчезне, тогава животът става пълноценен чак до последния дъх. Всички наши животи се случват в момента „едновременно” и „последователно“. Всичко, което се е случило, случва се сега или ще се случи някога — се случва точно сега. Просто в живота след смъртта ти знаеш всичко и виждаш всичко, виждаш цялата картина. Смъртта е живот, който продължава под друга форма. След смъртта се случва това, в което вярваш. Ако вярваш в „денят на страшният съд“, че „някой ще ти иска сметка за този живот“, или ако вярваш „рая“ и в каквото е друго твое виждане за живота след смъртта, ти ще изживееш тази си представа.
Какъв е ключът към щастието, благоденствието и радостта от живота?
Отговорът на този въпрос е твърде дълъг, но това е основната тема, която ще дискутираме на уъркшопа ми в София. Защото изобилието и щастието се съдържат в абсолютно всичко около нас. Пълна илюзия е, че за да сме добре и да живеем щастливо, са ни нужни много неща. Единството, което е нужно, е да разберем кои сме и защо сме тук, да се освободим от страховете и чувството за вина. Страховете и вината са най-големите врагове в живота ни. Борбата и стремежът за щастие и любов, чрез материални постижения е напълно безсмислена, защото накрая оставаш сам и виждаш, че това е било абсолютно ненужно. Стремежът и борбата към нещо просто отнемат щастието. Освобождавайки се от сремежите си, можеш да получиш всичко, което някога си искал, и то с лекота, без да е нужен стремеж или амбиция. Животът просто трябва да бъде игра, изпълнена със смях, щастие и радост, защото това е храната за душата.
Как да общуваме с Бог? Нужни ли са ни посредници?
Всъщност първото нещо, от което трябва да се освободим, е илюзията, че някога Бог е спирал да общува с нас. Бог говори всекидневно по хиляди различни начини на всеки човек, но много малко от нас са имали смелостта да го чуят. Онези, които са го сторили, са променили и света – Исус, Мойсей, Мохамед, Езоп, Майка Тереза… списъкът е дълъг. Чуваме го толкова рядко, защото сме научени, че трябва да има правила, специални места, ритуали, посредници, чрез които Бог общува с човечеството. Но това не е истина. Истината е една и тя е запечатана в сърцето на всеки и все повече хора се събуждат за нея – Бог и Ти сте едно. И не е нужно да правиш нещо специално, за да се обърнеш към него, към себе си. Просто притихни и го попитай, помоли, благодари. Толкова е просто. Затова идвам в България, за да науча хората, как да слушат душата си, как да общуват с Бог.
Кое е грях? Има ли грехове изобщо?
Стандартна практика е възпитание чрез чувството за вина и поведение, изградено върху „грешното“ и „правилното“. Човешкият род е натоварен с огромно чувство за вина, заради създадените убеждения, свързани с радостите в живота – като сексуалността и нейната проява, като парите и имането им. Да не говорим за „грешките“, които допускаме всеки ден – грешки в преценките, в мнението, в поведението си. Колкото по-ценно е едно нещо и носи радост, толкова по-голямо чувство за вина предизвиква желанието към това нещо, както и притежанието му. Човечеството се самобичува, самонаказва и самообвинява толкова много, че си създава собствен „ад“ тук на земята. И така във всеки един от нас дълбоко се заражда чувството, че грехът е част от нас. Посвещаваме живота си на вечната борба да не сме лоши, да сме част от обществото, да слушаме, да се подчиняваме, да бъдем еднакви с останалите. А онези неща, които ни отличават, придобиват определението „лошо“. Всъщност онова, което ни прави различни, е нашата същност, а ние сме приучени как точно нея да отричаме и да я отъждествяваме с греха в нас. Затова и толкова хора задават въпроса „Как да бъда себе си?“, а това би трябвало да е най-естественото нещо. Не съществува нещо несъвършено, защото всичко, сътворено от Бог, е съвършено. Защото Бог е съвършен.
А защо Бог позволява да има страдание и болка?
Страданието е въпрос на избор, защото то няма нищо общо със събитията, които се случват така или иначе. Реакцията ви към тези събития и отношението към тях предизвикват страданието. Болката и страданието са две различни неща. И пак всичко се свежда до вярванията и убежденията, защото масово хората вярват, а дори има религии, които проповядват, че страданието е нещо добро и богоугодно, а удоволствието и радостта от живота – нещо лошо и греховно. Хората постоянно съдят и правят преценки за абсолютно всичко, във всеки един момент, а именно навикът да съдим е нещото, което ни отдалечава от радостта. Осъжданията и преценките правят хората нещастни. Всичко е свободен избор. Страдаш, защото вярваш, че трябва да страдаш, беден си, защото вярваш, че си такъв. Освобождавайки се от преценките и етикетите, страданието също ще изчезне.
Сами ли избираме уроците си в този живот?
Хората твърдят, че животът е училище. 90% от хората на Земята считат живота за изпитание, премеждие, дълг, който трябва да бъде изплатен, училище със сурови уроци, които трябва да бъдат научени или най-общо смятат живота за нещо, което трябва да бъде изтърпяно в очакване на истинската радост, която идва след смъртта. А това не е така. Ние сме тук, за да изпитаме практически онова, което знаем само на теория, защото душата знае всичко. Тя просто иска да изпита, да опита от всичко, което знае. Единственото желание на душата е да обърне представата за себе си, чрез изживяното. Да изпита всичко, свързано с богатството, с бедността, с любовта и още, и още теми. Т.е. може да се възприемате като добър човек, но ако не правите неща, които го доказват, това ще остане само една концепция. Най-важното нещо, което трябва да научим, е как да бъдем щастливи и да обичаме истински.
На 27 и 28 май за пръв път пред българска публика Нийл Доналд Уолш ще изнесе семинар с тема „Изобилието и Успехът – от Мечта до Реалност“. Повече информация може да намерите в официалния сайт за България: www.ndwalsch.com или на тел: 0877/179 791. Билетите са налични в мрежата на ТикетПро.
Каква е вашата реакция?
