Тръмп вдигна бялото знаме в Буенос Айрес Основният извод от срещата на върха Г-20 в Буенос Айрес е, че трябва да учим китайски – не е толкова трудно, ако започнем от 5-годишна възраст. Както знаем, Тръмп е първият американски президент, който открито обяви търговска война на Пекин. И в края на ноември развя бялото знаме именно в аржентинската столица. Той бе наредил от 1 януари митата върху китайски стоки за 200 милиарда долара да се вдигнат от 10 на 25 процента. И заплаши, че ако Китай не се отвори напълно за американските инвеститори и продукти, ще удари още стоки за 268 милиарда долара. Така кажи-речи целият китайски износ за САЩ щеше да бъде застрашен.
Но в Буенос Айрес Тръмп пак обяви 3-месечен мораториум върху собствената си наредба, което вероятно значи, че тя никога няма да види бял свят. От новата година долната камара в американския парламент ще е в ръцете на демократите и те ще се опитват да му пречат всякак и във всичко, а най-вече в ратификацията на новите търговски договори.
Така двегодишната търговска война на Тръмп срещу Пекин завърши с поражение. Търговският дефицит на САЩ с Китай през 2016 г. е бил 347 милиарда долара, през 2017-а – 375 милиарда, а тази година ще надхвърли 400 милиарда. Вместо да намалява в резултат от наказателните мита, той расте неудържимо. При това Китай държи американски дългови книжа за 1,15 трилиона долара (към септември). Ако започне да ги разпродава или просто спре да ги рефинансира, Федералният резерв ще бъде принуден да вдигне още лихвите и американската икономика ще изпадне в рецесия.
Положението е като в екшън филмите, където добрият герой е насочил патлака към деликатните части на лошия, а лошият – към слепоочието на добрия. Кой е добрият и кой е лошият – зависи от това дали са ти дръпнати очите, или не. Бялото знаме на Тръмп е черен флаг за глобализма и неограничената свобода на търговията. Както знаем, в Китай политическата система е еднопартийна, а ръководството открито практикува протекционизъм, дирижизъм, държавно инвестиране и стратегическо планиране – всичко, което според пазарните догми е табу. И с тези отречени методи Китай от година на година измества световната империя от позициите ѝ. Вече четвърта година Китай има най-високия брутен вътрешен продукт (БВП) на планетата, измерен като паритет на покупателната способност.
През 2017 г. той се е равнявал на 23 трилиона долара, докато САЩ са едва трети след ЕС с 19 трилиона. (https://www.cia. gov/library/publications /the-world-factbook /rankorder/2001 rank.html#ch) Ако тази тенденция продължи, до 20-30 години Китай вече ще е световен хегемон, а САЩ ще се превърне в Аржентина. Да погледнем в по-голям исторически мащаб. Великобритания сваля забранителните мита върху вносните стоки (50-100 процента) в средата на ХIХ век, фирмите ѝ се опитват да отворят европейските пазари за себе си.
От този момент британската империя започва да ерозира, а след 70 години тя вече е изместена от САЩ. От своя страна, САЩ поддържа същите високи мита някъде докъм 50-те години на миналия век, след което ги сваля в името на свободната търговия със Западна Европа и Япония, а след 70 години вече губи жълтата фланелка. Излиза, че свободната търговия погубва империите, а протекционизмът ги изгражда. Стига, разбира се, държавата да успее да защити вътрешния си пазар, без да изпада в изолация. А това Китай го умее. Формално той спазва основните изисквания на Световната търговска организация, но неформално има свои вътрешни методи, с които прогонва нежеланите инвеститори.
Желани са главно тези, които носят нови технологии и ги преотстъпват. Разбира се, Китай никога не би се оставил чужденци да му приватизират водата, електроразпределението, търговията на дребно и едро и други постижения на българските реформи. Много ясно, че американският патриотичен елит е силно загрижен. Но щом се стигне до конкретни мерки, веднага лъсва, че интересите на големите американски компании не съвпадат с националните интереси. Компаниите имат интерес да произвеждат в Китай, защото там трудът е евтин, за да продават в САЩ, където потребителят е богат. А печалбата формират в офшорните зони, където избягват данъците. Това е схемата на глобализацията и тя отнема богатството на нациите. В същото време тя държи политическата власт и в САЩ, и в ЕС, но не и в Китай. В Китай цялата власт е в ръцете на известно коя партия. Затова Китай, изглежда, е осъден да стане световен хегемон.
Възможно ли е демокрацията да се окаже по-слабата система? В навечерието на аржентинската среща на Г-20 “Дженерал мотърс” обяви, че закрива още 5 завода в САЩ, а заедно с тях и 15 хиляди работни места. Къде ще ги премести? Естествено, че в Мексико, там трудът е много пъти по-евтин. Това бе мощен удар под кръста на Тръмп, и то в най-неподходящия момент. Неподходящ, защото в Буенос Айрес се подписа новата НАФТА (Северноамериканското търговско споразумение) между САЩ, Канада и Мексико. Това трябваше да е триумфът на Тръмп. Според старата НАФТА, за да влизат автомобилите безмитно на американския пазар, 62,5 на сто от частите трябваше да са произведени в САЩ.
С новия договор процентът се вдигна на 75. Освен това според новия договор 40 на сто от автомобилните производители в Мексико трябва да плащат минимум 16 долара на час надници, ако искат да внасят в САЩ без мита. Това трябваше да направи американската работна сила конкурентна на мексиканската и заводите да си останат в родината.
Уви, заводите продължиха да се закриват и да се прехвърлят на юг. Левите демократи като сенаторите Елизабет Уорън и условно независимия Бърни Сандърс вече обявиха, че новата НАФТА с нищо не е по-добра от старата и ще се борят срещу нейната ратификация. На всичкото отгоре срещата в Буенос Айрес съвпадна със смъртта на президента Буш-старши и световните лидери му отдадоха дължимата почит. Но и Си Дзинпин, и фрау Меркел похвалиха покойния президент, че е дал мощен тласък на отношенията с Китай. Това прозвуча като критика към Тръмп. Така че, ако теглим чертата, Тръмп загуби още една битка, а Си Дзинпин се оказа мъдър пълководец, който знае наизуст древните китайски стратегеми. Както казах в началото, учете китайски.
Каква е вашата реакция?
