На 73-годишна възраст почина известният несебърски художник Радослав /Слави/ Ралев. Последно той е бил на контролен преглед в София на 26 октомври, но явно здравето му се е влошило изведнъж и се е стигнало до фаталния край.
Ето какво написа Максим Момчилов – дългогодишен приятел и известен журналист:
Днес Радослав /Слави/ Михайлов Ралев почина на 31 октомври.За него никой не пита кой е, защото всички знаят, той е Художникът. Така пишех за Слави, така и написах днес.Но кого наричаме художник?
Очаквахме Слави да се появи, когато на 26 октомври в сдружението „Арт Несебър” бе открита изложбата в Демонстрационния център на занаятите на ул.„Паисий” 46. Чакахме да присъства, но ни бе обяснено, че той е за няколко дни на контролен преглед в София. Чакахме, но не би. Слави вече го няма.
На кого наричаме художник?Има различни определения и характеристики за човека-художник, но една от най-кратките и синтезирани максими е тази на Пабло Пикасо: „Художник – това е човек, който рисува това, което продава. Добрият художник – това е човек, който продава това, което рисува”.
Кога обаче един човек, който рисува, става художник? Отговорът на този въпрос не може да се изчерпи само с цитираната максима, тъй като творческият път на Слави е започнал преди повече от половин век. Но художник „се става” на определен етап от творческото развитие, в процеса на превръщане на изобразителните средства в изображение: цветът да стане въздух, въздухът – форма, формата – енергия, енергията – материя, материята – темперамент.
Доайенът на несебърските художници има редица самостоятелни изложби, участвал е в общи художествени изложби, картините му се котират и като скъп подарък за представителите на дипломатическия корпус.
Могат ли да се разкажат обаче картините на Слави? Отговорът е, не. Защото съществуват точно толкова гледни точки към което и да е нещо, в т.ч. и за всяка картина, колкото са и точките /безкраен брой/ по периметъра на една окръжност, от които може да се визира центърът й. Друг е въпросът, че Слави е от малкото художници, чиито картини са били крадени.
Доколкото обаче творението на изкуството е в същината си въпрос, повик към човешката душа, към чувствата и разума, всеки отговор пред картините на художника е индивидуален.
Слави вече го няма, но в изложбата на „Арт Несебър” са вселени с платната на Художника.
Каква е вашата реакция?
