Юлияна, какво те провокира да напишеш книга за ботокса? – Попаднах на интересни материали за химическите вещества, които влизат в човешкия организъм не само чрез храната, но и чрез козметиката и личните средства за хигиена. Видях шокиращи резултати и се заинтригувах. Приех като отговорност да споделя с хората това, което съм научила. Защото напоследък говорим основно за храна, за готвене, а нещата, които слагаме върху тялото си, могат да са много по-вредни, отколкото онова, което слагаме в устата си. Заради натрупването на химия върху нас. От това страда хормоналната ни система и започват злокачествените образувания, алергиите, от които е трудно да се отървем.
Ето и пример – доказано е, че една бременна, лакирайки се, само няколко часа след края на процедурата съставките от лака й вече се намират във всички проби и в утробата при детето, т.е. те си пътуват по цялото тяло и могат да нанесат изключителни поражения на здравето. Освен това е изчислено, че на ден една жена ползва най-малко 12 продукти за разкрасяване, а при мъжете те са на половината. Значи представете си това натрупване до какво води? До напълняване, хормонални дисба-ланси, до алергии и още куп други проблеми.
Откъде черпи информация за книгата?
Това са същите източници, от които черпех информация и за първата си книга, различни екологични групи. В момента ситуацията е доста притеснителна, защото хората ползват в ежедневието си все повече съвременни средства за хигиена и красота и не се замислят, че много от тях крият рискове за здравето заради състава си. Бях шокирана от това, което прочетох.
Какво друго те шокира от прочетеното?
Останах изненадана колко вредни химически съставки се съдържат в гримовете, червилата, боята за коса, пастата за зъби, татуировките, * лака за нокти. Постарала съм се за всеки проблем да посоча алтернатива, като представям лично тествани продукти. Наистина се надявам да бъда полезна на хората, които до този момент не са били информирани с всичко това. Аз лично успях сама да се избавя от десетгодишна слънчева алергия, която всяко лято ми се появяваше на плажа, дори когато се мажех с продукт със слъндезащитен фактор.
Ти самата как си помогна?
Смених кремовете с химичен филтър с такива с физичен който не прониква в кожата, а само отразява UV филтри. Само с тази промяна и още няколко естествени добавки успях да се справя с проблема. Синът ми Станислав пък имаше атопичен дерматит, което се среща при над 50% от децата днес. Намерих средства, с които да го къпя и да го мажа и днес той няма никакъв проблем. Не всички химикали са опасни, но съществуват десетина, които наистина крият рискове за здравето. А когато ги научим, спокойно може да ги избегнем в козметиката и средствата за хигиена и разкрасяване, които съдържат такива съставки. За съжаление ги има дори в безобидната според нас паста за зъби.
Кои са тези опасни съставки?
Парабените са ясни, но те съвсем не изчерпват темата и съвсем не са единствените виновни. Има поне 15 химикала, не по-малко вредни. Един от тях – триклозан, който се съдържа в кремове за лице, лосиони и пасти за зъби, дезодоранти, открих в марка бебешки кърпички. Вещество, което е забранено да се приема през устата, а няма майка, която да не ги използва. Често почиства с тях бибероните и залъгалките.
Вкъщи имах купища мокри кърпички, които веднага изхвърлих, а преди това се чудех защо синът ми има обриви. Те не са безобидни, когато попаднат в устата на нашите деца. Много по-добре е да се мият ръцете с вода. фокусът ми обаче е насочен към онези ежедневно използвани средства, които съдържат някой и друг вреден химикал. На всеки опасен продукт има аналог, това трябва да се знае. И не е задължително да го купуваме от биомагазините. Купувала съм си безвредна козметика и от супера, и от повечето вериги хипермаркети. Просто трябва да си направим труда и правилно да четем етикетите.
Дори вече съществуват приложения в нашите телефони, които само при сканиране на баркода може да се види до каква степен продуктът крие рискове за здравето. Оказва се, че боята за коса също не е безвредна. Тя е в една група продукти – лака за нокти, татуировките, които не се отмиват като сапуна, а стоят известно време и се абсорбират от тялото. То поема 60% от химикалите. Специално татуировките са вредни, когато се правят с нелицензирани бои и за съжаление има такава практика по целия свят. Това обикновено се прилага в студия, в които татусите са на по-ниски цени или на промоции. –
В книгата засягаш и темата за ботокса. – Да, ботоксът си е отрова. Проблемът е, че прекалено често се използва от някои хора и така става натрупване на продукта в лицето. Има доза, която трябва да се спазва за даден интервал от време два пъти в годината. Много хора обаче си слагат ботокс на всеки два-три месеца. Има и момичета на 20 години, които го правят като превантивна мярка. Рисковете тук са много. Първо лицето получава восъчен ефект, тъй като става неестествено и придобива блед цвят. Според последни изследвания ботоксът не проявява своето действие само там, където е поставен. Оказва се, че той може да влияе и върху други мускулни групи, които се намират на някакво разстояние от мястото на поставяне. Запознах се и с няколко случаи, описани от лекари, които констатират, че прекалено честото поставяне на ботокс високо на челото води при някои хора до окапване на косата.
Друг драстичен случаи е с италианска Водеща, при която заради неправилно поставяне на токсина едната й вежда става несиметрична с другата и се налага да я обръсне и да си нарисува нова. Тя се зарича повече никога да не слага ботокс.
Любословие по БГДНЕС
Каква е вашата реакция?
