Действащият от две години Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители дойде, за да систематизира разпокъсаната дотогава нормативна уредба в тази сфера и да гарантира на хората, че има ясни задължения към предоставящите такъв тип заеми финансови институции. Това коментира председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по Телевизия Bulgaria On Air.
„Новият закон урежда хипотезите, в които след тeгленето на ипотечен кредит нещо се обърква – дали поради причина, че потребителят е бил в затруднение да си погасява вноските, дали поради това, че кредиторът е бил неизряден спрямо клиента си, когато му е предоставял определени условия. Там се въвеждат и механизмите за контрол“, обясни Маргаритов.
Важно е да се знае, че специално касаещите предсрочното погасяване на заема разпоредби на закона могат да бъдат приложени и по отношение на сключените преди влизането му в сила договори, а кредиторът няма право да утежнява финансово потребителя в тази хипотеза.Кредитодателите са длъжни непрекъснато и безплатно да информират за своите условия. При напредването на преговорите, още преди сключването на договора за кредит, те следва да изготвят т. нар. Стандартен европейски формуляр.
В него са описани кратко и ясно за конкретния кредит, който ще бъде отпуснат на конкретния потребител, каква ще бъде главницата, какви ще са разходите за проучването на кредитоспособността на потребителя, което е изключително важно при такъв тип заеми, разясни още Маргаритов.Председателят на КЗП посочи, че новият закон за ипотечните кредити въвежда за първи път т.нар. „кредитни съветници“. „Даваме си Стандартния европейски формуляр. Макар в него сравнително ясно да е разписана информацията, поради специфичната материя не всички хора могат да я разберат.
Кредитните съветници са лица, които нарочно, по занятие се занимават с това, регистрирани са в БНБ и дават съвети на потребителите, без това да представлява по никакъв начин оферта дали конкретният кредит да бъде взет или – не“, поясни той. По думите му това са гаранции, които би трябвало да препятстват възможността потребителят да бъде заблуден и принуден да плаща по-големи от договорените лихви или други такси, за които не е знаел при подписването на договора.Законът дава срок от 14 дни след представянето на обвързващата оферта от страна на кредитодателя, в който потребителят следва да вземе окончателното си решение.
Този период му осигурява допълнително време, в което може да прочете отново договора, да се консултира при необходимост, да сравни и други предложения и да се увери, че в крайна сметка прави информиран избор, каза още Маргаритов.
Той препоръча хората да съпоставят повече оферти и да не се впускат в първото попаднало им предложение. Според него културата на потребителите се повишава и те са все по-склонни да взимат решения след информиран избор.
Каква е вашата реакция?
