Мисията е възможна: Разследваща Журналистика в България

В момент, когато парламентът на България подкрепя спорни законодателни изменения, които принуждават медиите да разкрият източниците на тяхното финансиране се добавя и натиск върху доходите на медии, които разчитат на чужди дарения за поддържане на тяхната редакционна независимост, Репортери без граници (РБГ) публикува нов доклад, който хвърля светлина върху пречките и натиска, на които е подложена разследващата Журналистика в България.

Как в ситуация, в която олигарсите упражняват медиен монопол и органи, заподозрени в корупция или връзки с организираната престъпност, журналистите са изложени на много форми на натиск и сплашване, когато се опитва да изпълнява отчитане на задълженията си в България, която има най-ниската степен на свобода от всичките членове на Европейския съюз – 111 място от 180 държави според последния световен индекс за свобода на пресата публикуван от Репортери без граници.

Независимо от нарастващите препятствия и заплахи за свободата на печата, интернет изглежда е средството за гарантиране на сигурна и обещаваща платформа за журналисти, които искат да продължат своите разследващи доклади и да запазят своята редакционна независимост.Това звучи като парадокс, но най-лошата страна в Европейския съюз, когато става въпрос за свободата на медиите, от техническа гледна точка, е добро място за разследваща Журналистика.

България разполага с оперативни и евтини публични регистри, политически публични лица декларират своите активи и конфликт на интереси, обществените поръчки могат да бъдат проследявани онлайн и ако човек не е доволен от наличната информация, той може да се свърже с всяка публична институция просто чрез имейл, позовавайки се на Закона за свобода на информацията, един от най-добрите изработени закони за прозрачност в Европа.

Дори финансирането на журналистически разследвания не е такова неразрешима дилема: редица местни и международни фондации се стремят да подкрепят качествени разследващи отчети в България на базата на проекти, както и нови модели за нововъзникващите.За мотивиран журналист в България е лесно да се открият, разследват и събират доказателства за корупция и злоупотреба с власт. Но понастоящем, когато направите констатациите си публични, вместо благодарни аплодисменти, журналистите срещат огромни шансове да се изправят пред стена на мълчание, изправена пред тях от властите с „широко затворени очи“ или дори още по-лоши: последствия, уплашени, обезкуражени, размани от кампании с надпис

„Враг на държавата“.Причините са класически – корумпирани редактори и издатели, автоцензура, натиск от страна на властите и собствеността на медиите, които са съсредоточени в ръцете на олигарсите, които използват пресата като „медийни бухалки“, за да спечелят контрол и да накажат малките си врагове.Това показва, че в такъв труден контекст разследващата Журналистика в България все още не е мъртва. Тя дори показва признаци, че е в добра форма.

Благодарение на разумното използване на технологиите, разследващите репортери могат да продължат работата си и дори да заобиколят стената на тишината, разпространявайки своите открития сред обществеността чрез социалните медии и популяризирайки това те правят неразкритите проблеми неизбежни за основните медии и властите.Свободата на словото и свободната преса в България са гарантирани от закона.

Член 39 от Конституцията на България гласи, че всеки е свободен да изразява и разпространява своето мнение по какъвто и да е начин – в устна или писмена форма, чрез всякаква медия, а член 40 обявява многомедии неподлежащи на държавен контрол. Има държавен наблюдател за радио и телевизия -Съвет за електронни медии, но печатните и онлайн медиите изобщо не са регламентирани, а саморегулацията се осъществява чрез Етичния кодекс на журналистите. Специална комисия по етика разглежда споровете и жалбите срещу медии, които не спазват кодекса и издава предупреждения. Две журналистически асоциации са натоварени с дейности в защита на правата на журналистите: Традиционният Съюз на българските журналисти, датиращ от времето на комунистическия режим и много по-присъстващата и видима Асоциация на европейските журналисти.

Въпреки това, след като депутатът Делян Пеевски придоби контрола над голям брой медии, той реши да се откаже от етичния кодекс и да популяризира собствената си версия на саморегулиращо се тяло. Същото се случи и с Съюза на издателите като в България има два такива : Съюзът на българските издатели и този, управляван от Пеевски и неговия кръг.Разследващата Журналистика е особено изложена на влияние от член от Наказателния кодекс, който дава възможност за това да се преследват медии или журналист за клевета, но за да се образува такова дело, трябва да има гражданска жалба, подадена в прокуратурата.

Надяваме се, дори и да са осъдени, журналистите да не могат бъдете лишени от свобода за клевета. Гражданските и наказателните процедури често се използват от държавните служители за натиск и финансово изтощаване на журналистите. В допълнение, според специална клауза в законите, институциите действат наказвайки с огромни глоби онези, които публикуват невярна информация за финансови институции, прецедент използван преди няколко години от Комисията за финансов надзор да сплаши националните и регионалните медии (Икономедиа, Зов Новини).Нова опасност на хоризонта, подкрепена от регламентите на ЕС, е възможността да се наложат огромни глоби на медиите и на свободна практика, които събират и обработват лични данни – неизбежен „грях“ за всяко сериозно разследване.Често се посочва, че има сблъсък между закона за неприкосновеността на личния живот и необходимостта от прозрачност на обществения живот. Досега тя е преобладаваща и България, но има много много полезни публични регистри от гледна точка на разследващите журналисти: Регистър на фирмите,регистър на недвижимите имоти, публичен кадастър, регистър на обществените поръчки, декларации на публичните личности в политиката.Регистрите са от 2005 г. насам. Основно предимство е възможността да се търсят в тези регистри по имена на физически лица, функция, която много страни, дори и в ЕС, не са позволявали в съответните им публични регистри.

Освен това има и български регистри безплатно или срещу много скромна такса за достъп до информацията. Онлайн плащанията обикновено се приемат втакива случаи.Преди няколко години правителството на България стартира инициатива за публикуване на различна информация под формата на данни от всякакъв вид в специален правителствен портал: opendata.government.bg.През 2016 г. всички данни от фирмения регистър и регистъра на обществените поръчки за последните 10 години бяха публикувани във формат, който може да се чете през интернет.

Разследващите журналисти се възползваха от тази възможност, изтеглиха данните и създадоха статистически данниинструменти за откриване на победители, спечелили конкурс за обществени поръчки, фирми, свързани с публично-частно партньорство, роднини и подозрителни бенефициенти на фондовете на ЕС. Резултатите бяха наистина впечатляващи. Две от обществените поръчки за много милиони бяха прекратени и преразгледани след откритията, че при тях фирми, свързани с могъщите олигарси (Делян Пеевски, Валентин Златев)печелят по-голямата част от публичните търгове в инфраструктурния сектор.

Това беше доказателство, чепрозрачността на държавните институции и свободната открита информация работят в полза на данъкоплатците.За първи път през 2000 г. Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) бе обновен през годините, за да се позволи повече прозрачност и по-малко административна тежест за гражданите, които търсят зинформация за дейността и данните от институциите. ЗДОИ стана основен инструмент за разследващите журналисти. Вече е възможно да се изпрати заявка чрез обикновен имейл, дори без подпис, а информацията обикновено се предоставя безплатно.

През последните години българските разследващи журналисти участваха в успешни съдебни битки срещу администрацията, коиято отказваше да предостави важна обществена информация по различни причини. Най-често, когато такова разкриване на информация може да разкрие нередности или корупция, властите намираха основателни причини да откажат достъп: нарушаване на търговските тайни на трети лица или разкриване на частна информация. Борбата с тези откази в съда е целесъобразна, защото дори и случаите да отнемат месеци и години (и да струват пари), успехът му проправя пътя за по-бърз и безпроблемен достъп до информация в бъдеще.Основните телевизионни канали в България провеждат разследваща журналистическа продукция,излъчващи истории най – малко веднъж месечно – разследвания на Нова телевизия, наbTV, и на БНТ.

Разследванията им обхващат широк спектър от въпроси – от здравеопазване до кражба на недвижими имоти, злоупотреби със средства на ЕС. Но целите на тези телевизионни разследвания рядко, дори никога, не са членове на висшите ешелони на властта.Малкото печатни издания, които не принадлежат на депутата Делян Пеевски, продължават да публикуват добри разследващи истории, разтърсвайки управляващите институции. Редица онлайн медии като Mediapool, ClubZ, Offnews и E-vestnik също публикуват качествени разследващи истории. Въпреки това, поради бюджетни ограничения, те нямат специални екипи от репортери, работещи изключително в разследванията.

Разследващите публикации в регионалните медии, са рядкост.Появили са се няколко специални екипи, финансирани от безвъзмездни средства за разследване и някои от тях остават активни, сред които „съдебни доклади“, специализирани в съдебната система или „За истината“. Други разследващи журналисти, като „Журналисти срещу корупцията“ и Центърът за борба с корупцията вече не са активни, очевидно защото те не успяха да оцелеят без грантовите схеми, когато тяхното финансиране приключи.Частни инвестиции, държавно разпределени публични средства, безвъзмездни средства и, напоследък, грантови схеми, са основните източници на пари за Журналистика в България. Тази ситуация не е много по- различна от другите страни от Централна и Източна Европа, където медийният бизнес не може да се самоиздържа.

Известно е, че разследването е скъпа журналистическа дейност. Големите частни медии са съсредоточени върху разходите и ползите и обикновено не се стремят да инвестират в дългосрочен план в разследващи проекти с рискован политически резултат. За съжаление, публично финансираните телевизии ирадиостанциите в България не са приятелско място за разузнавателни разследвания.

Вижте и

Ники Кънчев отново поема „Стани Богат“

Правителството на България е един от най-големите медийни рекламодатели, използвайки бюджетни средства, но и фондовете на ЕС. Това води до порочен кръг: купуване на медиен комфорт с публични средства като зависимосттите от това разпределение на публичните финанси и е възпиращо заизвършване на сериозна разследваща дейност.Много печатни и онлайн медии се притежават и финансират от издатели, които имат друг бизнес. Докато някои от тях поддържат независима редакционна политика и произвеждат качествени разследвания с голямо обществено значение, други се използват от техните собственици за защита и за разширяване на техните бизнес или политически интереси.

Медийни професионалисти могат лесно да откриват истории фалшиво представени като журналистически разследвания, но те просто имат за цел да обвинят или смачкат конкуренцията или политическите опоненти. Това е много по-малко очевидно за широката общественост и тя често не може да направи това разграничение.В този контекст различните грантови схеми от чуждестранни донори, като Фонда „Отворено общество“,Норвежкото правителство, Фондация Америка за България, Фондация Фридрих Нюман и др. са подкрепили и продължават да подкрепят екипи от независими журналисти, които извършват краткосрочни и средносрочни разследващи проекти. Но въпросът е дали има живот след края на безвъзмездната помощ.През последните години редица медии, повечето от които само онлайн, започнаха да опитват донорски похвати, обръщайки се към читателите за малък финансов принос, като същевременно запазят съдържанието им отворено.

Моделът на това финансиране работи и осигурява скъпоценен паричен поток за малки екипи, работещи дистанционно, но не може да генерира достатъчно финансиране за пълноправно медийно предприятие.Изготвянето на качествени журналистически разследвания не е проблем за българските журналисти. Публикуването им, популяризирането и постигането на желания ефект обаче са проблем.“Често ми се случваше в кариерата ми като разследващ журналист да предам на редактора завършено, точно документирано разследване, което никога не бе публикувано „, казва директорът на разследващия сайт Бивол, Асен Йорданов, репортер с над 25 години опит в професията. Според него е редакторската практика да договарят корупционни сделки, в които субектите на разследванията се поддават на политически натиск.

Това е известна тайна. Наскоро разследващият журналист Васил Иванов повдигна въпроса за издаването на суспендирани или умишлено неуспешни разследвания срещу политически фигури по заповед на управлението на телевизионния канал, за който бе работил.Политическият натиск в големите медии се упражнява директно чрез собствениците им или непряко, чрез контрол от рекламодатели. Освен това държавата има мощен директен финансов инструмент контролирайки медиите – европейските средства, изразходвани за рекламиране на европейските средства

.Преди няколко години проучването на Бивол, върху собствеността на българските медии, показа, че над 80% от основните медии се контролират от лица, свързани с първите структури на комунистическите тайни служби.

През последните години се наблюдава значително концентрация на собственост – три четвърти от пресата е в ръцете на олигарсите и депутата Делян Пеевски.Разследващите журналисти често са подложени на различни видове натиск: от предупреждения, сплашване, „сицилиански“ послания и клеветнически кампании за физически атаки срещу тях и тяхното имущество. За щастие в България не беше убит нито един разследващ журналист заради неговата работа, но има документирани планове и опити за убийства в жесток, стил на изпълнение, побой, автомобилен палеж и бомби, насочени към разследващи репортери.Нито един случай не е бил разкрит и никой никога не е бил обвиняван пред обществеността в наказателно преследване за нападение срещу журналисти, но самата държава има срамни свидетелства за административни и съдебни нападения върху разследващи репортери. И ние дори не броимтук многобройните случаи на клевета, които политиците са инициирали срещу журналисти.

Практиката на прокуратурата да потуши или смаже официалните разследвания, почиващи на факти и доказателства за корупция и злоупотреба с длъжност от разследващите журналисти са демотивиращи, особено когато става дума за политическа корупция във висшите ешелони на властта.Въпреки това, благодарение на съвременната технология, заглушаване и пренебрегване на важни и обществени значителните разследващи истории стават все по-трудни. Независимите платформи за онлайн публикациите и тяхното разпространение в социалните мрежи също играят решаваща роля.Ефектът на Страйсънд,, при който властите се опитват да заглушат или да намалят ефекта от сериозните журналистически разследвания, работи и в интерес на журналистите.