Иван Върбанов
Върховният касационен съд взе решение да касира заповед на гендира на БНР и върна на работа уволнената на 6 юни 2016 г. легендарна радиожурналистка Лили Маринкова – в ролята й на директор на програма “Хоризонт”. Българският съд се произнесе на трета инстанция и Маринкова се яви на 10 юли 2018 г. – повече от две години по-късно, с решението на магистратите в ръка, в Старата къща на ул. „Драган Цанков”№ 4. Мотивирана да се върне към задълженията си и готова за изпълнение на трудовите си задължения.
Часове по- късно я връхлетя изненадващият административен удар – пенсиониране.
Отново, както и при анулираното уволнение – веднага! От същия ден, час и миг! Бе разпоредено светкавично заглушаване на гласа на Маринкова и отстраняването й от БНР.
По законов път!
Маринкова служи на Радиото и на слушателите повече от 30 години. Поема административния пост на шеф на “ХОРИЗОНТ” за месеци и в условия на криза, протести, сътресения.
Застава на руля на информационният лидер в радиоефира след Васил Чобанов, а я наследи Васил Велев, който напусна на 18 септември 2017-та година. Той пък бе и заменен от Ивайло Савов – сегашният директор на “Хоризонт”.
Да отговориш на решение на съда с пенсиониране на журналист, безспорно буди въпроси. И анализ на хипотези за причините … лични ли, политически ли, реваншистки ли, поръчкови ли?
Посланието на акта към Маринкова, законово мотивирано на 100 %, все пак буди недоумението: само тя ли е прецедент на работещ пенсионер в БНР? Ясно е нежеланието на овластения администратор на Радиото да НЕ иска да работи с именитата журналистка. Сред възможния резонанс от управленското героично действие би могъл да бъде ракурсът и за внушението: големите и водещи имена могат да бъдат смачкани и пречупени, камо ли редовите журналисти и служители. И така да се кодира страх и раболепие. Каква по-удобна среда?!
Излиза, че каквото и да постанови българският съд, след това винаги може да се намери начин да се отреже главата на непокорния. Въпрос на намерение!
Само че казусът касае Лили Маринкова – емблематична радиожурналистка, легенда и златен глас от последните десетилетия на най-новата история на БНР.
Обидно, неетично и грозно – от човешка и професионална гледни точки, е да изпратиш радиожурналист от класата и значимостта на Маринкова по този начин – с уволнение, а след касиране на заповедта ти – със светкавично пенсиониране!!! Без дума на благодарност, на признание, без всякакъв израз на уважение. Дори изиграно, дори само за пред публиката?!
Арогантно и цинично е да постъпиш така, поне според моето лично мерило и критерии !
Апропо, не се съмнявам, че Лили Маринкова скоро ще бъде ангажирана от друга медия. И гласът й отново ще е в ефир.
Трагичното е, че нейната медия я прогони и се отнесе безапелационно – гротескно !
***
Законът дава право на всеки новоизбран генерален директор да си сформира екип. Но, да заявиш на водещ журналист, допринесъл с труда си и таланта си през годините, че е съсипал програмата – според споделеното признанието за случилото се от самата Лили, е крайно неприемлив субективен и тенденциозен акт. Ще бъде жалко, ако в основата на този печален и драматичен казус стои личен конфликт и/или поръчка.
Би било крах и срам за всяко ръководство на БНР, ако то ляга по очи пред политици и управляващи, ако ден след ден започне подмяна или чистка на неудобни журналисти.
Нима забравяме, че четвъртата власт е призвана да бъде коректив на другите три власти? Или в клета България тази мисия и функция на журналистиката остава само на книга? И пожелание?
Нима всички са на колене и със склонена глава на дръвника?
***
Напрежението в БНР е видимо. Криза след криза през този мандат. Музикаутор, Радио България, сега – мизерните заплати на музикалните състави на БНР.
Въпросите са много, но липсват решения, ефективно управление и адекватен мениджмънт.
А обществената медия е натоварена с много важни функции и задачи, в това число и в служба на обществения интерес. Уникални цели и отговорност, доколкото търговските медии в сектора се мерят само по приходи и рейтинг.
Тогава, кой и защо иска БНР да буксува и да затъва в проблеми и кризи? Сякаш казуси без изход?!
***
Нужен е закон за защита на журналистите!
Журналистиката не е престъпление!
Всеки ден ли ще доказваме, че 111-ото място е напълно реално и обективно!!!
***
Аз подкрепям исканията на музикалните състави!
(Странно и двойствено бе усещането за подкрепата на протеста, която заяви в първите му прояви работодателят на БНР. Сякаш той дирижираше акцията с кадифени ръкавици. А е логично исканията да са отправени към него. Защото той управлява, заявява и защитава бюджета на Радиото. И защото той това работи – ръководи и решава проблеми, не ги създава. Къде – в СЕМ или в парламентарната ресорна комисия, бе заявено досега за недостига на средства, за дефицитите, кога и къде официално бе поискано увеличено финансиране – мотивирано и целесъобразно?).
Днес вече виждам, че музикантите са разширили обсега на исканията си и питат не само за обидно ниските нива на заплащане, но и за съдбата и стратегията за развитие на „Радио България”, за наличието на прозрачност и ясни критерии за разпределение на средствата от радиобюджета, констатират авторитарно управление, задават въпроси за новоназначени хора, нямащи отношение към работния процес и т.н. Важно е да има пълна яснота и откритост за нивата на минималните и максимални нива на заплатите, мотивите за тяхното определяне, начина на разпределението на фонд “Работна заплата” по сектори, нивата на минималните и максимални хонорари и др.
***
Вярвам в силата на синдикатите да отвоюват и охраняват правата на радиоколегията.
Но, това би било възможно да се постигне в условия на солидарност, свобода и единство!
Свободата зависи от нас!
Каква е вашата реакция?
