Нищо ново няма да ви кажа, ама да си кажа, че съм набрал. Имам работа малко с НАП, и докато водя Поли на обяд решавам да се отбия. Влизам в коридора – няма никой да чака – идеално. Тишина, чува се само подсмърчането на един пенсионер с черно яке „Охрана“. Взимам си номерче (28) от машинката, вика чакащи 0 – идеално. Питам охраната „има ли обедна почивка?“ – нямало, да изчакам да ме извикат – идеално. Подпирам се на стената и си чакам да ме извикат.
Влиза една служителка в коридора и дъра-бъра с охраната, тя му вика навън вали, той й вика аз си седя на своя ПОСТ и не мърдам. После й казва, че го болят ставите в това време и не му се мърда никъде. Аз гледам вторачено в електронното табло и чакам да светне 28, но не светва – хора не влизат и хора не излизат от залата с гишетата. Поли чака гладна в колата, служителите – дъра-бъра, дъждът си вали, часовникът на стената е спрял. Мисля, че е минал час, но реално са 20 минути. Престрашавам се да питам жената „дъра-бъра“:
– Ако има обедна почивка, да мина по-късно?
– Ааа, тя тази система забива от време на време, влезте вътре, сигурно няма никой.
Споглеждам се с „Охрана“, не си мислим доброто.
Служителката на гишето барабани с химикал по плота и се наслаждава на безклиентието си. Поглежда ми декларацията – трябва да попълните тук и тук … ааааа Вие сте го попълнили вече. Чудесно. Готово. Хубав ден!
На излизане не издържам и си го изкарвам на Охраната:
– Вие защото не ми казахте, че мога да вляза?
– Аз съм ОХРАНА, не съм информация, нито ми е работа да знам дали системата работи или не! – и посочва голям надпис „ТУК НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ“.
– И като си ОХРАНА, какво охраняваш с тези стави? И къде ти е пистолетът?
– Мене работата ми е да извикам полиция, ако стане нещо, нищо повече.
– И за последните 6 месеца, колко пъти си викал полиция?
– ?!?!
– Можеше поне малко човещина да проявиш и да ми кажеш да вляза, нали си Охрана, знаеш, че няма клиенти вътре.
В този момент се намеси една негова колежка с яке „Охрана“, която досега е била зад ъгъла, но не съм я видял. И тя ми обяснява, че си вършат съвестно работата и че не съм прав. В ръка държи телефон, на екрана някаква цветни камъни се пренареждат и трупат точки.
Та, искам да ви кажа драги приятели, че се случва следното: ние си плащаме данъците, администрацията с тях наема частна фирма да ОХРАНЯВА офисите на НАП, тази частна фирма плаща жълти стотинки на едни бедни пенсионери, дава им якета „Охрана“, казва им да извикат милицията, ако нещо стане и ги пуска да се разправят с такива нерваци като мене. Полза за нас – нулева, полза за НАП – нулева, всичко е едно точене на пари, които нито знам колко са, нито кой ги взима, но знам, че аз и вие ги плащаме.
Дъждът си вали, Поли чака гладна в колата. Някой прави рекорд на играта с диамантите.
Каква е вашата реакция?
