Властта има много лица – тя може да е добра и грижовна. Но може, а и в България за съжаление това е факт, да е с обратен знак – да изкарва дефицитите на характерите наяве, да си е самодостатъчна, да се грижи не за общественото благо, ако си позволя да перифразирам Аристотел, а за обществените поръчки на тесни приятелски кръгове.Това смята журналистът Елена Чамуркова – автор на роман, който разкрива тайните между Журналистиката, политиката, корупцията и властта. В политическия трилър „Обществена поръчка“, който от няколко дни е в продажба, се преплитат художествена измислица и реално случили се събития, пишат колегите от offnews.
Разказва, че романът й има една-единствена претенция – да е точна социална снимка на съвременното ни общество. „И ако на някого това не му се харесва – нека не се сърди на автора. Аз не си позволявам да давам морални оценки и присъди, а оставям изводите на читателите. Посланието ми е простичко – четете, мислете и бъдете свободни…“, допълва Чамуркова и уточнява, че всички героите са измислени, но включва събития от практиката си.Авторката на книгата 20 години беше едно от знаковите лица на политическата Журналистика във Велико Търново. Преди година обаче тя се отказва от професията заради натрупаната умора от начина, по който се случват нещата, и се отдава на докторантурата си по политически науки във Великотърновския университет.
Тя написва „Обществена поръчка“ за три месеца, а първите редове започва в деня, в който напуска журналистическата професия.В романа нито веднъж не се споменава къде се развива действието. Причината – така историята може да прозвучи все едно е написана за всяко населено място и да се стори по-позната на читателите. Нито един от героите в книгата не е изцяло положителен или изцяло отрицателен.В „Обществена поръчка“ се преплитат две сюжетни линии. Едната е работата на една главна редакторка на областен всекидневник и нейния екип, а другата – ежедневието на кмет, който иска да спечели втори управленски мандат.
„Действието се развива в рамките на пет месеца преди местните избори, като в детайли разказвам как се случва една предизборна кампания“, обяснява Чамуркова.Политическият трилър показва как властта променя хората, които я притежават, и тези, които се стремят към нея. В „Обществена поръчка“ има три вида власт – политическа, икономическа и медийна. „Те, както в живота, са преплетени и взаимно зависими и това е страшно, защото така се ражда олигархията. Политическата власт се стреми да се домогне до икономическата, а тя, от своя страна, търси всевъзможни политически лобита, за да оцелее, или да се разрасне. За медийната власт отдавна е ясно, че е подложена на цензура, но освен този факт, в романа става дума за още една тенденция, и тя според мен е по-страшна. В последните години част от медиите се взеха много насериозно и сякаш забравиха основната си функция – да информират и поне малко да възпитават аудиторията.
Вместо това медийната власт все повече си позволява брутално да рекетира, шантажира и търгува с влияние спрямо другите две власти – икономическата и политическата и така се поражда порочен кръг от взаимозависимости…“, обяснява Чамуркова.Тя избрала да кръсти романа „Обществена поръчка“, а не „Власт“, защото „именно обществените поръчки са пъпната връв на корумпираната власт“. Прави и едно уточнение – в книгата не разказва за само за една конкретна обществена поръчка. „Става дума за явлението, което се превърна в символ, в нарицателно за власт, която е порочна, която развращава тези, които я притежават.
Аз много мислих дали така да се казва романът, защото съм наясно, че това не е комерсиално заглавие от типа на „50 нюанса сиво“, „Сексът и градът“ и т. н. Но реших да се доверя на първоначалния си инстинкт, защото деветдесет процента от хората като чуят словосъчетанието „Обществена поръчка“ и веднага правят асоциация с корупционните практики, които са ежедневие“, обяснява тя.
Каква е вашата реакция?
