Джероум Глен е съосновател на глобалната мрежа за изследване на бъдещето и развитието на света – Millennium Project. Организацията разработва дългосрочни прогнози за бъдещето в сфери като икономика, геополитика, енергетика, околна среда, сигурност и технологии, които публикува в поредицата доклади „Човешкото бъдеще“. Целта на организацията е чрез анализи и сценарии за бъдещето да подобри перспективите за развитие на човечеството. Мрежата има над 60 клона в целия свят, включително в България. Джероум Глен беше в София за лекция в Софийския университет. Ето и част от това което каза световноизвестният футуролог Джероум Глен пред Economy
„Как изкуственият интелект ще предопредели развитието на технологиите, професиите и градовете, в които живеем”. Economy.bg разговаря с Джероум Глен за това какви ще са градовете и професиите на бъдещето.
„Като цяло се справяме по-добре, но не е време за почивка, все още има доста сериозни проблеми“. Г-н Глен, три години след нашата последна среща какво се промени – как изглежда бъдещето днес? Бъдещето като сбор от различни индикатори се подобрява повече, отколкото се влошава, но там, където се влошава е наистина сериозно. Такива области са опазването на околната среда, организираната престъпност, социалните безредици. Притеснително е, че насилието над журналисти се увеличи доста. Също имаше нападения в Сирия над представители на международни организации като Червения кръст и „Лекари без граници“. Но същевременно намаляваме бедността по света по-бързо, отколкото хората очакваха.
Изглежда, че целта на ООН за пълно изкореняване на екстремната бедност до 2030 е доста вероятно да се реализира. И това се случва по-бързо, отколкото хората мислеха. Също броят на тези, които имат достъп до питейна вода, нарасна значително. Има още проблеми, но вече адресираме много от базовите нужди на хората – като образование, здравни грижи и др. И това се случва доста по-бързо, отколкото песимистите смятаха. Така че като цяло се справяме по-добре. Но не е време за почивка, все още има доста сериозни проблеми, а и изникват нови, които не са толкова в публичния фокус, като напредъка на изкуствения интелект. „Има три типа изкуствен интелект – Narrow, General и Super.
Разликата е, че супер интелектът сам определя целите си. Това е за каквото научната фантастика ни предупреждава“. Каква ще е ролята на изкуствения интелект за бъдещето на градовете? Имаме нужда от изкуствения интелект, за да може градът да функционира. Прилагаме ограничен по мащаб изкуствен интелект (Narrow Intelligence), за да подобрим транспортните и водоснабдителните системи.
Обезпокоително е, че това води до известна безработица. Най-голяма тревога обаче предизвиква възможността от Narrow Intelligence да преминем към General Intelligence. В момента имаме Narrow Intelligence, който може да кара кола. Той не може да спечели шахматен турнир, защото това е различна програма. Затова се нарича Narrow Intelligence. General Intelligence обаче е различен. Може да учи от всичко, което е в интернет. Може да има достъп до quantum computing. Ще може да прави световните системи по-интелигентни. Това означава, че въздействието му върху заетостта ще е много по-голямо към 2030 в сравнение с това, което виждаме като тенденция при Narrow Intelligence днес.
Затова искаме да обърнем повече внимание на този преход от Narrow към General Intelligence, за да преценим от какъв тип стандарти имаме нужда, така че този преход да премине по-леко. Какво ще се случи, ако изпуснем от контрол AI? Има три типа изкуствен интелект – Narrow, General и Super. Разликата е, че супер интелектът сам определя целите си. Това е за каквото научната фантастика ни предупреждава. Не първият и вторият тип, а третият. Той сам определя целите и действията си и може да не си сътрудничи с хората. Това е за каквото Илън Мъск, Стивън Хокинг и Бил Гейтс предупреждават. Те се притесняват за номер 3. Не знаем колко време ще отнеме да преминем от General към Super интелект.
Може да стане много бързо или пък въобще да не се случи. Не знаем. Затова е правилно, че те предупреждават хората сега. Защото трябва да започнем да мислим по тези въпроси днес. Ако не го направим, много от научната фантастика може да се реализира. Как ще изглеждат градовете на бъдещето? Как ще изглеждат градовете на бъдещето? Лаптопът, който използвах през 1992, изглежда подобно на лаптопа, който ползвам днес. Но това, което се случва вътре, е различно, макар това все още да е лаптоп. Така ще и с градовете. Все още ще имаме красиви катедрали и т.н. Точно както тялото ми има някаква външна форма. Това, което е вътре обаче – сложната мозъчна или мускулна система, това все още го нямаме в градовете. Имаме някаква малка част. Така че в бъдеще, ще има красиви сгради, с много зеленина. Вертикалното земеделие също ще е доста застъпено. Много от нещата ще изглеждат по същия начин, но те ще са доста по-интелигентно организирани посредст
вом изкуствен интелект. Градовете ще са способни да се „излекуват“ сами. Например, когато има проблем с някаква авария, системата ще бъде известявана и AI може да изпрати малки роботизирани устройства да я отстранят. Както тялото се самолекува, например, ако се порежа, раната сама започва да зараства. Това все още не е възможно при градовете. Все още имаме нужда от хора, които да отидат и да отстранят аварията. Може да имаме също колективна интелигентност за градовете. Вие имате мозък, но градовете нямат. Те разполагат с различни бази данни, но няма интегриран „мозък“ за градовете, така че всеки гражданин да може да участва по някакъв начин в процеса. Например аз се разхождам по улицата и виждам нещо нередно. Какво правя в този случай? Може би се обаждам на кмета, но най-вероятно не.
Каква е вашата реакция?
