Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!
Встъпително пояснение от автора:
Този материал бе свален от сайта на СБЖ в края на април по моя молба, след като получих изключително неприятни телефонни обаждания от бивши колеги от в. „Стандарт”, които твърдяха, че са „обидени”. Нищо обидно не съм писала в материала, освен ако някои смятат истината за обида, а лъжата за комплимент.
През дългогодишната си практика съм завоювала авторитет на изключително обективен и не щадящ истината журналист. А истината боли! Не искам да хвърлям сол в раните и да настъпвам по мазолите. Целта ми е единствено правдата да възтържествува, да има справедливост и да бъдем чути от представителите на властта! Не е нормално в една правова държава, членка на ЕС, с Европредседателство, да стават такива безчинства, каквито стават във в. „Стандарт” и да се мълчи!
Ето защо отново давам обновения междувременно материал за публикуване на сайта на СБЖ.
Повечето журналисти в „Стандарт“ имат да получават заплати за една година назад, независимо дали са останали на работа или отчаяни са напуснали. Досега са им давали по 50-100 лв. аванс на седмица. И напусналите още имат надежда да си получат заплатите. Някои със същите надежди продължават да работят. Други си заминаха без никакви надежди…
…………………………………………………………………………………
Проблемите около вестник „Стандарт“ сякаш поутихнаха, или просто вече няма кой да говори. Тишина… Там почти никой не остана. Чува се само кънтящото ехо на онези, които вдигнаха шум.
Проговорилите са „извън борда“, а тези, които останаха на потъващия „Титаник”, се потапят заедно с него в надеждата все пак да останат на повърхността след окончателното потъване на кораба, наречен „Стандарт“. Проблемът обаче е, че и консервите в долапите свършиха, а сухарите вече са по-корави и от тези по време на война.
Много от вас се питат, кой ли остана във вестник „Стандарт“ и защо повече никой не вика в рупора? Печатното издание продължава да излиза незнайно как и това е факт. Значи някой все пак го пише.
Агенцията или онлайн версията на вестника е в плачевно състояние повече от три години. Ако сте забелязали, на всички материали има „0“ (нула) прочитания, което е нелогично. Това е, защото броячът не работи. Истината е, че онлайн версията отдавна не функционира както трябва, а пари за инвестиране в нов сайт или поне за отстраняване на проблема най-вероятно няма!
Търсачката също не работи, така че ако търсите определена статия по име на автор или ключова дума нямате шанс да я откриете, освен през „Гугъл”. Какъв имидж се създава на малкото останали автори? Излиза, че никой не ги чете. Всъщност ги четат, и то хиляди, просто това не се отчита от брояча.
Редакционните телефони са спрени отдавна. При опит за набиране се чува приятният глас на оператор: „Телефонната ви сметка не е платена“. Ако читател иска да се обади в редакцията, това също е „кауза пердута“, никой няма да му вдигне по простата причина, че са спрени дори и входящите обаждания. Редакция без редакционни телефони е доста иновативно понятие за такова учреждение.
Да не говорим, че два пъти вече спираха тока в предишната сграда на ул. „Мизия”23 и вестникът излизаше „на магия“. Многобройните помещения започваха лека-полека да опустяват, тъй като хората напускаха ежедневно. В един прекрасен ден собственичката на сградата „изрита“ всички за неплатен с месеци наем. От ЧЕЗ пък дръпнаха шалтера окончателно. След спонтанното изгонване на журналистите миналото лято те се приютиха за малко в списание „Мениджър“ и вестникът пак излезе.
Друг е въпросът как се прави „пир по време на чума“? Като похлупак на безпаричието през месец юли миналата година редакцията се мести в по-лъскав офис на ул. „Хан Омуртаг“ 54. Тук освен със стандартния лукс „Стандарт“ бие рекорди по празни бюра, тъй като отдели вече няма, останаха само техните шефове.
Но сагата с логистиката не приключва дотук. По неофициални данни работещи в медията споделиха, че в. „Стандарт“ има отново намерения да смени местонахождението си заради пак неплатен с месеци наем. На останалите една шепа журналисти и поне три пъти повече технически персонал вече им е писнало да събират в кашони нещата си.
На практика в четири от основните отдели на вестника – „Икономика”, „Международен”, „Култура” и „Спорт” – работи по един-единствен човек! Журналист – отдел!
Отдел „Общество” е пренаситен с трима души, които скоро щели да останат двойка. Отдел „Вътрешна информация“ не съществува, последният мохикан си „би камшика” преди месец, страниците на този отдел се списват от зам.-главния редактор.
Отдел „Култура“ е културно запълнен от шефката му. Същото е положението в „Спорта“ – one man show! В отдел „Международна информация“ е само шефът му и за компания един прекрасен колега, но… пенсионер.
Във в. „Стандарт“ работят цифром и словом 7 журналисти и 3-ма зам.-главни редактори, което е под санитарния минимум дори за един уважаващ себе си сайт. За сравнение – в другите национални всекидневници работят по над 30 журналисти без кореспондентите. А в „Стандарт“ не останаха дори и кореспонденти!
Агенцията се поддържа също от един човек, който колкото и да се старае да качи всичко, технически не смогва. Всички фотографи отдавна напуснаха, художникът също. Специални кореспонденти също вече няма. По ведомост се води доста народ, незнайно кои, към края на 2017 г. съгласно информация в публичното пространство – 63 са осигурените лица. Журналистите обаче едва ли са повече от 7.
Друг е въпросът с чиновниците и шофьорите. Там популацията е много по-гъста. Трима счетоводители, барабар с икономическия директор, са по местата си. Тях, незнайно защо, изобщо не ги е страх от потъващия „Титаник“. Вероятно са си разпределили всичките спасителни лодки. Отдел „Реклама“ е почти в пълния си състав минус един-двама, както и помощничките на Капитана. От тях никой не е напускал и няма такива намерения.
Но доколкото ни е известно, вестник се пише от журналисти, не от счетоводители, шофьори и рекламни агенти. И така, всички си задават въпроса: „Кой остана?”
Отговорът е: останаха тези, които вероятно си взимат редовно заплатите и то в пълния им размер. Останаха тези, които вероятно са взимали големи заплати и на които може би се дължат огромни суми и не могат да напуснат, защото не им се пие чаша студена вода – ще трябва да изпият цял кладенец. Останаха онези, които вероятно все още не са си намерили нова работа, защото са 50+. И това не е обида, нито лъжа, а всеизвестен факт, че независимо от сферата на работа, човек много по-трудно намира ново поприще за реализация след като е чукнал половин век!
Само през последната година над 95% от редакционния колектив напусна в. „Стандарт“ заради неиздължени над 11-12 месеца заплати. Последна, в последния ден на май, огорчена си тръгна главната счетоводителка на вестника. Колеги твърдят, че „нещата в изданието категорично отиват към логичния си край”.
Говори се, че неотдавна изданието напуснал дори дългогодишният личен шофьор на главната редакторка, а сегашният изкарвал прехраната си като таксиметров шофьор в една от столичните таксиметрови компании.
А как се живее без заплати от април миналата година досега – това е въпрос за проучване от „Галъп“. Тиражът на изданието е намален, страниците също. От авторите се задържаха един-двама мазохисти, живеещи на фотосинтеза, които от любов към професията ще скочат в последния момент, когато и палубата се прекърши.
На „белите роби“ отвреме-навреме подхвърлят в петък по 50-100 лв. подаяния за вода и хляб. С такива пари никой нормален човек не би могъл да оцелее, камо ли да си плаща сметките и да издържа семейство.
Журналистите са доведени буквално до просешка тояга. Забавянето на заплатите започна още през юни 2014 г. и се увеличаваше непрекъснато. Тогава всички бяха с две заплати назад. Странното е, че приходи има, но за работещите – няма. Къде отиват парите? В чий джоб?
Целият този фарс прелива извън рамките на медийните стандарти. Говори се, че приходите идват по няколко линии: от продажби на вестника, от реклама и от дискусиите, които „Стандарт“ прави самостоятелно или съвместно с КРИБ. Постоянни са постъпленията от договори за медийно обслужване, сключени с много държавни предприятия и институции, и най-вече от предизборните кампании.
И въпреки това работодателят не изплаща редовно заплатите на журналистите. Обществеността като че ли не вярва, че такова безобразие би могло да се търпи, още повече след фрапиращото заглавие, излязло през януари т.г. на първа страница на медията „Тодор Батков подари „Стандарт” на журналистите”. Това заглавие беше бич, най-голямата гавра с останалите във вестника. Защото разшифровката му ни води към това, че журналистите са акционери, а акционерите са богати и имащи хора.
„Най-големият подарък за 25-тия си юбилей получи „Стандарт”. Досегашният мажоритарен собственик – адвокат Тодор Батков, подари акциите си на журналистите. Това стана вчера на среща в кантората му на ул. „Алабин” с целия екип на любимия вестник“, се казва в началото на материала от 09.01.18 г.
Голям жест – да подариш празна кутия с панделка, или за по-оптимистичните – кутия, пълна с въздух. Първо, на срещата изобщо не е присъствал целият екип на вестника, а малка част от приближените на ръководството. Другите не са били поканени. И второ, акциите не са подарени на журналистите, а са обещани на главната редакторка, тримата заместник-главни редактори и отговорния секретар.
Дали обещанието означава даване, в конкретния случай много ме съмнява, предвид огромните задължения от няколко милиона. Как и защо биха могли да бъдат прехвърлени акции на фирма със задължения?
На всяка планьорка трудещите се бяха лъгани, че вестникът има нов инвеститор, който ще го купи и ще го спаси. Името на въпросния инвеститор от години се пази в тайна. Всичко бе недоизказано и завоалирано, като в приказки от „1001 нощ“. Докато не настъпи сублимният момент, в който Батков направи изявление на челната страница на броя. „За 25 години вие станахте институция. Най-добри сте, дръжте все по-високо летвата и пазете честта на професията”, е било пожеланието му към присъстващите.
Това, че медията е институция е ясно на всеки. Що се касае до най-добрите журналисти, голяма част от тях отдавна напуснаха и дадоха криле със словото си на другите медии, качвайки нивото им.
Агонията на вестник „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на в. „Стандарт“ – любим и предпочитан от мнозина, завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!
Каква е вашата реакция?
