Aнонимността на медиите води до обслужването на интереси на един или друг олигарх.“ Това заяви пред Канал 3 председателят на културната комисия на Народното събрание Вежди Рашидов. Той коментира предложението за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, който внесоха в парламента депутатите Делян Пеевски, Хамид Хамид и Йордан Цонев.
Самият Цонев пък също подчерта в предаването „Беновска пита“, че подобен нормативен акт ще извади наяве зависимостите на изданията, които идват по линия на тяхното финансиране.„Всякакъв тип непазарно финансиране на медиите изкривява медийната среда“, категоричен бе Цонев. Той допълни, че именно затова първото нещо, което трябва да се направи, за да се подобри състоянието на медиите у нас, еи каналите им за финансиране.„Ако има определени зависимости при финансирането, трябва да се мисли какво да се направи в тази насока“, заяви Цонев и допълни, че друг проблем са случаите, в които медии са собственост на офшорки. Депутатът от ДПС припомни, че регулация на такива казуси е била внесена в НС от него и Делян Пеевски преди време отново с цел подобряване на медийната среда у нас.
Цонев подчерта и друго – че не вярва на критиките срещу законопроекта за прозрачност на медиите, в които се твърди, че той не е добре приет, тъй като един от вносителите му е Делян Пеевски.„Обществото трябва да знае чия собствено е една медия, как се финансира и чия собственост е разпространителската мрежа. Да ми го беше дал Прокопиев, щях да го внеса“, отбеляза Цонев и намекна, че зад атаката срещу законопроекта се крият други интереси. Депутатът коментира и скандалната класация на НПО-то „Репортери без граници“, пропагандирана у нас като рейтинг за свобода на словото.
Според народният представител изследването е напълно недостоверно, тъй като в него липсват сериозни форми на натиск над журналисти, които са станали обществено достояние като например(в които той ги съветва как да защитят дружеството ЕВН, заради чиято продажба Прокопиев в момента е обвиняем заедно с ексминистрите Трайчо Трайков и Симеон Дянков – б.р.).„Шях да повярвам, ако в него беше написан един ред за онези имейли с опорни точки, в които диктуват на журналистите какво да пишат“, категоричен бе Цонев и допълни, че българското общество е наясно, че представителите на „Репортери без граници“ у нас са тясно свързани именно с кръга „Капитал“. Депутатът заяви още, че не разбира защо законопроектът за медийна прозрачност „отлежава в парламента“, но се надява вече да е дошло времето, той да бъде разгледан.
Цонев допълни и, че сме изпреварили ЕК с тази тема, а самите депутатите са изразили готовност да се вкарат и нови идеи в законопроекта между първо и второ четене. Малко по-рано шефът на културната комисия на НС Вежди Рашидов заяви, че се очаква скоро време проектът да бъде разгледан, „защото има консолидация в целия парламент“.„Когато има тема, която се върти сериозно в медийното пространство, явно има проблем. Свободата на словото е необходима както за самите журналисти, така и за нас като техни клиенти“, заяви още Рашидов. Той заяви още, че този дебат няма да стане без присъствието на медии, защото „тук става въпрос за съществуването на самите медии и те да са свободни“. Шефът на културната комисия подчерта, че нормативният акт ще извади наяве и друг важен аспект в дейността на медиите – техните партийни обвързаности.Това е много важно, медиите не могат да бъдат анонимни и офшорни. Четох законопроекта и той не е никак лош. Анонимността на медиите води до разни корпоративни и лични битки, в които и журналисти, и общество, и хора ставаме като че ли оръжие в ръцете им. Трябва да излезем от тази роля. Анонимността на медиите води до обслужването на интереси на един или друг олигарх. Свободата не е привилегия на една или друга каста, а свещено право на всички нас“ заяви още Рашидов. Той е категоричен, че законопроектът не може да реши всички проблеми на журналистическата гилдия, но може да урегулира най-сериозните недъзи на сферата.„Законът може да се разпростре дотолкова дали обществени медии могат да получават финансиране от външни фондации. Според мен, ако има външно финансиране, медиите стават зависими. Ползата от всичко това е на свободните медии. За да могат тези хора да не са изкушени от пари, трябва да се помисли за бюджета на обществените медии“, допълни още шефът на културната комисия в НС.
Каква е вашата реакция?
