Светослав Иванов е журналист на bTV Новините и водещ на предаването „120 минути“, което се гордее със заслужено място в зрителския топ три на най-интересните и успешни публицистични предавания у нас. Автор е на едни от най-значимите български документални филми за Близкия Изток от страни като Ирак, Афганистан, Иран, Либия, Палестина, Израел, Ливан и много други. Носител е на множество престижни награди, сред които „Робер Шуман” на Европейската комисия за разследването „Полумесец в Короната” за ислямистките движения в Лондон. Специализирал е в Организацията на Обединените нации в Ню Йорк и Женева през 2012 г., а наскоро завърши и специализирана програма по Negotiation Mastery (Майсторство в преговорите) в Harvard Business School. Автор е на хитовия сборник „Там, където загинаха дърветата“ (2015) с пътеписи от най-горещите точки на света. Втората книга на Светослав Иванов – „Чудовища и будители” (2017) – събира 75 коментара от мини рубриката му, в която в началото на всяко предаване коментира най-интересните теми от седмицата. Ето какво заяви журналистът пред Actualno.com.
– Какво мислите за медийната среда в момента: фалшиви новини, едносрични сайтове или сайтове-брадви, властови зависимости и пр.? И също: как социалните мрежи преструктурираха медиите и политиката (особено във връзка със скандала с Cambridge Analytica?)
Социалните мрежи са инструмент и платформа, а не източник. Голямата грешка на „Фейсбук” е, че създаде възможността всяка споделена статия да изглежда по абсолютно идентичен начин, независимо дали тя е разследване на някоя голямо и авторитетно издание или манипулация, написана в мазе. Рекламният модел на мрежата пък дава възможност за прецизно насочване на всяка информация към огромни групи от хора, които ще я възприемат лесно и ще я споделят масово. Това е само един от елементите на моделирането на съзнанието. Все по-често ще ни се случва да водим древния философски спор – какво е истината? В света на алтернативните факти, тоест удобните истини, всеки може да пише и да си говори каквото си поиска. Но не вярвам, че този модел ще се окаже устойчив. Забелязва се завръщане на хората към авторитетните медии, особено при наличие на значими събития и явления, които се нуждаят от контекст и професионално отразяване. Бумът на социалните мрежи не успя да погребе журналистиката, тя оцелява и то в доста по-класически форми. Телевизионното съдържание остава една от най-влиятелните ѝ форми и дори хората, които твърдят, че не гледат телевизия в класическия ѝ вид, консумират такова съдържание през сайтовете, които четат.
– Имате ли впрочем някакво обяснение за възхода на дезинформацията? Тя сякаш запълни някаква необходима ниша, до която традиционните медии не могат да достигнат.
В основата на дезинформацията е съмнението, закодирано в човешката природа. Първо, хората глобално загубиха доверие в управляващите елити и използваха социалните мрежи, за да го изразят. Същата стратегия започнаха да използват и политиците, но този път, за да подхранват властта си. Парадокс е, че демократизирането на информацията разклати демократичните устои на много места по света. Който има повече пари и е по-силен в мрежата, има по-голяма обществена власт. Така объркахме границите между реалната и виртуалната представа за живота и политиката. Обединяваме се, но само виртуално. Всеки започна да възприема себе си като съдник, без да си дава сметка, че това убива общата посока на обществата ни и ги превръща в разделени общности от единици. И ето ви още един парадокс – животът ни изглежда все по-несправедлив, но ние сме все по-мълчаливи и затворени във виртуалните си балони. Пасивни съдници. Вместо навън и на глас, изразяваме несъгласието си вътре и чрез текст. А по улиците е тихо, спокойно…
– Едно от нещата, които ви отличават от останалите ви колеги, са коментарите, които правите в предаванията си и които често натрупват особена популярност. Как всъщност решихте да възкресите този полузабравен жанр – телевизионния коментар? И как впрочем се противопоставихте на догмата, че един журналист не толкова трябва да представя собствено мнение, колкото правилно да отразява всички гледни точки и да спре дотам?
Има преса на фактите и преса на мненията. Телевизионният коментар и позицията са класически форми. Например колегите от БНР и „Дарик”, където работят уникално добри журналисти, никога не са ги изоставяли. Всяко нещо си има контекст и не е просто пъзел – „каза, заяви” и точка. Социалните мрежи и високите технологии в ръцете ни, дават възможност на всеки да отрази дадено събитие на живо. И именно тук идва мястото на истинската журналистика. Хората сякаш вече започват да търсят, различават и ценят професионализма и журналистическия принос към отразяването на събитията. Коментарът е един различен принос, следващата стъпка. Само това може да ни спаси от вихъра на крясъците. В този смисъл се радвам, че хората се замислят и дискутират позициите ми, дори и не всички да са съгласни с тях, може би защото винаги се базират на факти. Tе имат много по-дълъг живот след трите минути, в които аз ги представям на хората в неделя следобед в ефира на „120 минути“. Цяла седмица след това следя отзивите в btvnovinite.bg и социалните мрежи.
– Споделяли сте, че мечтата ви е да интервюирате Стивън Хокинг и дори бяхте близо до разговор с него, малко преди той да си отиде. Кое е онова, което искахте да го питате?
С него бих си поговорил за Господ и неговото убеждение, че той наистина съществува. Исках да го попитам – как е стигнал до това прозрение, следвайки науката.
– Елън Мъск имаше една фраза, че най-големите умове на планетата се занимават с това как да накарат хората да цъкат на повече реклами в интернет, вместо да мислят как да излетим в Космоса. Защо наистина според вас сме все още разединени и пронизани от конфликти, напреднали в технологията, но назадничави в някаква по-голяма солидарност, от оная, за която мечтае Мъск?
Защото е по-модерно и печелившо да се таргетират хора, които да си купят обувки, отколкото хора, които да летят в космоса. Това е модерният бизнес-модел на света днес. Масово да се държим като амбулантни търговци, мислещи предимно за пари.
– Близкият изток е една от силните ви теми. Какво мислите за последните напрежения в Сирия и въпроса дали е използвано химическо оръжие там? Какво трябва да стане, за да свърши войната?
Войната в Сирия е източник на пари за толкова много правителства. В Сирия всекидневно се случват много по-страшни неща от ограничените военни удари на САЩ, Великобритания и Франция. С тази разлика, че след последната ограничена интервенция, цената на петрола скочи до 5-годишен връх. Повтаря се сценарият с иракската война от 2003-а, която вдигаше до небето цените на петрола и предимно Европа плащаше цената. Европа плаща цената и в този случай и то на два фронта – бежански и икономически. А всъщност, кой е използвал химическо оръжие в Сирия, все още изобщо не е ясно. Отново опираме до тъжната констатация, че фактите имат все по-малко значение. Американците мълчат, британците също. Към днешна дата наблюдаваме тотална война, в която всеки е срещу всеки с оръжие, купено отвсякъде. Това е проекция на Третата световна война, която се води на територията на една единствена държава – Сирия. И това няма да свърши скоро, дори престанаха да броят жертвите.
– Какво мислите за засилването на национализма в Европа? Идва ли краят на мултикултурния модел?
Аз нямам такова впечатление. Това явление е доста надценено. Национализмът е модерен, но оказа се, има доста ограничен капацитет в Европа. Той не се засили, главно защото националистите из континента говорят патриотично, но се свързват и с чужди национални каузи на други държави. Това не е печеливша стратегия, защото има разединяващ, а не обединяващ ефект.
– Какво се случи у нас след протестите през 2013-та? Нещо задуши енергията за промяна тук, какво бе то?
Нищо не може да задуши енергията за промяна, ако има достатъчно хора, които да желаят тази промяна. Тази нужда трябва да бъде усетена от всички, а не само от една част от обществото. Но това в днешния свят е много, много трудно и не е само български феномен. Според мен, нашето общество е способно да прави компромиси и показва доста голяма търпимост към корупцията, докато не дойде момент, в който някой не му бръкне в джоба на чисто битово ниво. Все още високите сметки за ток са много по-опасни от всяко политическо безчестие и властта добре знае това. Това е тъжно, защото корупцията ни излиза много по-скъпо в дългосрочен план.
– Защо според вас не може да се формира политическа сила, която да осъществи пробив в безкрайното редуване на ГЕРБ и БСП?
Защото тези, които ни управляват, са проекция на нашия общ, колективен обществен манталитет. Това може и да не ви харесва, но е абсолютен факт. Ако беше обратното, поне избирателната активност в изборния ден щеше да е по-висока. Тези, които се представяха като алтернатива на големите две партии, се държаха като хора, на които властта се услажда. Това автоматично смали шансовете им да бъдат припознати като реална алтернатива. Има и трета група от политици, които ограничават посланията си само до нуждата от една-две реформи, което пък ги прави неразбираеми за голяма част от българското общество.
– Как се отнасяте към бързия „процес“, който ви спретнаха медии, принадлежащи на човека, чието име не трябва да се споменава, след критичния ви коментар към властта?
Няма човек, чието име не трябва да се споменава. Не и в bTV. Не и от мен.
– Кои са въпросите на дъщеря ви, на които не можете да намерите отговор?
Защо си ти?
Интервю на Райко Байчев с водещия на „120 минути“ за actualno.com
Каква е вашата реакция?
