Проф. Александър Маринов, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“:
– Със 118 гласа подкрепа заместник-председателят на Народното събрание Емил Христов запази поста си. Дебатите до иначе лесно предвидимия резултат продължиха, обаче, три часа, т.е. почти през целия пленарен ден. Поканихме за анализ проф. Александър Маринов.
От демонстрации „кой е по-загрижен за хората с увреждания“, през сълзите на соцлидера Нинова и клетвеното ангажиране до края на живота й такива деца и техните родители да живеят пълноценно, та чак до наричането им от друг депутат от БСП „куцо, кьораво и сакато, което наплаши ГЕРБ“ – всичко по родна парламентарна рецепта имаше в дискусията, чиято тема иначе трябваше да предизвика у депутатите най-малкото срам и сапикас. В какво ни убеди поредният парламентарен театър?
– Да ви кажа откровено, нищо ново. Нищо ново. Аз наистина се учудвам, наистина не мога да разбера, защо е толкова трудно да приемат някакви стъпки, вярно че те не са генерални, в смисъл, че не решават изцяло проблема на хората с увреждания, но вижда се, че има много големи недоразумения. Нормативната уредба е объркана. И тук аз не мога да разбера, хайде донякъде ГЕРБ са ми ясни, те са си такива, каквито са. Не мога да разбера БСП, които наистина прекаляват с патоса, вие го нарекохте театър, преиграват с емоциите, вместо според мен, аз поне така разсъждавам, да предлагат конкретни неща. И тогава вече обществото и най-вече тези, които са заинтересовани, ще могат да преценят кой прав, кой крив, вместо тези непрекъснато на все по-високи обороти, на все по-високи октави изпълнения. Аз се съмнявам, че тези силни приказки впечатляват хората. Защото хората имат много тежки проблеми и искат конкретни дела, а не празни приказки.
– През миналата седмица се вдигна голяма врява, голям шум за некачествените храни, които идват от Европейския съюз и заливат търговските вериги у нас. За тях знаем от поне 10 г. насам, защото всички пазаруваме. Обяснението е: липса на контрол и ниска платежоспособност. Сега ли го видяха управляващите?
– Да, това е много добър пример как българските правителства, всички български правителства от приемането ни в ЕС, все гледат да заобиколят тази тема. Защото ясно е, че има два стандарта, но различните страни от ЕС, в т.ч. ощетените, реагират по различен начин. Вижте например Вишеградската четворка, които много енергично, да не кажа остро, работят по този въпрос. А пък тук имаме приказки. Вижте, вие добре подхванахте разговора – едно театро такова със силни думи, които обаче са изречени от неубедителни актьори и не впечатляват публиката. Сега, много би било добре, ако Бойко Борисов на срещата на върха почерпи своите колеги, наистина ги почерпи с това, което ядат българите, което се внася от страни от ЕС и очевидно с различен стандарт от това, което се продава там. Но не ми се вярва да се случи. Не знам на вас дали ви се вярва?
– Не, изобщо. При нас думите идват и си отиват.
– Т.е. искам да видя, хубаво, това е добре, че вече се говори много силно, много категорично. Да видим делата, да видим стъпките. Тук вече, също според мен, има основа партийните различия да си останат на заден план. Нека да видим не могат ли да се споразумеят управляващите и опозицията за поредица от стъпки, които да покажат на ЕК, на съответните регулаторни органи, че България, българското правителство няма намерение да го търпи. Но не само закани. Думи сериозни, документирани, политически и дела, и постъпки.
– И резултати. Защото веригите са си пълни със същите храни, те не са се променили.
– Естествено. Ние много добре знаем, че има проблем с платежоспособността. Но извинете, и други европейски страни има немалки части от населението, които имат проблеми с платежоспособността. На тях едва ли им поднасят такива боклуци. А тук просто всичко минава. В това е проблемът.
– Защо до управляващите не стигат негативите от собствените им гафове? Да не кажа безхаберие. Въздържам се.
– Има наистина такива непрекъснато сериозни симптоми на безхаберие, на некомпетентност, на неграмотност. Вчера мисля беше, министърът на финансите, който по принцип би трябвало да е наясно, казва че няма друг начин да се измерва качеството на управлението, освен избори. Това просто не е вярно. Съвременната наука и съвременната практика по света и в Европа особено е разработила десетки инструменти, които текущо показват и отчитат пред обществото, дали се управлява добре или зле. Но да се върнем на вашия въпрос. Едната страна, значи аз не съм убеден, че не се отразява, не се трупа в пасив. Но не виждаме определена промяна на съотношението на силите поради една причина, която ние с вас сме обсъждали неведнъж – управляващите са неубедителни, те са непопулярни. Обаче опозицията нищо не може да извлече от това. Опозицията е слаба, в смисъл не че говори със слаб глас. Тя говори много силно, много яростно. Но няма аргументи. Но няма, което е по-лошото, няма никакви индикации, че опозицията, говоря най-вече за БСП, е подготвила нещо, което е различно и иска, и може да приложи. Ето, говорим сега за хората с увреждания. Говорим за други елементи на социалната политика. Не е достатъчно да внесеш един проектозакон, който има пожелателен характер. Искаме да видим по-конкретно, освен нормативната уредба, какви разчети има, какви мерки се предвиждат и т.н. Пак имаше голяма заявка, пак никакъв резултат. Нали си спомняте, очакваше се БСП да извади някаква визия за България, мисля че през май беше. Нещо заглъхна тази работа. Видяхме какво могат и какво правят управляващите. Трябва да видим тази опозиция пуста в края на краищата може ли нещо да предложи по-различно. За да видим, че ще се отлее вече търпението на хората и ще се пренасочи подкрепата за нещо различно, но трябва да го видим това различно, къде е. Няма го, не го виждаме.
– Любопитното е, че новото обединение – ново обединение със стари лица – „Демократична България“ също по тези теми си мълчи. Те какво чакат? След ГЕРБ властта да вземе БСП, да се срине окончателно България и да дойдат на бял кон? Това ли?
– Според мен те бъркат кардинално в своята постановка. Те са се юрнали да заклеймяват ГЕРБ и БСП на една плоскост, на една плоскост на антикомунизма, плоскостта на русофобията. Това не впечатлява българите. Аз се опасявам, че вече и на онази голяма част от традиционния десен избирател, това му е писнало. Има нужда, има така да се каже широко пространство за модерна, грамотна, цивилизована дясна политика. Защото виждаме, че ГЕРБ е само номинална дясна партия. Тя не провежда дясна политика. Друг е въпросът, че дясната политика в България едва ли може да има широка подкрепа. Няма значение, трябва да я има и тази алтернатива. Преди малко казахме, че отляво нищо конкретно, съществено, силно не се вижда. Отдясно също – едни лозунги, приказки…
– Шаблони, клишета.
– Да, клишета, които ни подсказват, ако примерно с тази десница се случи, че участва в едно бъдещо управление, какво ще бъде нейното основно послание. Чухме, видяхме там някакво правителство в сянка, нещо подобно са създали. Но все пак трябва да има някакво начало на диалог с обществото, за да се обсъди, да се види какво предлага тази нова десница. Доколкото е нова, разбира се, вие сте права.
– Да, лицата са стари, формулата уж нова…
– Да, общо взето тези неща са пробвани. Не са дали резултат досега. И се съмнявам, че ще дадат.
– Ами ние се спъваме много пъти в един и същи камък. Изводите остават за нас. Проф. Маринов, ГЕРБ, БСП и президентът – какво липсва в този триъгълник? Защото определено той се оформя като такъв.
– Аз не знам дали е точно триъгълник. Има по-скоро линии на съприкосновение и на противоречия. Ясно е, че илюзията за триъгълник се създава от това, че БСП се опитва да се прикачи към президента. Но се опитва да се прикачи по един елементарен, хайде да не се изразявам грубо, но паразитен начин. Ето, сега Нинова подхвана въпроса за прожекторите. Не е въпросът да повториш една фраза, която е отекнала. Въпросът е ти от своята позиция на парламентарна сила, която има други възможности, различни от тези на президентската институция, да видим какво правим с тези прожектори.
Защо всичко се споменава и заглъхва? Защо толкова профанизирано се води дискусията за възнагражденията на народните представители? Това е принципен въпрос. Защо толкова се усукват нещата? Казваш просто, че няма да бъдат индексирани заплатите на народните представители спрямо средната работна заплата. Защото никои други заплати не се индексират. Защо трябва да бъдат изключение народните представители? Естествено, покрай народните представители, и всички останали във властта. Ами това е толкова ясно и просто. Това е едно решение на парламента, поправка в Правилника от пет изречения. Толкоз.
Та мисълта ми е, че имаме едно ясно напрежение между ГЕРБ и президента, което е различно от напрежението между ГЕРБ и БСП. Разликата е в това, че ГЕРБ – и Борисов, и Цветанов, виждат в президента заплаха, каквато не виждат в БСП. И то е обяснимо.
Президентът е два пъти по-популярен от ГЕРБ и от ръководителите на ГЕРБ, а БСП е по-малко популярна и по-малка подкрепа има от ГЕРБ.
Така че в случая, ако БСП се опитва да подкрепи президента като съюзник, тя го прави по най-нескопосания начин, ако мога така да се изразя.
Защо казвам, че геометрията е по-сложна? Ясно е, много отдавна пролича, че президентът не е обвързан с БСП. Той си има свой дневен ред, има си свой подход, позициите им понякога съвпадат, понякога не съвпадат. Но те не играят тандем. Обратното е внушение, което се повтаря с чисто пропагандни цели. ГЕРБ обаче според мен бъркат много, когато се опитват по такъв начин да атакуват президента, да рушат авторитета му. Те не могат да спечелят тази битка по този начин. Те губят от тази битка, по простата причина, че позициите на Радев се възприемат по-добре, отколкото техните. Освен това не става дума само за приказки. Делата са различни.
Общо взето Радев ги удря в много чувствителни, наистина уязвими точки. Аз не мога да разбера, защо БСП, като основна опозиционна сила, не може да намери верния опозиционен тон – верния, а не креслив, не емоционален, не едно непрекъснато прехвръкване от проблем на проблем. Току нещо е повдигнато и вече е забравено. Като се захванеш за нещо, сериозно се захвани и го разчовъркай докрай. Сега ще видим какво ще излезе от доклада на анкетната комисия за ЧЕЗ. Това е изключително важен проблем и тук ще си проличи, има ли въобще капацитет, има ли отговорност не само в опозицията, във всички депутати.
– А улавяте ли напрежение между БСП и президента? Или БСП, мъчейки се да се прикачи, да се залепи за президента, се опитва някак си и да го опитоми. Само че не може да му насмогне на скоростта. Така излиза.
– Бих направил една лека редакция. Тя не може да го опитоми, но се опитва да го използва. Опитва се да изсмуче от него идеи, послания и влияние. И го прави по един нескопосан начин, както казах преди малко. Президентът, както виждате, не се е загрижил за БСП. Ако някой смята, че президентът ще прави жертви само и само да кръводарява политически енергия на БСП, много се заблуждава. Има разбира се и завист. Вижда се у някои хора в БСП. Те не смеят да се обявят срещу президента, но подчертано се ослушват и са пасивни по някои въпроси, които той повдига и които е логично БСП сериозно да подеме. Не могат да го преживеят ей така доста хора от БСП. И аз отново се връщам към тезата, която споменах преди малко. В тази ситуация, при такова уязвимо управление, при толкова много проблеми в страната, опозицията и нейните лидери да не могат да дръпнат напред, това не е оценка, това е диагноза.
– През май Борисов ще постигне рекорд в нашата история, най-новата история. Оказва се, че той управлява България повече от Стамболов. Още малко му остава да догони Тодор Живков. С какво се обяснява политическото дълголетие?
– Е, още доста му остава до Тодор Живков. Надявам се това да е черен хумор.
– Ами някакви 700-800 дни.
– Той има инстинкт, маневрира. Освен това има друг уникален момент. Партията му е изцяло в ръцете му, когато става дума за сериозните въпроси, понеже тя така е създадена, така функционира, че ако излезе от властта за по-дълго време, ще се разпадне моментално. Вие виждате, Борисов пробва успешно най-различни варианти за оставане на власт. И засега работи. Това няма да работи вечно, естествено, даже няма да роботи още дълго, но за момента работи. Не може да му се отрече – има инстинкт, има бърза реакция. Това не е достатъчно, за да се управлява добре страната и да се решават проблемите.
Но, за да се остане на власт в България при тези условия, с тези опоненти, както виждате, е напълно достатъчно.
Каква е вашата реакция?
