Вижте втората част от интервюто на Андрей Велчев с Борис Христов в която ще научите още тайни от света на презентациите, мнението му за медиите, както и какво пожелава на читателите на Любсловие.БГ
Разкажете ни за вашият мастър клас и за напреднали ли е предназначен?
Не е за напреднали. Той просто е много дългосрочен клас, който е 2,5 месеца, в който всяка седмица има събития по 3 часа. И между другото билетите са „gone with the wind“, което е супер, защото очевидно има хора, които искат и виждат смисъла.
Няма да ви учат как да го правите.
Може би няма да ни учат как да го правим също така, но хубавото е, че и това, което това което прави при нас курсовете малко по-различни е, че нас като компания ни движи една дума, аз това го казвам на хората с които работим, че нас като компания ни движи една дума, на английски, в случая тя се казва „care“. Нас наистина ни е грижа за всяко нещо, което правим, наистина ни е грижа за всяко едно докосване между нас и потенциален клиент, всяко едно обучение, как се комуникира, какво им даваме, какви са материалите, всяко едно нещо. Според мен това много ни отличава от масовата българска действителност, защото когато влезеш в магазин и искаш да дадеш X на брой пари и някой те гледа с…
... кървав поглед.
И този е дошъл да гледа.
Да, дразни се. Наскоро влизаме включително и в магазини като Nike, ОК, разбирам че е 15 мин. преди да затворите. Но може би съм на път да дам 400 лв. за маратонки. Така че внимавай как…
В ежедневието, в което всеки един с един пост може да срине облика и репутацията на всеки.
Да, още повече в това ежедневие, в този свят, в който един tweet, един Facebook пост е просто едно нещо някъде из интернет и става viral за секунди. И ти срива репутацията като…
Или ти я вдига. Но предимно негативния облик се печели по-бързо доверие.
Абсолютно. Така че това ни отличава нас, стараем се да вкараме много грижа във всяка една интеракция, във всеки един детайл и заради това според мен и това, което хората научават е и може би причината да се връщат на много курсове. Ние до скоро единичните курсове ги разпродавахме на хора, които са били на предишните.
Тоест те повтарят.
Те повтарят, просто различни теми. Идват, чуват за дизайн на слайдове и казват „Чакай малко, това ще е толкова яко“. Аз презентирам и данни, дай да отида и на Data visualization. И идват и на визуализация на данни. Така че ние си поставяме името, репутацията и всичко, което имаме на масата зад тези обучения, а и както се сещаш ние сме презентационна агенция, ако ние не знаем как да изнесем обучение и презентация…
Кой друг, да.
Малко е странно.
Тоест ти сте склонен да промените поговорката, която казва, че зад всеки успял мъж седни една жена, към поговорка която би гласяла, че зад всеки успешен, то не е конкретно мъжки или женски пол, но успешен лидер стои едно добро представяне, добавена стойност към всичко, което е.
Ще се съглася с теб, но не бих посмял да променя първата поговорка, защото зад мен също има жена така или иначе, при това от много дълго време. Тази поговорка е останала във времето, защото има нещо в нея. Но добавката, която правиш със сигурност бих се съгласил с нея, защото ако се замислиш няма как да успееш, поне според мен, може и да бъркам, това което аз съм виждал, това което виждам постоянно. Няма как да си успешен, няма как да си и лидер на организация или на екип или т.н. ако не можеш да комуникираш ефективно. Много хора казват „Аз ще бъда супер добър техничар, супер добър счетоводител, супер добър финансист, супер добър PR, маркетинг и т.н. Аз смея да предизвикам всеки един от тези хора, графични дизайнери и т.н. и да кажа „Покажете ми хората и колко са като бройка, които са добри дизайнери, но са и добри преподаватели“. Колко са хората, които са добри PR-и, които могат да ти препродат PR след това. И които могат да комуникират, да седнеш с тях на маса и да комуникираш с тях лесно. И когато ти говорят да се получава, да няма разминаване.
Според мен са много малко. И заради това, че са много малко тези хора са ужасно търсени и много бързо се отличават. Аз това разказах в SofiaTechPark преди две седмици и им го казах съвсем откровено – аз бях на 24 г. когато презентирах по целия свят, ама по целия. И съм говорил в много, много държави, лекциите са ми ставали top rated и т.н. И им го казах.
Предполагам не само на български език.
Да, малко е трудно само на български да се презентира на други места. Та това, което им казах с ръка на сърцето е следното – няма как аз да съм по-добър технически от човек, който има 20 години повече опит от мен. Нека да бъдем откровени един с друг. Ако се сравняваме аз на 24 г. и човек, който е на 44 г. Той с 25-годишна кариера, аз с 5-годишна кариера няма как аз да съм по-добър технологично от него. Просто няма как, може да ми се иска…
Най-малкото житейския опит е повече.
Може да ми се иска, но не. Но знам, че е така. И хората трябва да разберат, че е така. Защо обаче едната страна, по-младата страна всъщност става да го нарека както и да прозвучи, по-успешна от другата има причина и тя не е обвързана с технологичните умения. И причината е начина, по който се комуникира. И затова продължавам да натискам всички хора, с които се сблъскваме, моите колеги и т.н. и им казвам графичния дизайн е nice, маркетинга е nice, всичко е nice, но трябва да го комбинирате с това.
Да се гледа общо.
Да. И когато го комбинираш с това, когато имаш и това умение заедно с другото ти умение тогава вече комбинацията е взривоопасна и то в хубавия смисъл. Аз съм работил с много IT хора, които и снощи имаше едно момче ме пита „виждам технически проблем в нашия продукт, опитвам се да го обясня на нашите мениджъри и те казват нямаме време да го оправим“. И аз го питам как го обясняваш този проблем на мениджърите? И ми обяснява, че правим еди-каква си заявка към базата и аз му казвам „Виж, мениджърите не ги интересува каква заявка правиш“. Мениджърите ги интересува съвсем различно нещо и то е какъв е business impact-а на това, т.е. какво потенциално седи като последствие.
В тази криза какво може да стане.
Тоест ти не им говориш на техния език и затова те казват „Не, мерси, нямаш време да се занимаваш с това“. Ето това умение го пожелавам и бих провокирал всеки, който ще го чуе, види и т.н. интервюто да започне да вкарва време в такъв тип умения. Ама аз сам на себе си продължавам да вкарвам ужасно количество време. Защото виждам колко бързо ми се изплаща впоследствие това.
А понеже нищо не може да съществува извън средата, в която е.
Да.
Смятате ли, че все пак и променения медиен свят влияе на нас като общуване, като начин по който се информираме и различните кампании, които гласят „Ти си това, което четеш“, „Ти си това, което пишеш“. Нали, петте последни книги, които си прочел. Всички тези неща, които всеки ден бълват по нас…
Facebook.
Дали Facebook, дали другите социални мрежи. Все пак в резюме дали ние променяме медиите или медиите променят нас? Под медии разбирам всичко онова, от което се информираме. Не само класическия тип вестник, сайт новинарски или друг тип, не само списанието, въобще медиите.
Това е много добър въпрос, много философски въпрос. Според мен е въпрос, който може да се дискутира много дълго време. Според мен като се замисля има някакъв фин баланс между двете или поне би трябвало да има някакъв фин баланс между двете.
Медиите ли ни променят или ние променяме медиите и ти отговори, че е нещо средно между двете и има някакъв баланс?
Да, според медиите ли ни променят или ние променяме медиите ако се замисля иска ми се да има перфектен баланс между двете. Хем от едната страна ние да можем да контролираме, да повлияваме на големите медии и да казваме това, което нормалните хора казват би трябвало да го отразявате. А не както в България в момента се случва, например мен едно от нещата които най-много ме дразни в България е че познаваме, със сигурност и ти познаваш много успешни хора. И разбира се всеки категоризира успешен по различен начин. Но аз познавам много успешни хора, за които никой не знае.
Не ги показват.
Хора с брутален труд са постигнали ниво на живот и компании, на които хора по целия свят им се възхищават. В същото време никой нехае за това, все едно те не съществуват. В този ред на мисли ми се иска ние да можем да повлияваме на медиите и да казваме „Хей, има смисъл, вижте ги тези хора“. От друга страна да кажем, че медиите не ни повлияват на нас това е абсурд. Това не вярвам, че е възможно да се случи. Колкото и да четеш някакви статии или да гледаш в Youtube съдържание или както и да консумираш медия тя да не те повлиява теб. Има и тук и там, има и нещо което ще ти повлияе, има нещо което ще резонира с теб и има нещо, което тотално няма да отговори на историята, която ти си си казал за себе си.
Но според мен отговора би трябвало да е, поне би ми се искало да бъде – дайте да ударим един перфектен баланс между двете и да видим как ще заизглежда света. Защото в момента имам чувството че сякаш медиите малко повече контролират хората или поне контрола върху медиите е малко повече, малко централизиран някак си и все още независимо че имаме инструменти като Facebook, Twitter и т.н. просто силата на тези огромни медии…
И хората, въвлечени в тяхното управление.
… все още прокрадват съобщения, които афектират масата общество. Ние сме имали казуси с някои от телевизиите, на които сме им показвали неща, които афектират по грешен начин човешкото поведение. И когато ставаше въпрос за президентските избори те показваха едни визуализации на данни, защото ние пък от това се интересуваме. Казахме „Вие манипулирате хората по този начин“. Защо го правят мен не ме интересува, за да бъда честен. Мен не ме интересува дали го правят от незнание че това е грешно или поради определена причина…
За да повлияят за победата или провала…
Борис Христов:… на някой от кандидатите, да. Нямам представа. Но е факт, че го правят. И им казах „От вас като медия хората очакват обективност“. Тоест ние искаме да е обективно всичко, което идва от вас и да не ни подвежда в различни посоки. Начина, по който го правите в момента не е обективен. Подвеждат в едната посока погрешка и не е вината в мен и теб. Защо хората трябва да знаят как да разчетат ефективно т.нар. Pie chart-ове, нали тези кръговите диаграми. Защо всеки нормален човек трябва да знае как се прави това.
Не съм съгласен, че трябва да обвиняваме хората и да кажем „това си е ваш проблем, че не знаете, че 3D визуализациите са вредни“. Това няма нищо общо с нормалното ежедневие на човека. В същото време то манипулира. Така че ако можем да ударим един баланс за това и да се влияем от медии, но и ние да можем да влияем на медии и те да са 50 на 50, или близко до 50 на 50 аз ще съм…
Според моите наблюдения ние сме на пътя, защото 90% от сутрешните блокове на телевизиите се доминира от непрофесионални публикации, т.е. неща споделени във Facebook групи без значение дали видяно в някой град…
Това е супер.
… или influence-а на някой, който е написал нещо, пък има 3000 споделяния и не знам си колко like-a. Тоест пътя е започнат…
Да.
Въпросът е да не се изтърве това нещо. Защото видяхме, че и Facebook може да приключи за една вечер.
Абсолютно.
В резюме – какво е твоето послание за хората, които обичат словото и изкарват не само хляба си с него, но обръщат внимание в ежедневието си.
Любовта към словото присъсва ли в ежедневието ни и е какво е твоето послание към хората, които го използват в ежедневието си къде користно, къде безкористно?
Знаеш ли какво ми хрумва, което е странно. Хрумва ми един от съветите, които им даваме на хората, които се занимават с презентации пред хора публично, когато говорят. Едно от нещата, които им казвам, което според мен ми е повлияло на мен много и според мен е повлияло на доста хора, за да бъдат добри комуникатори и да имат още по-добър изказ и т.н. е че много хора според мен правят, бих я нарекъл грешка да четат, да консумират материали, медии и т.н., които са само в тяхната ниша, т.е. само това, с което в тяхното ежедневие се сблъскват.
Според мен ако можем да завършим с нещо такова би било хората да отворят съзнанието си малко да четат и да консумират малко и други светове така да се каже. Тоест ако си икономист чети за PR, прочети нещо, което е изследователско, защото това пряко или непряко малко по малко ти помага в момента в който трябва да комуникираш важни неща да намираш думите и изказите, които ще ти помогнат всъщност да изкомуникираш нещото по много ефективен начин. Това е нещо, което го казваме на хора, които малко повече се стараят да изцедят максимума.
Значи вече ти дължим горе-долу 1000 лв. за консултации.
Никакви хиляди левове. Но според мен това е гот. Това е нещото, което ми хрумва.
Тоест излезте от комфортната си зона, за да сте още по-убедителни.
Да. И четете и консумирайте информация, книги, материали и т.н. извън вашата експертиза. Защото това ще ви повлияе в последствие и то в позитивна посока.
Виж какъв хубав извод.
Част първа:
Борис Христов: Четете и консумирайте информация и книги извън експертизата ви
Каква е вашата реакция?
