През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома.
След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях (Лук. 24:36-49;Иоан 20:19-25, Марк 16:14-18)
Апостолите му казали: „Видяхме Господа“, но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани („Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам“).
Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома (Иоан 20:26-31). Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:
– „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали.“
Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:
– Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).
Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.
Уверението на св.ап. Тома.
Мозайка от XI в. от храма в Дафия, Гърция.
Каква е вашата реакция?
