Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Първият документален филм за ЩАЗИ, направен след падането на Берлинската стена, една лична история от Втората световна война и ода за Берлин ще бъдат показани в мини-панорама на германската режисьорка Тамара Трампе, която гостува тази седмица в „Гьоте институт“. Всяка вечер от 10 до 13 април зрителите ще могат да гледат по един неин филм и да го обсъдят с Трампе в дискусия, модерирана от българския журналист Диана Иванова. Входът за всички прожекции е свободен. Трампе има интересна съдба. Родена е на фронта в Русия по време на Втората световна война, където майка й е медицинска сестра, а баща й – неизвестен руски войник. Отрасва там и при баба си в Украйна, а след войната се мести с майка си и новият й съпруг в ГДР. Семейството й дълбоко вярва в Йозеф Сталин.
Тези теми бележат и дълбоко личните й филми, които са събития сред немското кинообщество. Панорамата ще бъде открита тази вечер с последното произведение на Трампе, филмът „Майка ми, войната и аз“ от 2014 г., в който документалистката се връща в Украйна да търси своите корени. Филмът ще бъде показан днес от 18 ч. и в петък от 20 ч. в института. През 1990 г. Трампе и колегата й Йохан Файнт заснемат дълги разговори с Йохан Гирке – психолог и полковник от ЩАЗИ, който сам се идентифицира като човек от службите по време на едно четене на дисиденти след падането на стената и изявява желание да говори.
В „Черната кутия“ Трампе и Файнт се опитват да изградят психопортрет на човека, който сам се признава за съучастник на режима. Това е и първият документален филм за немските тайни служби. Той ще бъде показан на 11 април (сряда) от 18 ч. и на 13 април, петък, от 18 ч. Трампе ще присъства на първите три вечери от прожекциите. В четвъртък пък ще бъде единствената прожекция на поетичния й филм „Приспивни песни“, в който режисьорката разпитва берлинчани за музиката на тяхното детство. Прожекции и срещи с Тамара Трампе и Диана Иванова 10-13 април 2018 г. Прожекции всеки ден от 18:00* ч. и от 20:00 ч. или 20:30 ч. (вж. програмата по-долу) Гьоте-институт България, ул. Будапеща 1, София Вход свободен за всички прожекции! Всички филми са на немски език с български субтитри Тамара Трампе е едно от големите имена на немската документалистика. Малко са режисьорите, чиито филми по такъв начин успяват да разтърсят публиката в кино салоните. Ключът е може би нейната искреност и пълна откритост – за основа тя неизменно използва лични истории от собствения си живот, преминал от Украйна до Берлин и белязан от историческите събития. Родена е на фронта в Русия. Майка й е била медицинска сестра и забременява от руски войник.
Първите години от живота си Тамара Трампе прекарва на фронта, след което при баба си в Украйна. Майката среща втория си мъж и семейството имигрира в ГДР след войната. Когато пристигат в Берлин Тамара е болна, недохранена, а децата в училище й се подиграват, че е от вражеска Русия и злобно, както само децата могат, подмятат, че изглежда като идваща от концентрационен лагер. Детството й преминава в Източен Берлин в семейство, дълбоко вярващо в Сталин. Двайсетият конгрес на КПСС и разкриването престъпленията на Сталин води до скандал между майка ѝ и баща ѝ, след който портретът на съветския лидер си заминава от хола на семейството.
Трампе следва германистика в Рощок, а от 1970 до 1990 работи като драматург в източногерманското филмово студио за игрални филми Бабелсберг в ДЕФА. От 1990-а година работи като автор, драматург и свободен режисьор в Берлин. Между високо ценените и награждавани филми са „Черната кутия“ (1992), „Приспивни песни“ (2010), „Майка ми, войната и аз“ (2014). Филмите на Тамара Трампе са показвани неведнъж по големи филмови форуми. През 2014 филмът й „Майка ми, войната и аз“ предизвиква много емоционални реакции на берлинския филмов фестивал, а вестник „Die Welt“ го определя не просто като лична история, а като „портрет на цяло едно поколение съветски жени“.
Много интересен е и филмът „Черната кутия“, който тя и Йохан Файнт заснемат непосредствено след падането на стената. Във филма се разказва за психолога на Щази Гурке. В първите години след излизането си филмът в Германия е приет студено, но пък обикаля света, показван е в Англия и Франция, както и в МОМА – музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Едва по-късно филмът е преоткрит и в Германия, а днес дори се показва и използва като учебен материал в университети. По покана на Гьоте-институт и българската журналистка Диана Иванова сега Тамара Трампе пристига в България, за да представи филмите си за първи път пред местната публика. Това обаче не е първото ѝ идване в България. За първи път тя е била тук през 1978 г.
Орландо Люберт, чилийски режисьор, тогава е успял да избяга в Европа от диктатурата след арест и репресии. Като драматург Тамара Трампе придружава първия му игрален филм „Преходът“, история за бежанци от Чили. Той е сниман в България, в планината. Години по-късно Трампе отново идва този път с режисьора Улрих Вайс. Ръководството на ДЕФА тогава цензурира всяка негова идея, защото той е приеман за политически неблагонадежден. Вайс и Трампе се свързват с българската киностудия, Анжел Вагенщайн им помага, и почти се е стигнало до кино продукция, но планът в крайна сметка е пропаднал. Между 10 и 13 април в Гьоте-институт България ще се покажат три от филмите на Тамара Трампе. Публиката ще има възможност и да се срещне лично с нея, а модератор на срещите ще бъде Диана Иванова. Всичко, което трябва да знаете за: Кино (974)
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)