Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Изумителната концертна кариера на Ричард Клайдерман започва със записа на известната „Балада за Аделин“, чийто световен успех е ключов момент в живота на артиста. Тя е последвана от множество албуми, в които той адаптира редица от големите шедьоври на класическото музикално наследство, създавайки стила New Romantic. Ричард Клайдерман често казва за себе си, че не е класически пианист, който свири за елитна публика. Той е популярен музикант, чието изкуство е предназначено за хората от цял свят.
„Повечето от нещата, които свиря са много романтични. Обичам красивите мелодии“, разкрива виртуозът, който при последното си гостуване у нас през 2015 г. бе развълнуван и от красивата българска песен „Хубава си моя горо“, навлязла трайно в репертоара му. „Чрез пианото се опитвам да предам своята емоционалност“, допълва още звездата.
В първите месеци на 2018 г. Ричард Клайдерман изнесе 20 концерта в Китай и 4 в Румъния. Предстоят му още изяви в Бразилия, Белгия, Япония и Русия. Роден с името Филип Паже (Philippe Pages) на 28 декември 1953 г. той се среща с пианото още в първите години от живота си. Говори се, че на шест години Ричард Клайдерман е можел да чете ноти по-добре, отколкото на родния си френски език. На 12-годишна възраст е приет в Парижката консерватория, където на 16 години печели първа награда. Предричат му обещаваща кариера на класически пианист. Но скоро след това, изненадващо за всички той оставя настрана класическото си обучение и се обръща към съвременната музика. През този период бащата на Ричард се разболява сериозно и вече не може да издържа своя син. За да изкара прехраната си, Клайдерман си намира работа като корепетитор и студиен музикант.
Талантът на младия пианист не остава незабелязан и скоро след това той става много търсен корепетитор на такива големи френски звезди като Мишел Сарду, Тиери Льолюрон и Джони Холидей. Повратната точка в живота на пианиста настъпва през 1976 година, когато младежът получава телефонно обаждане от Оливие Тусон, известен френски музикален продуцент, който заедно с партньора си Пол дьо Сеневил търси пианист, който да запише нежна балада за пиано. Сеневил е композирал тази балада в чест на новородената си дъщеря Аделин. 23-годишният Филип Паже се явява на прослушването заедно с още 20 кандидати, и за свое учудване, получава поръчката. Името Филип Паже се променя на Ричард Клайдерман (той приема фамилията на своята прабаба, за да избегне грешно произношение на истинското си име извън Франция) и записът се изстрелва на върха, като се продава в зашеметяващите 22 милиона копия в 38 страни.
Музиката носи заглавието „Балада за Аделин”. Поставено е началото на изключително успешна кариера, и от тогава насам характерният клавирен стил на Ричард Клайдерман му носи славата на супер-звезда по целия свят. Днес той има зад гърба си над 1200 пиеси, и по думите на един немски журналист „е направил за популяризирането на пианото по света повече от всеки друг от Бетовен насам.“ Ричард Клайдерман създава стила New Romantic с репертоар от оригинални мелодии, които са негова „запазена марка” в съчетание с класически и поп стандарти. Той реализира огромни продажби на записи в световен мащаб в размер на 90 милиона броя по последни данни и невероятните 267 златни и 70 платинени компактдиска. Все пак „Принцът на романтиката“ (както го нарича Нанси Рейгън) е не просто студиен артист. В действителност, въпреки своята естествената резервираност, той се чувства във вихъра си на сцената. Всеки концерт на Ричард Клайдерман е забележително преживяване.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)