Експозицията „Древни традиции и обичаи в България“ прави естетски фурор в Рим. 30 снимки на елитни автори от Асоциацията на професионалните фотографи у нас получиха овации в галерия „Луче“ в сърцето на прочутия артистичен квартал „Трастевере“. С домакинството на Българския културен институт ценителите ще се наслаждават на истинското зрелище до 15 февруари.
Изложбата с куратор Олга Босева беше открита от посланиците ни в Рим и Ватикана Марин Райков и професор Кирил Топалов. Директорът на Българския културен институт Жана Яковлева посрещна гости от родната и международната арт гилдия, а Евгени Димитров от Асоциацията на професионалните фотографи говори за общото в светогледа на българи и италианци.
Ето как са представени някои от творбите пред европейската публика.
„Великден“ е сред най-големите и обичани християнски празници в България. По традиция семействата приготвят празнична трапеза, боядисват яйца и месят обредни сладки хлябове (козунаци). В нощта на Възкресение Христово хората се стичат към храмовете, присъстват на тържествена литургия, после обикалят около църквите със свещи, разменят се козунаци и яйца.
В „Пеньо в народна носия“ на Александър Михайлов момъкът е облечен с етно костюм от Тракийска фолклорна област в Южна България.
„Кукер“ на Анастас Търпанов – мъж е маскиран като дявол и с лице, намазано с въглен, за да е по-страшен и така да гони злите духове и болестите и да носи плодородие.
„Ледено хоро“ на съшия автор показва обичая на Богоявление в Калофер. Десетки мъже в народни носии с гайди и тъпани влизат в студените води на река Тунджа и играят т.нар. ледено хоро. То завършва с вадене на кръст, който местният свещеник хвърля във водата. Според обреда спасението на Свещения кръст ще донесе на вярващите здраве и сили, а трудът им през годината ще даде плодородие и богат урожай.
„Баби от град Банско“ на Ани Петрова са снимани на традиционен джаз фестивал в известния български зимен курорт в подножието на планината Пирин. Героините от пенсионерския клуб се превръщат в атракция за многобройните туристи.
Богдан Стойков е подредил цяла серия с кукери. Те плашат лошите духове, пъдят студа, удрят чановете за плодородие и здраве. Според етнографите, обредите на кукерите са хилядолетна, езическа традиция.
Евгени Димитров се представя с „Баби от Ивайловград“, „Еньовден“, „Петльовден“ – български народен празник, който се чества в началото на февруари. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. Прави се жертвоприношение на петел, който се отглежда още от есента специално за този ден.
Иван Василев показва „Сурва, кукери с огън“ и „Грънчарство“. „Надсвирване със 100 Каба гайди“ на Йордан Йорданов-Дълес представя Роженския събор в Родопите. Ритуалът излъчва силна мистична енергия. Събирането и звученето на едно място на толкова много гайди постига състояние на транс сред музикантите и публиката. Любопитно е, че все повече млади момчета и момичета са запленени от тези древни и традиционни за България музикални инструменти.
Друга творба на Дълеса е „Гроздобер“. По традиция гроздоберът започва около Кръстовден, свързан с почитане на Божия кръст – 14 септември. Първото вино се пие на 14 февруари, навръх Снети Трифон. Гроздоберът е наследство от езическите празници и вакханалии, посветени на древните божества Сабазий, Дионисий, Бакхус.
В „Орфически мистерии“ Лилия Йотова показва кадър от едноименния фестивал през лятото в Родопите край Триград, посветен на митичния певец, музикант и тракийски цар Орфей. Легендата разказва, че е роден именно в този район на България. Празникът започва с кукерско шествие, продължава с надсвирване с гайди, танц на нестинари и завършва с факелно шествие до пещерата Дяволското гърло и влизане в нея.
Йотова участва и с „Лазарки“ – обичай за момичета, навършили 16 години, които след този ритуал са готови за женене.
Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и женене, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Има поверие, че всеки дом, в който са пели лазарки, ще се радва на здраве и плодородие през следващата година.
В „Нестинарски танц“ Петър Абаджиев показва древния езически ритуал върху жарава въглени,разпространен в планината Странджа и вписан в списъка за нематериалното световно културно наследство на ЮНЕСКО.
С темата за кукерите в изложбата участват Петър Абаджиев и Радила Радилова, а празникът на божура е през обектива на Стефан Марков. „Сирни Заговезни“ и „Мартеници“ е на Тихомира Методиева-Тихич.
Цветан Томчев представя „Българка в народна носия“ от Северозападна България, като костюмът е на 200 години.
„Дърворезбар“ на Владимир Мачоков разкрива на чужденците, че това древно изкуство е присъщо само на мъжете у нас, а „Женска носия от село Свирачи“ на същия автор припомня, че някога в България само по дрехите хората познавали кой от къде идва. Дрехата разказвала за възрастта, семейното, социалното положение и артистичността на човека.
източник: Стандарт
