…или защо е по-добре повече да четем и по-малко да ни разказват другите
Д-р Боян Кутевски
Опитвам се все по-рядко да се изказвам или да пиша по т. нар. злободневни теми. Основно защото епидемичното писане във Фейсбуук по тях отдавна е превърнало хората, които някога разказваха с увлечение вица, “…чукча не читатель, чукча – писатель…” в самите герои на смешката. И все пак, въпросът за Истанбулската конвенция и опитите да се спекулира със “световната конспирация” за третия пол вече ми дойдоха рязко в повече. Ето защо, в кратка, но все пак ясна и категорична форма ще се опитам да внеса своите “децибели” в общата шумотевица.
Още от самото начало ще се обознача като силен поддръжник на конвенцията. От моя гледна точка, нейното приемане е крайно необходимо, за да бъде не просто ясно, а и законово набито в нечии дървени глави, че момичетата и жените не са по-низши, по-глупави, по-неспособни и още други лоши “по-”-та, за каквито са били смятани десетки векове наред; също така, не са предмети, робини, печки, съдомиялни и машинки за задоволяване на мъжки сексуален нагон. Да не споменаваме някои “прахирургически интервенции”, които лишават жените физически и завинаги от сексуално удоволствие… Споменавайки последното, някак ми се иска да знам какво точно биха казали по въпроса някои жени-политици, но хайде да не ставам заядлив като тях…
1. Социалният пол не е свързан основно със сексуалната ориентация.
Достатъчно е да прочетете не-най-сложния учебник по социология и ще разберете, че повечето общества имат набор от доста стабилни принципи, чрез които налагат на децата как да се развиват – от момента, в който се осъзнаят като част от обществото та чак до края на живота. Това не е непременно само лошо – всъщност, да се учиш на тези правила означава, да можеш да живееш нормално. Напр., някога правилата са учели момчетата как да се държат като джентълмени… още от малки. И все пак правилата имат своята “тъмна страна” – така момчетата много по-често получават лъкове, саби, пищови и други подобни играчки, а момичетата – кукли, бебешки колички, кухненски боксове и т.н. И ако всички вярваме, че в детската възраст човек учи най-ефективно – то тогава социалният пол, който е научен в тази възраст e, съгласете се, леко несправедлив към момичетата. Нещата дори са още по-неприятни, когато те трябва да развият “задължително” афинитет към розовия цвят, а ако момче харесва розовото – всички гледат бързо да го “откажат”… като че ли харесването на някакъв цвят има значение за “едни-други-неща-за-които-те-още-са-малки”.
На всичкото отгоре, в своята ранна възраст, момчетата са по-чувствителни и “нараняването” на мъжките им чувства обикновено ги прави доста неприятни манипулатори – няма проблем, докато те удрят, но когато тях ги ударят – леле-мале, ела да видиш какво става…
И така, според противниците на конвенцията социалният пол в много общества (явно и в българското) е добре да си остане непроменен – т.е. гарантиращ, че жените ще трябва да бъхтят наравно или повече, но и да търпят “традиционните” ценности на мъжа-насилник, на който всичко му се прощава. И тук сексуалната ориентация или предпочитания нямат никакво значение. В едно отворено общество (не в смисъл пълно с отворковци, а по определението на Попър) социалният пол, наред с други по-свободно определяни лични характеристики е свободно определян и буквата на закона трудно може да влияе – особено с ограничения…
2. Образователната система нито ще бъде задължена, нито е в състояние да обяснява за половете и отношенията между тях
Аксиоматично правило е, че образователната система в България много внимава да не промени нещо революционно в себе си – особено, когато става въпрос за обществено-политически значими събития, процеси, решения и проблеми. В този смисъл притесненията, че може да се появят учебници, които да легитимират “третия пол” са направо смехотворни – само си спомнете кога се появиха темите за комунизма в съвременните учебници по история, пък и какво пише в тях… не на шега си мисля, че докато МОН се накани да обсъди да реши да позволи да се публикува нещо по темата – вероятно ще сме влезли в контакти с извънземните (може и сексуални) и вече ще се занимаваме и с “четвъртия пол”. Но, хайде сериозно – всяко дете от 4-и клас нагоре вече е много по-наясно и с емоционалните, и с рационалните си позиции по темата, отколкото учителите му. Не на последно място, защото тези деца вече имат приятели или съученици, които вече се осъзнават като гей и това не им създава проблеми – просто много от съвременните деца са далеч “по-напред” с разбиранията си за човешката сексуалност. И не, недейте да се опитате да подхванете задочен спор с мен, опитвайки се да си спомните за случай, в който на някое дете са му се подигравали за формиращите се сексуални предпочитания. Децата, по критериите на възрастните, са много жестоки – те обичат да се подиграват на другите за това, че са дебели, носят очила, родителите им нямат пари и за какво ли още не… И така е било винаги. Но трябва да знаете, че част от тези стереотипи не идват само от “улицата” – защото родителите са прекалено мощен източник на влияние, за да ги изключим от случващото се.
За да не се отклоняваме – ако бъдат принудени, повечето учители ще формират собствено тълкуване по темата. По-умните от тях вече са го формирали и обсъдили с учениците си. Защото по-скоро може да дочакат прилични заплати за труда си, отколкото МОН да вземе да им помогне в решаването на този сложен обществен казус.
3. Насилието над жените не свършва с това, мъжът да отиде в затвора с присъда за насилие
Проблемът всъщност има ужасно много пластове. Много от семействата, в които жените редовно са бити и насилвани от мъжете, заплатата на мъжа е това, с което се издържа семейството. Внимавайте! Сега няма да кажа, че е по-добре мъжът да остане на свобода, да носи някакви пари вкъщи и да продължи да бие и насилва. Но ще взема да попитам: ще поеме ли държавата някакъв ангажимент да издържа жертвите да домашно насилие, докато “си стъпят на краката”? Защото тук Конвенцията ясно казва, че това трябва да се случва – но ще се случва ли? Много жени и деца в България не просто живеят с насилник, а в “социален обръч от насилие”. И е много вероятно никога да нямат шанса за друг тип социално битие. Приемането на Конвенцията обаче почти сигурно няма да гарантира действеното прилагане на този принцип, което в голяма степен ще я обезсмисли. Дали ще е заради правосъдната система или пък заради периода, в който много темерути ще трябва да свикнат с мисълта, че жените не се бият и насилват – отсега е трудно да кажем. Но вътрешното ми усещане е, че и да я приемем, и да не я приемем – ония три неща, дето завършват със сръбска музика дълго още ще бъдат в основата един порочен кръг от семейни ценности.
И накрая, но не защото не е важно – не е лошо всички да си припомняме, че хората разбират секса и любовта както им харесва и това откакто свят светува. И много трудно приемат, ако някои се опитва да им казва как е правилно. В Средновековието е нямало да има дебат по темата – кладите са били много по-лесен начин за справяне с обществените колебания…
Каква е вашата реакция?
