Съдът окончателно обяви за невинни братя Дамянови. Помните ли ги? Преди 2 години по това време обществото ги беше заклеймило като „убийци“, а едни „колеги“ неоправдано им пуснаха и прякора „Поничките“. Известен ТВ-журналист ревеше, та се късаше от екрана на национала медия, защото прокуратурата не ще да ги изпрати веднага в затвора. Организирани бяха протести, а хиляди крачеха по снежните улици във Враца…
Защо ви напомням всичко това? Защото сега, след окончателното оправдаване на братя Дамянови, много хора им дължат извинение. Да, знам, че малцина ще имат смелостта да го направят, но тези момчета, които не познавам лично, го заслужават.
Урокът, който ни дадоха, е суров. Още по-жесток беше той и за тях. Най-зловещ е за близките на Тодор, който не е сред нас. Бог да го прости!
Мисълта ми обаче беше за медиите – колко силна е тяхната власт, която някои определят като четвъртата власт. Инцидентът, в който пострадаха и братя Дамянови, и близките на Тодор е поредното доказателство, че медиите не бива да раздават оценки, да нахъсват обществото и да го манипулират, защото истината рано или късно излиза на бял свят. Знам, че явлението „фалшиви новини“ няма да приключи след този коментар. Но ми се иска обществото ни по-скоро да стане нетърпимо към „копърките“, които разпръскват сензационни, шокиращи и бомбастични информации. Примерът с „убийството от Бутан“ е ясно доказателство, че медиите са опасна сила и не всеки, който се прави на журналист, заслужава да се нарече такъв. Медиите са власт, но и отговорност, поради което обикновените клюкари никога няма да станат журналисти!
Георги Александров, главен редактор на „Конкурент“
Каква е вашата реакция?
