Румяна Толова е родена в Пловдив. Завършила е специалност „Социология“ в Софийския университет и магистратура по „Политически мениджмънт и публични политики“ в НБУ. Експерт в сферата на политическия PR, рекламните и маркетинговите комуникации. От 2016 г. е директор на Общинско предприятие „Радостни обреди“. Владее английски и немски език. Семейна, с едно дете.
Разговаря Добринка Димова
– Подготвяте изненада за двойки с дълъг брак. Каква е тя?
– Да. От тази година въвеждаме нова услуга за двойки с много дълъг съвместен живот. Решихме да направим комплимент към тези, които дойдат да отпразнуват при нас златна или сребърна сватба, като им подарим бутилка шампанско с две украсени чаши. Може и млади хора да направят като подарък към своите родители подобна изненада – ние да организираме ритуала и да получат като комплимент шампанското с чашите. Надявам се, че ще се зарадват хората. Малък жест, но от сърце. Извън сватбите имаме и ритуал именуване на дете, който е напълно безплатен. Той е нещо подобно на кръщене, но се извършва при нас, а не в черква. И също подаряваме на децата малко сувенирче за спомен. Надяваме се, че след като популяризираме новите услуги през тази година, все повече хора ще се възползват от тях. Именуването на дете е чудесен повод да се съберат близки и роднини. Не е задължително да се направи веднага след раждането на детето. Може например да е за първия му рожден ден и да бъде част от този празник.
– Каква година изпращате и какви са очакванията ви за 2018-а, съдейки по първите записвания?
– Мисля, че 2017-а беше доста успешна година. Надявам се, че 2018-а ще е още по-успешна. И дай боже, всяка година да е все по-добра. За нас всеки ден е празник. Радваме се ежедневно на влюбени хора, които идват при нас. Щастливи сме от любовта им, от радостта, с която споделят този празник. През 2017 г. бележим лек ръст на броя на сватбените ритуали. 2050 са сключените бракове, което е с 4% повече спрямо предходната година. Все повече хора предпочитат изнесените ритуали. Част от ритуалите са на интересни места като Виенския павилион в Цар-Симеоновата градина. Когато започнах работа тук преди година и половина, първата сватба беше в Малката базилика. Наистина невероятно красиво място. Съжалявам, че оттогава не е имало сватба там, но съветвам младоженците, ако искат едно по-различно преживяване, да се възползват от тези места. Както знаете, в Малката базилика подът е стъклен, виждат се разкопките, така че сватбата беше много стилна и красива. Общо 305 са изнесените ритуали за 2017 г. Предпочитаните месеци са май, юни, юли и август. Но бумът беше през септември, когато имахме 70 изнесени и 250 ритуала в зала.
– През 2017-а имаше и сватба в затвора.
– Да, не една. Шест двойки са сключили граждански брак в затвора през миналата година. Някои са по-семпли сватби – само младоженците и длъжностните лица, но на други присъстват и гости. През 2018 г. също ще имаме такава сватба. За любовта няма граници. Няма решетки, няма териториални разделения. Щом хората се обичат, намират начин да бъдат заедно и да узаконят връзката си.
– Вече стана ясно, че най-желаната дата за сватби през тази година е 18.08. Има ли и други такива?
– Да, за 18.08. до момента имаме записани 26 сватби. Съботата след Великден всяка година е много натоварена. Както и всички съботи и недели през септември. Традиционно за Свети Валентин също има доста записвания. Тази година обаче до момента има записан само един ритуал, в зала „Пълдин”. Но очакваме бройката да нарасне непосредствено преди датата. Няма никакъв проблем записването да стане ден преди сватбата. Дори ако дойдете на деня с валидно попълнено медицинско, веднага ще сключим гражданския брак, стига да има свободен час. Това се случва доста често. Има много хора, които се обаждат по телефона и питат какви документи са нужни. Обясняваме им какво трябва да съдържа медицинското. Идват, носят го и казват: Ще изчакаме за след половин час. Сватбите през седмицата често са такива.
– Каква е модата в сватбите в момента?
– Има хора, които предпочитат големи сватби – по 250-300 души. Има и такива, които предпочитат по-малка сватба, но по-изискана. Основно големите сватби се правят в ресторантите, защото е по-лесно всичко да е на едно място, дори и свещеникът. Като тенденции на цветове, мисля, че и през тази година се запазва блъш (бледорозово). Живите цветя и дантелите също са актуални.
– Има ли много смесени бракове?
– Не са много, но ги има. През 2017 г. имахме брак на българин с японка. Става въпрос за много известен кларинетист. Опитваха да се оженят цяла година. Трябваше да си извадят нужните документи, но нещо се обърка, наложи се дамата да замине някъде. Бяхме доста разочаровани, че не успяха да сключат брака. Но те се върнаха, вече имаха изрядни документи и щастливото събитие се случи. Миналата година имахме също булки от Камерун, Бурунди и ЮАР, Индонезия, Филипините, Египет, Чили.
– Как протича един такъв ритуал?
– Спазваме традиционните елементи на ритуала – разчупване на питка, шампанско, размяна на халки. Много от чужденците предпочитат да имат някакви фолклорни ритуали и танци по време на тържеството, затова ние предлагаме ритуал „Тракийска сватба“. За съжаление, не много хора се възползват от него, но тези, които го предпочитат, са основно точно такива двойки – българин и чужденка. В тракийската сватба има петима участници, облечени в народни носии – една певица, двама танцьори и двама музиканти. Те изпълняват сватбения ритуал по стара българска традиция. Ритуалът започва с танц и песен, след което се поставя арка, под която младоженците минават, за да достигнат до длъжностното лице. На земята е постелено бяло платно, върху което те вървят. Речта на длъжностното лице е по-различна от тази при класическия ритуал. Вплетени са елементи от българския фолклор.
– Имало ли е случай младоженците да кажат „не” или да се разколебават в последния момент?
– Не съм чувала за случай, при който булка да е отговорила с „не”. Има такива, които закъсняват на шега – да стреснат младоженеца. Рекордът беше на 8 декември 2017 г., булката закъсня 40 минути. Аз лично присъствах на тази сватба. Младоженецът се зачуди дали не се е отказала, но я изчака. И накрая всичко бе с хепиенд.
– Имате ли случаи, когато мъжът взима фамилията на съпругата си?
– Да, има и такива случаи. Те не споделят с нас по каква причина го правят – може би заради рода. Всеки си има своите доводи. Има също хора, които сключват брак по 4-5 пъти. Има и такива, които се женят помежду си по 2-3 пъти. В първия месец, след като започнах работа тук, имаше такава двойка. Оженили се навремето, развели се и след 10 години отново бяха дошли да сключат граждански брак помежду си. Преоткриват любовта хората. Затова не трябва да бързат да се развеждат, а да положат максимални усилия да намерят пътя един към друг. Не че ние няма да сключим брака отново. С удоволствие ще ги оженим и втори, и трети път, но могат да пропуснат административната част.
– Какво съветвате младоженците? Променя ли се словото на длъжностното лице в годините?
– Не си представяйте, че словото е еднакво за всички. Всяко едно от момичетата има различен стил и изказ и подготвя свое слово. След като се запознаят с младоженците, адаптират словото спрямо тях. Има някои, които са по-емоционални, по-открити, тогава словото става по-емоционално. Има други, които са по-притеснителни. Някои хора не искат цялото слово. Казват: Давайте по-кратко, до питката или до шампанското, останалото не искаме да ни го казвате. Така че всичко е индивидуално, спрямо младоженците. Има една основна част, но на момента момичетата преценят какво да включат допълнително или какво да изключат. Иначе ние не си позволяваме много да даваме съвети. Но това, което аз лично бих посъветвала всеки един, е да запази в годините любовта, с която е сключил гражданския брак. За съжаление, виждате, има много разводи. Има случаи бракове, сключени в началото на годината, да се разтрогват в края . Много е тъжно. Не много хора успяват да съхранят уважението един към друг, а това според мен е най-важното – любовта и уважението.
– Има ли някакви суеверия, които спазват младоженците?
– Доколкото знам, трябва да се влезе в ритуалната зала с десния крак. Това е едно от суеверията. Другото е, че не е хубаво булките да се виждат. Ние викаме двойките 15 минути преди ритуала. И ако се получи застъпване, булката, която идва втора, я вкарваме в стаята за младоженци, за да не види другата. Спазваме това поверие.
– Разкажете за сватба, която ви е направила голямо впечатление.
– Младоженците бяха около 60-65-годишни. Беше делнична, малка сватба – кумовете, плюс няколко души гости. Булката беше много атрактивна. Беше с було, красива бяла булчинска рокля, прическа. От двамата лъхаше щастие и любов. Виждаш, че тези хора се обичат наистина. Много бях щастлива. И си казах: Ето, и на 65 години не ти пречи да се омъжиш с булчинска рокля и да прегръщаш и целуваш любимия като на 18. Бяга много щастливи хора. Дай боже, да имат късмет в живота и любовта им да продължи по-дълго.
Luboslovie.BG / https://www.marica.bg
Каква е вашата реакция?
