Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Водеща тема в излизащите днес столични вестници е тържественото откриването на обновената желязна църква „Свети Стефан“ в Истанбул от българския премиер Бойко Борисов и турския президент Реджеп Ердоган.
Вестник „24 часа“ уточнява, че българският премиер е отправил призив отношенията между Брюксел и Анкара да се нормализират до нивото отпреди 2015 година. „Ердоган поиска ремонт на всички джамии у нас“ е заглавието, с което излиза дненият брой на вестник „Дума“. „Труд“ цитира думи на турския президент, който заявява, че „днешният ден е такъв, че цяла Европа ще види как една християнска и една мюсюлманска страна са пример за толерантност“.
Вестник „Сега“ пише в заглавие на първата си страница: „Само 9 частни училища ще получават държавна субсидия през 2018-а“. Това е станало ясно от списъка на частните учебни заведения, които от началото на тази година ще получават средства за издръжка на учениците си по подобие на децата в общинските и държавните школа. Частните детски градини, които се включват в системата на държавното финансиране, пък са 5 на брой, допълва изданието.
Само 9 частни училища ще получават държавна субсидия
в. Сега
9 частни училища ще получават държавна субсидия през 2018 г. Това става ясно от списъка на частните учебни заведения, които от началото на тази година ще получават средства за издръжка на учениците си по подобие на децата в общинските и държавните школа. Частните детски градини, които се включват в системата на държавното финансиране, пък са 5 на брой.
Дебатите дали частните училища и детски градини да могат да получават държавна субсидия се водиха бурно години наред. Подобна възможност бе дадена с приетия през 2016 г. нов училищен закон, а реално право на държавни пари частните учебни заведения получиха от 1 януари 2018 г. За целта желаещите трябваше да кандидатстват пред просветното министерство, като крайният срок за това бе 2 ноември 2017 г.
ВиК дружествата готвели още по-голямо поскъпване на водата
в. Сега
В своите първоначални заявления ВиК дружествата са поискали значително по-високо увеличение на цените, които КЕВР в крайна сметка одобри. Това става ясно от отговор на Комисията за енергийно и водно регулиране до в. „Сега“ по повод публикации, свързани с това, че ВиК операторите са поискали по-скромно увеличение, но КЕВР е одобрила по-голямо поскъпване. От 1 януари в 15 града на страната водата поскъпна с до 18%. За София увеличението е с около 9 на сто.
Регулаторът е изискал от дружествата да направят корекции и да обосноват своите прогнози, в резултат на което предложенията на операторите за нови цени на ВиК услуги бяха значително намалени спрямо първоначално заложените от тях, изтъкнаха от комисията. Така например първоначалното предложение на „Софийска вода“ за цените за първата година спрямо действащите цени от 2016 г. беше за увеличение с 32%, а общо исканото от дружеството увеличение в края на 5-годишния период спрямо действащите цени достигаше до 71%. След корекции обаче утвърденото от регулатора увеличение на цените на ВиК услугите беше значително намалено спрямо действащите цени от 2016 г. – с 18% за първата година, общо с 47% в края на 5-годишния период, изтъкнаха от комисията на Иван Иванов.
Пробутват ни китайско сребро менте
в. Монитор
Масово ни пробутват китайски сребърни бижута с ниско качество. Родните търговци не внасяли самия метал, а направо готови изделия. Това заяви за „Монитор“ председателят на Съюза на златарите в България Димитър Алексиев.
Бижутерите залагали на този внос, защото в Китай трудът е по-евтин и това драстично сваля крайната цена на накита. Оказва се, че и Турция залага на производството от най-голямата комунистическа държава, а след това българските търговци купуват от съседната страна. „Турците вече много по-малко произвеждат сребро и много по-евтино им излиза, вместо да го произвеждат, да го внасят директно“, каза Алексиев.
Въпреки че са китайски, накитите се продават със сертификати от производители. „Това пак е нож с две остриета. На него пише само каратите, но не чакайте да пише Made in China”, поясни златарят.
Ремонтират три столични тунела
в. Монитор
Столичната община пусна обществена поръчка на стойност 11 млн. лв. за ремонт на три тунела и отсечка на бул. „Пенчо Славейков“. Най-много пари ще бъдат изхарчени за тунела на НДК. Там са предвидени 4,3 млн. лв., с които ще бъде подменена канализацията, осветлението, светофарите и спирката. Съоръжението ще бъде и санирано, а пътната настилка ще се ремонтира.
Зам.-кметът по транспорта на София Евгени Крусев обясни пред „Монитор“, че ако няма обжалвания на поръчката, ремонтът на тунела при НДК може да започне през летните месеци. Тунелът в „Люлин“ също ще бъде с нов облик. Ремонтът на съоръжението на бул. „Царица Йоана“ ще струва 3,5 млн. лв. Най-малко пари са заделени за транспортния тунел на бул. „Панчо Владигеров“ – 74 хил. лева.
12 общински болници с опасност от фалит
в. Монитор
Най-малко 12 общински болници са пред фалит, твърдят от националното сдружение на болниците. Част от тях са натрупали много дългове.
В най-тежко финансово състояние са здравните заведения в Омуртаг, Тутракан, Белоградчик, Димитровград, Гоце Делчев и Петрич. От сдружението на общинските болници обмислят национален протест в средата на януари, съобщи БНТ.
С 30 000 са намалели медицинските сестри у нас
в. Стандарт
С 30 000 са намалели медицинските сестри у нас през последните две години. Данните са на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Според тях в момента у нас работят малко над 26 000 сестри. Почти половината от тях обаче са в пенсионна и предпенсионна възраст.
В извънболничната помощ недостигат 11 000 сестри, а в болниците дефицитът е близо три пъти по-голям, отбелязва БНТ. За последните 20 години акушерките са намалели наполовина.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)