УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Повод за тези редове ми дава предаването на Националната телевизия „Още от деня“, излъчено на 05.12.17 год., в което участниците в разговорите, вкл. и адвокатът на сем. Кобуггготски надълго и нашироко обсъждаха възстановените на фамилията имоти. По моя преценка се застъпваха две крайни тези, влагаше се повече политика, но като че ли никой не се опита да каже нещо по същество. Аз съм лесничей и е съвсем разбираемо да се опитам да внеса малко яснота по т.н. „Царски гори“, възстановени на фамилията по реда на чл. 13, ал. 5 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд от Общинската служба по земеделие гр. Самоков. Няма да Ви обременявам с номера на решенията за възстановяване, номера на скици на имотите и други подобни несъществени неща.
Първо ще ви запозная с трите основни документа, които са представени от фамилията пред общинската служба по земеделие. Първите два документа са крепостни актове, крепостен акт 108 / 23.06.1901 год. и крепостен акт 126 / 29.12.1900 год. нотариален акт № 145 / 17.09.30 год.
Другите документи са за пренебрежително малка площ и не си струва да отнемам време и за тях.
След обстоен преглед на нотариален акт № 145 / 17.09.30 год., крепостен акт 108 / 23.06.1901 год. и крепостен акт 126 / 29.12.1900 год., и проследяването на описаните в тях граници на имотите, нанесени върху картата на държавната гора „Бистрица” от 1949 (съгласно постановление № 4598 / 21.06.49 год. на Министерство на горите това е „бивша царска собственост”), картата на лесоустройствения проект на Горско стопанство „Боровец” от 1997 год. и картата от лесоустройствения проект на Частна горско-стопанска единица „Царска Бистрица” от 2004 год. се установява че:
- Съгласно описаните граници по нотариален акт № 145 / 17.09.30 год., които са, проследими и установими по горните карти, имотът попада в границите, определени с постановление № 4598 / 21.06.49 год. на Министерство на горите, като обхваща площ от 19 961 дка, като за същия имот в нотариален акт № 145 / 17.09.30 год., площта е определена на 12 000 дка.
Съгласно описаните границите по крепостен акт 108 / 23.06.1901 год. и по крепостен акт 126 / 29.12.1900 год. които също са проследими и установими по горните карти, става ясно, че в така описаните граници имотите попадат изцяло в имота определен с нотариален акт № 145 / 17.09.30 год.
- При сравняване на площите на имотите, възстановени на наследниците на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ по тези документи за собственост се установява, че силно се разминава залесената площ по документи с тази, установена при изработването на лесоустройствения проект на Частна горско-стопанска единица „Царска Бистрица” от 2004 год.
Залесената площ по нотариален акт № 145 / 17.09.30 год. възлиза на 14 222 дка, от която 7 051 дка са клекови формации или действителната залесена площ възлиза 7 171 дка.
В същото време придобитите от наследниците на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ имоти представляват 11 402 дка залесена площ, 4 125 клекови формации 1 017 дка незалесена горска площ.
И за непредубеденото око става ясно, че Кобургите са получили в повече от „притежаваните“ с 4 231 дка залесени площи за сметка на по-малка площ клекови формации – с 2 820 дка и незалесени площи – с 4 722 дка. Много „справедливо“, нали. Не знам дали е известно на широката общественост, но клекът, освен че задържа лавините, не става и за дръжка на лопата.
Общинската служба по земеделие гр. Самоков е признала по нотариален акт № 145 / 17.09.30 год. само 12 000 дка, площта записана с цифри в нотариалния акт, като се е обосновала с липса на документи, доказващи площта. Ако бях адвокат на Кобургите по процеса на възстановяване бих оспорил това решение, защото съгласно Правилника за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд площта на имотите, възстановени в старите реални граници, се приема за равна на измерената на терена по съществуващите описани граници, а площта, попадаща в измерените граници възлиза на 19 680 дка, съгласно извършена техническа експертиза, която включва и площта по двата крепостни акта, което означава, че фамилията е трябвало да получи още гори в размер на 3 994 дка.
Да, но аз не съм адвокат, а и монетата освен „ези“ има и „тура“. А както знаем на обратната страна има герб с лъвче и е по-добре да сме на страната на лъвчето. И ето как виждам гореописаните документи от страната на лъвчето:
- Нотариален акт № 145 / 17.09.30 год. е издаден от самоковския мирови съдия Петър Кулов, въз основа на който, се признава Интендантството на Цивилната листа на „Негово величество Царя“ за собственик по силата на давностно владение на имот от 12 000 дка.
Интендантството на Цивилната листа на Негово Величество Царя е държавно юридическо лице – учреждение, създадено по разпоредителната система, което придобива собственост и извършва дейност със средства от държавния бюджет и осигурява с дейността си издръжката и грижите за царя, като държавен глава, а не е частна структура, призвана да управлява единствено средствата отпуснати от бюджета като Цивилна листа на царя и апанажи на членовете от неговото семейство – царицата и княгинята, което от своя страна означава, че издаденият нотариален акт е нещо като съвременните „актове за държавна собственост“, издаден да държавно юридическо лице.
Интендантството е било може би най-добре уреденото и финансирано от държавния бюджет държавно учреждение, чиято дейност произтича от конституционното задължение на държавата да „обдържа” ( да се грижи за нормалното функциониране ) на монархическата институция.
Интересно е какво ни казва Търновската конституция, Според нея правата на собственост са прогласени за неприкосновени. Принудителното отчуждаване, може да бъде извършено само за държавна и обществена полза и то със справедливо и предварително заплащане. В клетвата, която монархът полага при встъпването си на престола, държавният глава се кълне в името на Всемогъщия бог, че „Свято и ненарушимо ще пази Конституцията и законите на Царството и във всичките си разпореждания ще има пред очи само ползата и доброто на Царството”.
Но дори и да приемем възможността описаният в нотариалния акт имот да е по някакъв начин собственост на фамилията, то тази собственост е незаконно придобита за онова време. По силата на чл. 8 от Закона за горите от 1925 год. „Държавните и други обществени гори, с изключение на тия от категорията на частните имущества на общините и другите обществени учреждения, са неотчуждаеми и неприобретаеми по давност“, което на съвременен български език означава, че никой не може да придобие по силата на давностно владение държавни гори. Е малко се е пообъркал мировия съдия Кулов в началото на миналия век, но защо са се объркали някои господа в началото на този век.
Земята и гората, закупени от цар Фердинанд с крепостният акт № 126 / 29.12.1900 год., по своето определение в акта е яйлък, който по силата на чл. 2 от Закона за горите от 1925 год. е отчужден в полза на държавата и не би следвало да се признава за документ за собственост от Общинска служба по земеделие гр. Самоков.
И така като прехвърляме един след друг тези документи стигаме до извода, че наследниците на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ са притежавали горите и земите, описани в крепостен акт 108 / 23.06.1901 год., разбира се и другите малки площи, от гората в района на к.к. „Боровец, описани в крепостни актове №№ 83, 121, 122, 123 и 124 – площ от 21.5 дка и нотариален акт 144 – за площ от 22.0 дка.
В предаването, с което започнах моето повествование, участниците много често споменаваха за справедливо за двете страни решение. Не знам какви юридически хватка ще се прилагат, но по мое скромно, юридически не обосновано, поради липсата на такива компетенции становище, е че основание за възстановяване на собствеността на наследниците на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ би трябвало да бъде само крепостен акт № 108 / 23.06.1901 год., по който площта извън Национален парк „Рила” е в размер на 2 092 дка., като за останалата площ трябва да се получи обезщетение. Залесената площ на имота е 2 327 дка, от която 716 дка са клекови формации.
И да не забравяме за клетвата на монарха.
Пишейки тези редове се връщам 1 100 год. назад във времето, когато на 20.08.917 год., в една от най-големите битки на средновековието Симеон Велики разбива 60 хилядната византийска войска и обръща в бяг нейния предводител Лъв Фока.
Тази битка е утвърдила България като една от най-великите сили на Европа и благодарение на нея ни има и днес.
Симеон Велики и неговата многочислена българска армия са застанали от страната на „турата“ с лъвчето и са прогонили „езито“ до Босфора.
Накрая, вместо подпис ще цитирам един стих на Иван Вазов:
„Не щъ дарове, ни злато! –
гордо викна Симеон, –
мойто царство е богато,
златен е и моят трон.“
Илия Ангелов, лисничей
Каква е вашата реакция?
