Родителите, учителите винаги ти натякват, че трябва да получиш признание, да те приемат. Това е една много хитра стратегия хората да се държат под контрол.Научи едно основно нещо: прави това, което искаш да правиш, което обичаш да правиш, и никога не искай признание. Това е просия. Защо трябва човек да иска признание? Защо трябва да копнее за признание?Вгледай се дълбоко вътре в себе си, погледни.
Може би не харесваш това, което правиш, може би се страхуваш, че си на грешния коловоз. Приемането ще ти помогне да почувстваш, че си прав. Признанието ще те накара да почувстваш, че вървиш към правилната цел.Въпросът е в твоите собствени вътрешни чувства, той няма нищо общо с външния свят. И защо да зависиш от другите?
Всички тези неща зависят от другите – ти самият ставаш зависим.Аз не бих приел никаква Нобелова награда. Цялото това осъждане от всички страни по света, от всички религии, е по-ценно за мен. Да приема Нобелова награда означава, че ставам зависим – вече няма да се гордея със себе си, а с Нобеловата награда. Точно сега аз мога да се гордея само със себе си, няма нищо друго, с което бих могъл да се гордея.По такъв начин ти ставаш индивидуалност. А да бъдеш индивидуалност, живееща в пълна свобода, пиеща от собствените си извори, е това, което прави човека наистина центриран, вкоренен. Това е началото на неговия върховен разцвет.Тези така наречени признати личности, уважавани хора, са пълни само с боклук и с нищо друго.
Но те са пълни с този боклук, с който обществото иска те да са пълни – и обществото ги компенсира, като им дава награди.Всеки, който има някакво чувство за своята собствена индивидуалност, живее от своята любов, от своята работа, без изобщо да се грижи какво другите мислят за това. Колкото по-ценна е твоята работа, толкова по-малка е възможността да получиш някакво уважение заради нея.
А ако работата ти е работа на гений, тогава няма да видиш никакво уважение през живота си. Ще те осъждат цял живот… и след това, след два или три века, ще ти правят статуи, ще ти уважават книгите – защото на човечеството са му необходими почти два или три века, за да събере толкова интелигентност, колкото един гений има днес. Толкова е голяма пропастта.За да бъдеш уважаван от идиоти, ти трябва да се държиш според техните маниери, според техните очаквания. За да бъдеш уважаван от това болно човечество, ти трябва да си по-болен от тях. Тогава те ще те уважават. Но какво ще спечелиш ти? Ще загубиш душата си, а няма да спечелиш нищо.
Каква е вашата реакция?
