Откъс от бестселъра на Ричард Рийд „Ако мога да дам само един съвет…“
„За първи път срещнах сър Ричард Брансън в старата му къща в Оксфордшър. В полята до нея беше организирал празненство с размерите на фестивал за служителите си от „Върджин Атлантик“. Беше пълна противоположност на Великия Гетсби – стоеше на портата, поздравявайки всеки един гост, общо 15 000 души. В продължение на повече от 4 часа той се здрависваше, целуваше бузи и посрещаше като въплъщение на един от принципите си в работата: „Ако се грижиш за хората си, те ще се грижат за теб“.
В последно време мястото, на което служителите от „Върджин“ мечтаят да се срещнат с шефа, е официалният му дом на Некър – частния му семеен остров, заобиколен от светлосините води на Карибско море. Всяка година на него са поканени неколцина късметлии от персонала. В света на привилегиите това определено превъзхожда безплатния чай и кафе.
На острова съм за седмица – не като служител, а като (много признателен) приятел на семейството.
Мога да свидетелствам, че който е измислил израза „Пътуването е по-хубаво от крайната цел“, не е бил на Некър. Самото пътуване дотук е епично. Летим със самолет с въздушно витло до близка малка писта, откъдето се качваме на една от няколкото бързоходни моторни лодки, пълни с приветлив екипаж, шумотевица и студени питиета, и се плъзгаме по лазурните води между островите, докато стигнем до най-последния остров от архипелага – Некър.
Когато го види, човек разбира защо Бог го е оставил последен – два съвършени полумесеца чисто бяла плажна ивица, оградена с палми, се простират от двете страни на зеления остров, на който гордо е застанала главната къща. И докато снимките в интернет ще ви подготвят за изваяните от естествен камък джакузита на плажа и релаксиращите безбрежни басейни с гледка към спокойното море, това, което няма да очаквате, е поразяващата красота на дивата природа: ярките райски птици, вдигащи врява в небето, лемурите, търсещи подходящия партньор с пронизителни крясъци, вътрешната лагуна, обагрена в розовото на 300 фламинги. Казвам това като претенциозен човек, на когото трудно може да се угоди – мястото е буквално съвършено. Тук Бог би избрал да прекарва почивката си.
То също така дава възможност да наблюдавате отблизо един от най-уважаваните предприемачи в естествения му хабитат. И ако има нещо в поведението на този рядък вид бизнес гигант, което изпъква – като изключим щедростта и приветливостта му, – това е истинската му отдаденост на живота, способността да цени всеки миг като дар, който се дава веднъж.
А ако не ми вярвате, ето какво представлява един негов ден на остров Некър:
6,00 – Тенис със секси треньорка от Маями
8,00 – Йога на терасата с живеещ на острова учител
8,30 – Закуска със съпругата, децата, внуците и приятели
9,00 – Кайтсърфинг заедно със сина и зет му около другия остров, на който е собственик (този срещу Некър, защото един остров никога не стига)
10,00 – Заедно с личния му асистент, който живее на острова, отива в частния си кабинет и медийно студио, откъдето одобрява безбройните бизнес и благотворителни инициативи на компанията по целия свят
13,00 – Спускане по въжената линия от главната къща за барбекю на плажа със семейството и приятели
14,00 – Шах край басейна, стига някой да има смелостта (победител: Р. Брансън)
15,00 – Връщане с голф количка в главната къща, където работи
16,00 – Втора тенис сесия със секси треньорката
17,30 – Хранене на лемурите
18,00 – Турнир по тенис „Некър“ с други гости (победител: Р. Брансън)
20,00 – Вечеря край басейна
21,00 – Веселба в главната къща
Всичко това се прави по чехли и със заразителен ентусиазъм. Все едно Ричард се е събудил сутринта и за своя огромна изненада и удоволствие е открил, че се намира в този невероятен рай, забравяйки, че самият той го е градил в продължение на 30 години.
През същите тези 30 години той промени правилата на бизнеса. Преди него стереотипът за предприемач във Великобритания беше безскрупулният мошеник от типа на Дел Бой[1]. Брансън преобрази нещата. Той направи така, че ръководенето на бизнес да изглежда секси, готино, забавно. И най-важното – възможно. Неговият успех, живот и подход към бизнеса са гаранция за амбициите на други предприемачи, разрешение да мечтаят, да рискуват.
Намирам го на един от баровете на плажа. В краката му е дъската за кайтсърфинг, с която е дошъл дотук. Той разговаря с момичето, което приготвя питиетата. Разбира, че тя ще се прибира във Великобритания, но се тревожи, че няма работа. И започва да звъни на разни хора, като предлага да ѝ помогне да си намери работа. Това ми напомня за времето, когато двамата бяхме сред съдиите на състезание за млади предприемачи. Докато обсъждахме кой да е победител, той се погрижи да се осигурят допълнителни средства, за да може всеки да получи по нещо. Този човек е неуморимо отзивчив. Отговорът винаги е положителен. В компанията му неофициалното му звание е Шеф на отдел „Да“, а най-известните му думи са: „Майната му, да го направим“.
Но когато го питам за най-ценния съвет, той не е свързан само с работата и бизнеса, а с живота и как да го живеем. Може би е заради райската обстановка или по-вероятно се намираме на този остров на земни наслади, защото самият той следва съвета си.
– Хората говорят за работата и забавлението, сякаш това са две отделни неща и едното компенсира другото, но всичко е част от живота, всичко е ценно. Не го пилейте, като правите нещо, което не искате. И споделяйте всичко с хората, които обичате.
Докато казва това, виждам в далечината как семейството, приятелите и личният му асистент един по един се спускат по въжената линия от къщата към частния плаж, където всички заедно ще обядват на слънце. И за стотен път си казвам, че този човек знае как да живее.
Всичко е част от живота, всичко е ценно. Не го пилейте, като правите нещо, което не искате. И споделяйте всичко с хората, които обичате.
Сър Ричард Брансън“
Книгата
Мъдростта на 62 забележителни личности е събрана в сборника на Ричард Рийд. Техните кратки истории покриват богат спектър от човешкия опит и душевност, обобщени в ценни съвети: от препоръката на президента Бил Клинтън да забелязваме и уважаваме всеки човек, когото срещаме, до вярата в християнските ценности на приключенеца Беър Грилс, от британския хумор на актьора Джъд Лоу („Ако ще закъсняваш, наслади се на закъснението“) до забележителния характер на оцелялата от холокоста Лили Ебърт („Винаги използвайте възможно най-пълноценно това, което имате, колкото и малко да е то“).
Авторът дарява всички приходи от бестселъра „Ако мога да дам само един съвет…“ на благотворителни организации за работа с деца в неравностойно положение, борба с агресията и уличните банди.
Ричард Рийд: Помагайте, независимо в каква ситуация се намирате
Той е роден през 1973 г. в Къркхийтън, Западен Йоркшир. Завършва Кеймбридж, постъпва на работа в рекламна агенция и през 1998 г. с приятели основава компанията за сокове и смутита Innocent. Марката става номер 1 в Европа и привлича вниманието на Coca–Cola, които я закупуват през 2013 г. Тогава Ричард основава фондовата компания JamJar Investments, за подкрепа и помощ на младите предприемачи в Европа.
По време на миналогодишната церемония по честването на рождения ден на кралицата Рийд е удостоен със званието „Командир на Ордена на Британската империя“ заради своите заслуги в областта на хранителната индустрия и благотворителната дейност.
Ричард твърди, че до голяма степен дължи успеха си на четири много добри съвета, всеки от които е получил в подходящия момент. Оттогава той проявява особен интерес към мъдрите съвети и винаги когато срещне успял човек, не пропуска да го помоли да сподели кое е най-важното, което е научил в живота си.
В „Ако мога да дам само един съвет…“ си събрал мъдростта на 62 забележителни личности. Какво научи от тях за успеха?
Ако ги приемем за представителна извадка, ще кажа, че намерих някои общи неща помежду им. Една от тях е дислексията, с която са диагностицирани Джо Малоун, Хестън Блументал, Ари Емануел и Ричард Брансън.
В училище те не приличали на останалите, заради което са били изолирани. Според Джо Малоун обаче дислексията е същински дар. Наскоро тя посетила едно училище и помолила всички, които имат дислексия, да се изправят. След като го направили, тя се обърнала към останалите деца с думите:„Погледнете тези хора и им благодарете. Те са необикновени, защото притежават творчески талант и ще научите много от тях“. Страхотен начин да се гледа на подобно състояние.
Разказваш за много различни хора – Бил Клинтън, Марина Абрамович, Саймън Кауъл. Имат ли те нещо общо?
Общото е, че те никога не спират да се усъвършенстват, независимо от това с какво се занимават. Мик Джагър още работи със страхотния си бразилски хореограф, за да научава готини нови танцувални стъпки. Писателката Една О’Брайън ежедневно чете и препрочита велики литературни творби, защото сама казва, че подобно на един боксьор, тя също трябва постоянно да тренира и да поддържа форма.
Може да звучи като изтъркано клише, но тези хора не са успели благодарение на божествен дар, а като се стараят, усъвършенстват се, поддържат непрекъснато своите умения. Те работят повече, по-усърдно, по-качествено и по-бързо. Не спират да се движат напред.
Смяташ ли, че има връзка между успеха и щастието?
Аз имах огромен късмет, тъй като започнах своя бизнес заедно с двамата ми най-близки приятели. Ние бяхме просто приятели, които искахме да се захванем с общо начинание. Затова и се насочихме към смутитата. С цел щастие ли го направихме? Истината е, че да. Имахме ясна политика: „Никакви наглеци“. Няма да наемаме, нито да търпим нагли хора. В компанията и до днес цари приятна атмосфера, в която работят отзивчиви и амбициозни хора.
Вярно ли е, че лично ти си измислил етикетите с шантави послания за клиента на продуктите ви?
Да, това беше част от заслугите ми към компанията. О, не, нали няма да остана в историята като човека, който измислил дразнещи послания по опаковките?
Продаде своите акции в Innocent на Coca-Cola през 2013 г. и това те направи много богат. Промени ли се твоят подход към работата?
Имайте предвид, че започнах със заплата от 2 паунда на час във фабрика за кучешки бисквитки в Хъдърсфийлд. Баща ми беше кондуктор в автобус, а майка ми – медицинска сестра. Дори не съм мечтал да се намирам в позицията, в която съм сега. Именно по тази причина съм изключително благодарен за начина, по който се подреди животът ми. Промени ли се от това начинът ми на работа? По-скоро се промени видът работа, която върша. Сега мога да си заделя цяла сутрин в седмицата, за да пиша филмови сценарии, които най-вероятно никой няма да закупи и заснеме. Мога да си позволя да дам 100 процента от приходите на тази книга за благотворителност. Удвоих времето, усилията и парите, които харча за подобни цели, като същевременно помагам на младите предприемачи чрез новата си компания. Това е възможно, тъй като ежемесечните постъпления в банковата ми сметка надхвърлят необходимата сума да закупя необходимите ми неща за месеца.
За финал – ще ни споделиш ли част от своята мъдрост?
Помагайте, независимо в каква ситуация се намирате. Ако сте на гости у свой приятел, помогнете с миенето на съдовете след вечеря. Ако помагате на работното си място, това само ще подпомогне кариерата ви. Не подминавайте благотворителните каузи. Ако нямате достатъчно пари, помогнете, като отделяте от времето си. Ако нямате и време, помогнете с нещо друго. Любима моя фраза е: „Ако искаме да живеем във велико бъдеще, ще трябва да се научим да споделяме“. Мисля, че тези думи са особено актуални в момента.
Източник: Хермес
Каква е вашата реакция?
