Разпознават ли българите фалшивите новини. Отговор на този въпрос търси изследване на „Алфа рисърч” и фондация „Конрад Аденауер”. На въпрос дали са срещали фалшива новина в медиите 70% от анкетираните са отговорили, че са попадали на такава през последната година. Това е голям процент и затова попитахме какво хората в България разбират под фалшива новина, обясни Боряна Димитрова от „Алфа рисърч”. Близо 45% отговарят, че това са компромати срещу известни хора, а 35%, че става въпрос за сензации за известни хора. Това означава, че хората свързват фалшивите новини с жълтото и сензационното, с онова което излиза в жълтите медии, а не в сериозните. Едва 16% посочват, че фалшивите новини са измисляне на несъществуващи събития.
Сензациите изместват фокуса от реалните фалшиви новини и докато хората са съсредоточени върху сензациите, фалшивите новини могат спокойно да шестват из медиите, да се приемат за истина, коментира Боряна Димитрова. Нещо сериозно, фактологично и скучно може да е много по-опасно от сензациите, уточни тя. На въпроса доколко медиите в България са независими над 41% посочват, че са по-скоро зависими, а 25% – напълно зависими. Само 10% твърдят, че медиите са независими. Доверието в медиите в страните от ЕС е пряко свързано с доверието в институциите и в качеството на демокрацията, коментира директорът на „Алфа рисърч”.
Именно затова северните нации най-много вярват на големите медии в своите държави. От проучването прави впечатление, че най-трудно фалшивите новини различават най-младите, които се информират от „Фейсбук” и „Туитър”, където има един значителен обем от информация, която трудно може да се провери, каза Боряна Димитрова. Изследването показва и ниско доверие към информацията, която идва чрез посланията на политиците. По думите на Димитрова резултатът показва, че политиците са и автори, и жертви на собствената си дискредитация – занимават се повече с това, отколкото да информират за важните решения.
Любословие по bTV
Каква е вашата реакция?
