Преди откриването на Австралия хората са считали, че всички лебеди са бели. Това знание е било потвърждавано хиляди години от милиони емпирични наблюдения. Едно-единствено наблюдение обаче, първият черен лебед видян от европеец в Австралия, е било достатъчно да опровергае виждането, потвърждавано хиляди години.
Тази история е добра илюстрация на това как трябва да осъзнаваме ограничеността на знанието си, получено от опита и наблюдението на минали факти и събития, и е в основата на книгата на Насим Талеб, озаглавена “Черният лебед”. Основният аргумент на Талеб е, че развитието на света е последователност от неочаквани и малко вероятни събития, които имат много силни и скъпо струващи последици за отделните хора или общества. Такива събития той нарича черен лебед…
Черният лебед е рядко или случайно събитие, което е неочаквано и се отличава с три характеристики – то е непредсказуемо, има огромно въздействие и може да бъде обяснено със задна дата. Тъй като черните лебеди са непредвидими, ние трябва да се пригодим към тяхното съществуване (вместо наивно да се опитваме да ги предвидим). Невероятният успех на „Гугъл“ е черен лебед, както и терористичните атаки от 11 септември 2001 г. За Насим Никълъс Талеб черните лебеди лежат в основата на почти всичко в нашия свят – от възникването на религиозни течения до събитията в личния ни живот. Години наред Талеб проучва природата ни да се заблуждаваме, че знаем повече, отколкото в действителност знаем. Защо не обръщаме внимание на феномена „черен лебед“, докато той не се случи? Елегантен, поразителен и универсален в своите приложения, „Черният лебед“ ще промени визията ви за света.
Черните лебеди, та черните лебеди – практически всички значими събития, постижения на изкуството и културата са „черните лебеди“ в причинно-следствената връзка. Пример за „черни лебеди“ са интернет, Първата световна война, разпадането на СССР и атаката на кулите в Ню Йорк от 11 септември 2001 г. Талеб отбелязва, че човечеството е неспособно да прогнозира бъдещето си, а увереността в знанията опровергава самите знания и поражда феномени, финансовата криза от последните години не е. Защото събитието “черен лебед” е:
Първо, то е рязко отдалечена стойност, тъй като е разположено извън сферата на обичайните очаквания, понеже нищо от миналото не е било в състояние убедително да ни насочи към възможността то да се случи. Второ, то има огромен ефект. Трето, въпреки статуса му на рязко отдалечена стойност човешката ни природа ни принуждава да скалъпваме обяснения за възникването на това събитие след факта и по този начин да го превръщаме в обяснимо и предвидимо.
Основната атака на Талеб се води на фронта на т.нар. от него платонизъм. Той казва:
Наричам платонизъм склонността ни да бъркаме картата с територията, да спираме вниманието си на чисти и ясно дефинирани “форми”, били те обекти като триъгълниците, или социални понятия като утопиите, та дори и националностите. Когато тези чисти идеи и понятия се заселят в умовете ни, ние им отдаваме предимство пред други, не така елегантни обекти, онези, чиято структура е по-хаотична и по-неподатлива на обработка.
Платонизмът е това, което ни кара да смятаме, че разбираме повече, отколкото в действителност разбираме…
Всеки, който търси потвърждение, ще намери достатъчно подобни примери, за да поддържа заблудата у себе си и у другите като него.
Според Талеб към този “наивен емпиризъм” спада и подкрепянето на даден аргумент с поредица от красноречиви, потвърждаващи тезата цитати от мъртви автори… каквато са май огромна част от писаните днес книги.
Той твърди, че осланянето на натрупаното знание е неприложимо в свят, който той нарича Екстремистан – формиран изцяло от неочаквани, непредвидени събития – вземете дори електричеството само, или интернет. Или пеницилина, или
Човешкият ум страда от три болести, когато става въпрос за общуване с историята. Наричам ги триединство на непрозрачността. Те са:
а) илюзията за разбиране, или как всеки си мисли, че знае какво става в свят, който е по-сложен (или по-подвластен на случайността), отколкото си въобразява;
б) ретроспективното изкривяване, или как можем да правим оценка на нещата само постфактум, сякаш ги наблюдаваме в огледало за обратно виждане (историята изглежда по-ясна и подредена в учебниците по история, отколкото в емпиричната реалност);
в) свръхоценяването на фактологическата информация и дефектът на авторитетните и образовани личности, особено когато създават категории – когато “платонифицират”.
Ето един вдъхновяващият абзац, който ще се запомни от цялата книга, ще бъде слаган по разни мантра-картинки, ще бъде вграден в религията на позитивното мислене (абсолютна боза според Талеб) и т.н.:
Представете си прашинка до планета с размер, милиард пъти по-голям от този на нашата планета. Прашинката представлява вероятността да се родите; огромната планета – вероятността това да не се случи. Така че спрете да се ядосвате за дреболии… помнете, че самите вие сте черен лебед.
Неспособността да се предвиждат рязко отдалечените стойности предполага неспособност да се предвижда ходът на историята, предвид дела им в цялостната динамика на събитията. Но ние действаме, сякаш сме способни да предвиждаме историческите събития или дори по-лошо, сякаш можем да променим хода на историята. Бълваме прогнози за трийсет години напред относно дефицитите в социалното осигуряване и цените на петрола, без да осъзнаваме, че не можем да предвидим стойностите им дори за следващото лято – натрупаните ни грешки в прогнозирането на политически и икономически събития са толкова необятни, че всеки път, когато погледна емпиричните сведения, ми се налага да се ощипя, за да се уверя, че не сънувам. Изненадваща е обаче не величината на грешките в прогнозите ни, а липсата ни на съзнание за нея.
Противно на мъдростите на социалните анализатори почти нито едно откритие или значими технологии не са се появили в резултат на предварителен замисъл или планиране – те са били просто черни лебеди.
След Първата световна война французите построяват отбранителен вал по протежение на границата, откъдето нахлули немците, за да предотвратят повторно нашествие обаче, Хитлер просто го заобикаля (почти) без никакво усилие. Французите били отличници по история; те просто си научили урока твърде прецизно. Проявили прекадена практичност и се съсредоточили прекомерно върху собствената си безопасност. Ние не научаваме непринудено, че не успяваме да се научим, че не се учим.
Проблемът се състои в структурата на съзнанието ни – не учим правила, а само факти и нищо друго освен факти. За метаправилата ( например правилото, че по принцип не можем да научаваме правила), изглежда, не сме твърде схватливи. Презираме абстрактното; презираме го страстно.
Защо? Тук е необходимо, каквато е програмата ми за остатъка от тази книга, едновременно да се обърне традиционната мъдрост с главата надолу и да се покаже колко неприложима е тя в съвременната
ни, сложна и все по-рекурсивна среда.
Но съществува един още по-дълбок въпрос. За какво са пригодени нашите умове? […] Всички факти сочат, че в действителност мислим много по-малко, отколкото си въобразяваме – освен, разбира се, когато се замислим за това.
За Автора: Насим Никълъс Талеб е есеист по проблемите на неопределеността, вероятността и познанието. Има магистърска степен по бизнес администрация от бизнес училището „Уортън” и е доктор на науките на Парижкия университет. Преподава в Courant Institute of Mathematical Science в Нюйоркския университет, както и в университета „Амхърст“ в Масачузетс. Наричан е “най-яркият съвременен мислител”
Тълкувание на скритата роля на случайността в живота и на пазара, първата книга на Талеб „Надхитрени от случайността“ се превръща в световен бестселър, публикуван на над 20 езика, и обявен от Financial Times за „бизнес книга на годината“.
Автор е и на книгата „Черният лебед”, която се задържа в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс” повече от година и се превърна в интелектуален, социален и културен стандарт.
Сборникът с афоризми и размисли “Прокрустовото ложе” изразява основните идеи на Насим Никълъс Талеб по съвсем неочакван начин. Предлагаме някои от афоризмите от книгите му.
Математикът започва с проблема и създава решение; консултантът започва с предлагане на „решение“ и създава проблем.
***
Това, което обикновено се нарича „риск“, аз наричам възможност, но това, което наричат „нискорискова“ възможност, аз наричам проблем на глупака.
***
Съществуват обозначения като „икономист“, „проститутка“ или „консултант“, за които допълнителното характеризиране не носи никаква нова информация.
***
Организациите са като надрусани с кофеин лековерници, които се движат тичешком назад, без да го знаят; научаваме само за оскъдния брой от тях, които достигат желаната цел.
***
Най-добрата проверка за това дали някой е изключително глупав (или изключително мъдър) е дали вижда смисъл във финансовите и политическите новини.
***
Левите твърдят, че понеже пазарите са глупави, моделите трябва да бъдат умни; десните смятат, че тъй като моделите са глупави, пазарите трябва да бъдат умни. Уви, на никоя от двете страни никога не й е хрумвало, че и пазарите, и моделите са много глупави.
***
Дисциплината икономика е като мъртва звезда – изглежда сякаш още свети, но вие си знаете, че е мъртва.
***
Глупаците мислят, че алчността се лекува с пари, пристрастяването – със съответните субстанции, експертните проблеми – с експерти, банковото дело – с банкери, икономиката – с икономисти, а дълговите кризи – с дългови разходи.
***
Можете да сте сигурни, че изпълнителният директор на една корпорация се тревожи за много неща, когато публично обяви, че „няма нищо тревожно“.
***
Основната разлика между правителствените рефинансирания и пушенето е, че в някои редки случаи изявлението „това е последната ми цигара“ се оказва вярно.
***
Това, което ни прави уязвими, е, че институциите не могат да имат същите добродетели (чест, правдивост, смелост, преданост, упоритост) като личностите.
***
Разликите между банките и мафията са следните: банките са по-компетентни в юридическата материя, но мафията разбира общественото мнение.
***
„Много по-лесно е да измамиш хората с милиарди, отколкото само с милиони.“
***
На експертна среща в Москва наблюдавах икономиста Едмънд Фелпс, който получи Нобеловата награда за трудове, които никой не чете, теории, които никой не прилага, и лекции, които никой не разбира.
***
Един от провалите на „научните приближения“ в нелинейната сфера се дължи на неудобния факт, че средните очаквания са различни от очакванията на средните хора.
***
Журналистите като антисъздатели на афоризми: твърдението „Трябва да притежавате известни умения, за да си купите BMW, и умения плюс огромен късмет, за да станете Уорън Бъфет“ беше сведено до: „Талеб твърди, че Бъфет не притежава никакви умения.“
***
Любознателният ум се отдава на науката, надареният и чувствителният – на изкуството, практичният – на бизнеса, останалите стават икономисти.
***
Публичните компании, също като човешките клетки, са програмирани за клетъчна смърт, самоубийство чрез дългове и скрити рискове. Рефинансиранията придават на процеса историческо измерение.
***
В бедните страни държавните служители получават директни подкупи; във Вашингтон получават изтънченото, неизказано обещание да работят за големи корпорации.
***
Най-жестоката ирония на съдбата е банкер да свърши в бедност.
***
Трябва да накараме студентите да преизчислят общия си успех, като сметнат оценките си по финанси и икономика наопаки.
***
Проблемът с посредниците води всяка компания до състояние на максимална уязвимост заради натрупването на скрити рискове.
Бележка: Книгата е само в PDF. Ако няма желаещи да я пре-прочетат и редактират в EPUB, то на по-късен етап ще се обработи. За момента има няколко други по-важни материали преди това.
Download/Свалете книгата “Черният Лебед” в PDF от тук. Натиснете тук
или
Download/Свалете книгата “Черният Лебед” в PDF (архивиран в ZIP) от тук. Натиснете тук
Каква е вашата реакция?
