Само две от десет марки краве масло отговарят на изискванията за качество и безопасност на продукта. Това е показало изследване на “Активни потребители” извършен от Центъра по биология на храните и представени от директора на „Активни потребители“ д-р Богомил Николов и управителя на центъра д-р Сергей Иванов.
В него са включени марките “Милтекс”,“Верея”, “Бутер”, “Белииса”, “Чепеларе”, “Дойче маркенбутер”, “Роса”, “Хранинвест”, два продукта “Вълчев”.
При масло “Вълчев” и “Белииса” не са отчетени съществени разминавания с изискванията.
В продуктите “Верея” на Обединена млечна компания няма забранени вещества, но нивото на белтъчини е 0.
С над 10% по-ниски са стойностите на измерените белтъчини в “Дойче маркенбутер” спрямо посочените на етикета.
Антибиотикът натамицин, който е забранен за използване в ЕС при маслото, е открит в продуктите “Чепеларе” и “Хранинвест”, произведени от “Хранинвест”, както и марката “Роса” на “Белла България”.
При “Бутер”, произведен от “Милтекс КК”, “Чепеларе” и “Хранинвест” е използвано палмово масло вместо мляко. При тях има и вода над нормата.
“Натамицинът в маслата без съмнение е добавен умишлено от производителите, защото няма никакъв друг начин за неговото попадане в краве масло”, посочват авторите на изследването. Веществото е и алерген и присъствието му в храните трябва да се отбелязва на опаковката, пише в изследването.
“Вложените немлечни, най-вероятно хидрогенирани растителни мазнини, повишават риска от сърдечносъдови болести”, посочват от асоциацията.
При някои показатели, най-вече белтък, според авторите на изследването стойностите на етикетите е по-вероятно да не са вследствие от лабораторно изпитване.
Масова практика била тези показатели да се вземат от интернет и да се слагат на етикетите на продуктите.
“За съжаление, контролните органи не обръщат внимание на това и резултатът е очевиден – голяма част от написаното на етикетите се разминава с реално установените стойности и потребителите се заблуждават”, пише в доклада.
Сезирана е Икономическа полиция, които вече са провели акция.
По световния стандарт кравето масло се състои от 82% мазнина и до 16% вода. Единствената позволена добавка е сол и при наличието ѝ това изрично трябва да се отбележи на етикета. Не се допуска добавяне на никакви други съединения, включително немлечни мазнини, консерванти, оцветители и други добавки.
Оказва се, че нарушителите при последните две изследвания (2014 и 2015 г.) не са променили нищо, констатира със съжаление д-р Николов. През 2014 г. бяха тествани 15 марки и при 4 се установи фалшификация чрез добавяне на растителни мазнини, а при една – повече вода. През 2015 марките бяха 10 и в 4 се откри наличие на немлечни мазнини. Тогава се задействаха Икономическа полиция и заедно с БАБХ фалшивите масла бяха изтеглени от пазара. Няколко фирми бяха глобени от Комисията за защита на конкуренцията.
Какво е различно сега?
В асоциацията получили сигнали, че влагането на немлечни мазнини продължава и че производители са развили „иновативни“ технологии за фалшификации, които не се откриват с рутинните методи за анализ. Некоректните компании прилагат и нова стратегия за дистрибуция. Вместо в масовите търговски вериги, които са лесно достъпни и където вече реагират с повишено внимание, те пласират имитиращите продукти чрез търговците на едро. Така те се озовават основно в хотели, детски градини и училища, болници, т.е. предлагат се на най-уязвимата част от населението и на места, които са недостъпни за вземащите проби.
Ето и таблица с резултатите:
