В годините на прехода много българи поеха нелекия път към Европа. Някои, поради социално-икономически причини, други за духовно обогатяване или професионално израстване, или пък любопитство отведоха нашите сънародници извън пределите на родината ни в търсене на себе си, или пък късмета си в живота. Телевизионният журналист, фотограф и пътешественик Мирослав Дечев предприема подобна крачка. Той обича да експериментира. Нарича краткия си престой в Обединеното кралство социален експеримент. Не след дълго, обаче решава, че ритъмът на ежедневието в град Хънстънтън не е неговият начин на живот. Професията, родителите, приятелите или пък любовта към родината, кое точно върна отново чаровният журналист в България, ще разберем от разговора ми с него.
Кога и по какви причини според теб се заражда в главата на човек желанието да напусне родината, макар и за малко?
Не знам, поради какви причини заминават българите, най-вероятно, заради по-доброто заплащане, заради свой близък, който е там, заради любов с чужденец/ка, заради авантюра, или са разочаровани от развитието на България. Не знам, заради кое от тези неща, а може би заради всички тях, но знам аз защо заминах. Исках да рестартирам, да променя малко средата, в която живеех, да експериментирам и да бъда там с близки приятели. Със сигурност не съм отишъл, за пари. 2-те хиляди лири заплата, които съм получавал в Англия, в България също могат да се изкарат, ако си кадърен и предприемчив.
Какво ти даде и какво ти взе това пътуване?
Единствените неща, заради които си струваше бяха усъвършенстването на езика, тъй като по цял ден в продължение на половин година използвах английски и другото – запознанството ми с нови хора, чрез които опознах Острова, традициите, нравите и начина на живот.
В едно свое интервю казваш, че много харесваш Дубай като място за живеене. Защо предпочете Европа и Великобритания?
Хубав въпрос. Връщайки се назад във времето отчитам това за грешка. Да, аз харесвам топли, слънчеви, крайморски страни, пълни с темпераментни хора. Не, че в Англия намя море, но нали не си ме представяш да плувам във вода с температура по- ниска от 10 градуса, на вятър и дъжд, все пак не съм сърфист. Та в този ред на мисли, климатът на Острова изобщо не ми понесе – променлив, неустойчив с много вятър и облаци. А и още нещо визията на страната не ми харесва, не ми допада. За някой може тези малки тухлени къщички да са интересни, за мен, обаче не са. Падам си по по-модерна архитектура, по-висока и по-високотехнологична. Но, все пак, получих покана от приятел да работим в Amusment centre в едно курортно градче на брега на Северно море, носещо сложното име Хънстънтън и реших да експериментирам. Така заминах. Условията за работа бяха добри, получих нужните документи, а по-късно похвали и бонуси в работата, което ме радваше допълнително.
Велика ли е наистина Великобритания?
Какво да ти кажа. Държава, като държава. И там хората искат добри условия за живот, добро заплащане, да бъдат здрави и обичани, както навсякъде по света. Друг е момента, че държавата полага грижи и социалната система е на доста високо ниво, което удовлетворява британците, а както и сама се сещаш и още хиляди хора от цял свят, отправили се към Острова да търсят по-добър живот.
Какво те върна отново в родината – чувство на носталгия, ангажимент, професия, или любов?
В родината ми ме върна професията на журналист най-вече, ангажиментите, които зарязах с лека ръка, което също отчитам за несериозно, но…. нали знаеш, човек иска винаги да опита. И по-добре да опитаме, отколкото да не знаем. И тъй като аз считам себе си за реализиран в България човек, с професия по вкуса ми, която работя с любов, бих казал – това ме прави щастлив на този етап от живота ми. Завършил съм Журналистика, това работя, това правя добре и това ме кефи, ако мога да се изразя така. Попаднал съм на страхотен екип в Телевизията, в която работя. Ако трябва да обобща обожавам работата си. Другото важно нещо е връзката ми с България, семейството ми, приятели и близки. Няма нещо, което да ме откъсне от тях, наречи го ако искаш възпитание. Така съм възпитан. С две думи избирам Родината.
Мислиш ли, че е „здравословно“ отделянето макар и за малко на човек от корените му?
Да, опитът понякога помага да преосмислим и оценим по-добре нещата, поглеждайки отстрани. Както казах, по-горе, един рестарт винаги е полезен.
Какво би казал на хората, в чиято глава е назряла идеята да стегнат куфарите, и да тръгнат на някъде, независимо дали е временно, или завинаги?
Моят съвет е да опитат, но, ако тук в България са щастливи, намерили своето призвание или своята любов, е излишно да търсят щастието си по чужди земи, които винаги ще останат чужди за нас българите. Не всичко е пари и храна. Понякога щастието е в това да се бориш и с малки стъпки да постигаш мечтите си. И да ти кажа, честно направо ме е яд като гледам хора с две висши образования да предпочетат да бъдат миячи и берачи по фермите. Унизително ми е. Аз НЕ бих…. А и България е много красива и плодородна страна, с богато културно-историческо наследство, топли хора, море, планина, 4 сезона, богата растителност, ако щеш и ако това не те зарежда, какъв трябва да си…
Имаш ли усещането, че Европа и светът са отворени за всеки, който иска да работи, да пътува, или пък да гостува на свои близки?
Да, смятам, че са отворени. Въпрос на избор е да бъдеш или не чужденец.
Автор: Десислава Димитрова
Снимки: Личен архив
Каква е вашата реакция?
