Анализът на риска показва, че в замразените храни се очаква основната потенциална опасност да е съдържание на наднормени количества тежки метали.
Нивата на трите най-често срещани в рибите тежки метали (олово, кадмий и живак) е определено в лаборатория с използване на референтен метод (ICP – MS). Допълнително е анализирана информацията представена на етикетите.
Само една от 12 търговски марки е негодна за консумация заради наднормено съдържание на тежки метали, но проблемни са още три марки.
Повишено съдържание на олово (0,331 mg/kg) е установено при замразена цаца, уловена в Балтийско море от компания от Латвия и след това пакетирана и внесена в България от румънска фирма.
Още две проби скумрия уловени в Атлантика и Тихият океан имат високи стойности за олово.
Измерването на кадмий показва завишени нива в замразената цаца от Балтийско море.
При тестване на живак е открит в три, хек от Северозападен Атлантик, скумрия от Атлантика и цаца от Балтика.
Като цяло опасна за хората е само цацата, а при други три проби следва да се подхожда с повишено внимание и от организацията „Активни потребители“ предупреждават да се ограничи тяхната консумация.
Проучването на „Активни потребители“ открива проблеми и с етикетирането на продуктите. Нарушение се установява при две търговски марки, които са с изтекъл срок на годност, при това с повече от три месеца. Това са Пангасиус продаван в Кауфланд и Талапия от Метро.
При четири търговски марки се установява добавяне на допълнителна вода и технологични добавки (фосфатни соли).
Интересни са данните за произхода на замърсената с тежки метали риба. Изненадващо на първо място е Испания.
С произход от тази страна са докладвани 534 случая на тежки метали. Вероятно се дължи на факта, че рибата от Испания се лови в замърсени с индустриални и битови отпадъци райони на Атлантическия океан и Средиземно море.
Следващи в класацията са държави от Азия – Виетнам, Индонезия, Сингапур и др.
Замърсяването на риба с тежки метали е една от най-сериозните опасности в храните. Това налага осъществяване на строг контрол на пазара на всички морски храни, както и коригиране на навиците и диетите на някои потребители за да се намали риска от натрупване на тежки метали.