Наближава началото на новата учебна година, а заедно с това постоянно валят информации за това, колко струва един първолак. Сумите варират от 100 до 1500 лева, в зависимост от възможностите и желанията на самите родители. В последните години се появиха и много частни училища, където се плащат и сериозни такси. Условията са толкова различни, че реално не може да се обхване цялата гама от разходи.
Преди 1989 година образованието беше безплатно, като учениците получаваха учебници и ползваха консумативи за сметка изцяло на държавата. И в днешно време образованието по принцип се смята, че е безплатно или поне така е обявено от закона.
Истината е, че разходите за първолаците не са най-високи. Колкото по-голям става даден ученик, толкова родителите трябва да бъркат по-дълбоко в джобовете си.
В сметките постепенно влизат разходи, които за по-малките деца не са предвидени. Светлана Трифонова е майка на ученик от Бургас, който е на 18 години. Той учи в местна гимназия и вече мисли и за висшето си образование. Паралелно с това тренира и водна топка.
„За тази година за учебни помагала и допълнителни учебници платих 160 лева. Отделно трябваше да обновим и гардероба му за новата година. Това ми струваше около 200 лева. Давам по 8-10 лева и за дневни, да си купи храна, нещо безалкохолно. Слава богу, че е спортист и тренира и не иска да пуши и да ходи по барове. Тогава не знам колко пари ще трябват. Чувам от други родители, че едно отиване на дискотека им струва по 50 лева. Такива разходи аз не познавам. Плащам обаче такса от 60 лева на месец за тренировки. Отделно ще засилим и посещенията на частни уроци. Те са поне по 20 лева на час.
Ако посещава преподавател три пъти седмично, това прави 60 лева на седмица, или 240 лева на месец. Не съм смятала общо, но са нужни поне 600 лева, за да се покриват тези разходи. Това е сума, която не всеки родител може да си позволи. Разходите са сериозни и стават все по-големи. Дай боже, да стане студент, парите ще скочат още“
– коментира Светлана.
В момента частните уроци на територията на Бургас имат много голяма вариативност, както като предлагани цени, така и като обем и качество. Най-оборотни логично са уроците по математика и български език. При най-реномираните учители таксата достига до 45-50 лева на час. Има и частни школи за подготовка, където се плаща блоково за цял срок, в зависимост отново от часовете, които се посещават. Сумите варират от 500 до 700 лева на срок. В общи линии, образованието се е превърнало в един печеливш бизнес, особено за определени квалификации и предмети. Сериозно котирани са и школите за западен език, където също се плаща солидно.
Един урок по английски в частна школа върви по 25 лева. Ако начинаещ започне да учи, ще трябва да подготви доста сериозна сума.
В самите училища също има много подводни камъни, които не са включени в предварителните бюджетни сметки на семействата. Често на учениците се предлагат посещения и провеждане на екскурзии, лагери, зелени училища. Самите учебни заведения са атакувани постоянно от туроператори и собственици на хотели, които предлагат и финансови стимули за директорите и учителите, ако успеят да организират групи. Освен че се плащат комисионни и командировъчни, разходите за самите преподаватели се поемат от парите, които дават родителите.
Много семейства изпитват трудности да плащат за такива екстри, но дават средствата, за да не ощетяват децата си.
В по-малките класове често се провеждат тържества, правят се албуми и мероприятията се заснемат от оператор, за което също се бърка в джоба на родителя. И тук уж не е задължително да се плаща, но все пак той вади пари, за да не бъде детето му изолирано и да не се чувства нещастно. Често се искат и пари директно от семействата за ремонт на училищните стаи, за закупуване на обзавеждане и консумативи. Това е странно, при положение, че в делегираните бюджети на самите училища има предвидени пера за подобни разходи. Отделно общината също отделя средства и помага за тези дейности.
Правилата обаче са железни и те се налагат от самите ръководства на учебните заведения. Изключенията са малко.
До този момент ставаше въпрос за държавните и общинските училища, които се финансират изцяло от средства от републиканския и местния бюджет.
Частните учебни заведения предлагат много допълнителни екстри. На учениците се осигурява превоз, храна, занимални, униформи, специално отношение.
Най-много са частните училища в София, но този бизнес набира скорост и в Бургас. Таксите варират от 3000 до 10 000 евро на година. Това веднага води до много сериозна селекция на учениците в тях, просто защото подобни разходи са по силите на наистина заможни семейства.
Картината с разходите за един ученик е наистина много пъстра. Така например в едно училище в малко населено място от родителите не се иска почти нищо, като много от предлаганите екстри в градовете липсват, просто защото икономическата и социална среда там не позволява подобни разходи. Истинският бизнес е в големите градове.
В него се засичат много интереси, преплетени са различни фактори, които дават отражение. Образованието у нас обаче отдавна не е безплатно, а държавата така и не може да намери формулата, за да осигури нормална и достъпна среда за всеки един ученик, без да има значение неговият социален статус.
Темата с цените на учебниците, както и с тяхното съдържание също е много болезнена. Съвсем наскоро избухна скандал и бе предизвикан обществен дебат с т.нар. учебници с цветни и черно-бели снимки. Почти всяка година на пазара излизат нови учебници по едни и същи предмети с различни съдържания, писани от различни автори. Министерството харчи милиони левове за печатане на тези учебници, без обаче да бъде обяснено по какви критерии става това. И проблемът си остава нерешен.
В същото време като че ли основен дебат в сектора остават заплатите на самите учители. От съсловието постоянно има оплаквания, че парите не достигат, че трудът на преподавателите не е оценен. Сегашното правителство обеща много сериозни индексации на заплатите до края на мандата. Дали обаче тези ставки ще бъдат изпълнени е въпрос на време, за да се види. По-високите заплати на учителите обаче едва ли ще облекчат джобовете на родителите, което води до извода, че реформите в самата система трябва да бъдат със значително по-сериозни мащаби и да са всеобхватни.
Дата: 12.09.2017 12:27
Източник: Черноморски фар – стр. 4; 5
Автор: Георги КОСТАДИНОВ
Каква е вашата реакция?
