На този ден през 1872 г, в учителската стая на местното школо, Васил Левски създава първия революционен окръг в България с център с. Голям Извор, Тетевенско. Заради голямата активност на хората там, Апостолът го определя за Първи окръжен революционен комитет в Българско.
След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети.
Подготовката за създаването на вътрешни революционни комитети започва през 1868 г. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“.
В началото на 1872 г. основава в Троянския манастир първия монашески революционен комитет, чийто председател става йеромонах Макарий. Следва създаването и на първия революционен окръг сред поробеното население.
Жителите на Голям извор извоюват специален статут на своето село по време на турсконо робство – на т. нар. „Войнуганско село“. Така в него нямат право да се заселват османци. По това време в него кипи богат стопански живот, а жителите му са повече от 3000.
