Това заключава проф. Николай Палашев, ръководител на катедра „Комуникация и информиране” в УНИБИТ, в разговор с Десислава Пътева.
Проф. Палашев, кампанията за избор на генерален директор на БНТ е в разгара си, но най-ясна концепция за развитието на обществената телевизия има само един от кандидатите – Иван Гарелов. Какви са козовете, които биха могли да използват останалите претенденти за поста?
Първо, трябва да уточним нещо, което е много важно. Изборът на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ) по дефиниция е политически избор, винаги е бил такъв. Докато БНТ е държавна телевизия, той ще продължава да бъде политически избор.
Това означава, че в момента, в който бъде избран, генералният директор е не просто мениджър в областта на медиите, а е политическо лице. От тази гледна точка, за да може да коментираме поведението на кандидатите и техните качества, ние трябва да видим доколкото кандидатите отговарят на действителните критерии за избор – поддържане на медийната политика в контекста на неолибералния политически модел. Това е задължително условие.
Като вторичен фактор по тази линия вече идват различните партийни и корпоративни лобита. В този смисъл, професионалният опит на кандидатите в медиите, опитът им като управленци, техните идеи, изразени в някакви концепции за развитие на медията дори не са вторични, а са на трети и четвърти план.
Иван Гарелов е професионалист, тук спор няма. Но разчитайки на това да покаже в синтезиран вид своето професионално виждане за медията, пропуска момента, че тези, от които зависи този избор, формално и неформално, не се интересуват от самото развитие на БНТ. Интересува ги там да се поддържат определени политики. Останалите кандидати като че ли са по-наясно с това. Предполагам, че не са си направили труда да напишат и ред. Ако са написали нещо, то е било в рамките на формалните изисквания на конкурса.
Гарелов дава заявка за смяна на статуквото. Доколко обаче неговият опит ще бъде успешен, имайки предвид зависимостта на медията от властта и политиките, които се прокарват?
Не е възможна смяна на статуквото. По време на соца назначаването на генерален директор беше политическо решение. И там дори нямаше опит да бъде прикривана политическата страна на въпроса. След 1989 г. БНТ започна да се овладява политически с назначаването на Асен Агов. Оттогава просто няма вариант статуквото да бъде променено, независимо кой ще дойде да управлява БНТ, защото статуквото не се отнася просто до раздаването на политическите карти.
Няма как телевизията да бъде островче в океана от много ясно дефинирани и подредени норми на т. нар. неолиберализъм. Това е самата истина, просто трябва да бъде изричана.
В момента на всеки, който си позволи да изрече критики към неолиберализма в предавания, и не само тези на БНТ, му се лепват етикети – „комунист”, „фашист”, „нацист”, „националист” и каквото още Ви дойде наум, но нищо добро. И това не е случайно.
Как един нов генерален директор на Българската национална телевизия ще може да се пребори с натиска от страна на онези, които дават парите за съществуването на телевизията? Няма как.
В този смисъл, изборът на генерален директор на БНТ е най-малкият проблем. Тя е държавна, естествено, но се обявява като обществена телевизия. А такава ли е? Де факто не защитава обществения интерес…
Даже това, че БНТ обслужва политически партии, особено тези, които са на власт, не е толкова голям проблем. Големият проблем е подмяната на същността. И ще ви дам два примера. Настъпва някаква криза – наводнение, земетресение, пожар и т.н.
Какво прави БНТ – отива и отразява проблема. Появяват се едни страдалчески репортажи, из ефира се носи емпатия и се смята, че работата е свършена. Но така ли е?
Като се правят такива репортажи за конкретния настъпил проблем, свършена ли е работата със защитата на обществения интерес? Мисля, че не е. Ако преди репортажа за трагедията на хората бяха направени 100 репортажа за това дали са взети превантивни мерки, дали институцията носи отговорност за рисковете и опасностите пред хората, това щеше да е обществена телевизия.
Другият пример – на практика не се защитават обществените интереси, а се налагат тезите на неолиберализма в предаванията за култура, литература, музика. Ако вземем Националната телевизия за пример, там има две основни такива предавания – едното е „Денят започва с култура”, а другото е „Библиотеката”.
Ако направим анализ на тези предавания, ще видим, че там се канят „правилните хора”. Дори не се говори за стойностите на техните произведения, а разговорът се води така, че те да потвърдят неолибералните и, разбира се, мултикултуралистичните тези. Ако някой изкаже противно мнение в тези предавания – по отношение на литературата, на театъра, на киното, на музиката, водещите изпадат в амок и не знаят как да реагират.
И тук е големият проблем с подмяната, с представянето на нещо за истина, което не е истина. То дори надвишава онова, за което е модерно да се говори днес – лъжливите новини.
Все пак зрителите на БНТ дълбоко в себе си приемат телевизията за институция, което означава, че ѝ имат доверие. Това означава, че всяка една дума, всеки един кадър, който се показва, се приема за абсолютна истина. Ама тя не е и техните нагласи започват да бъдат манипулирани.
Това означава ли, че журналистите в тази медия, а и в други медии, които са подвластни на управляващите политици, стават съучастници на властта? Какво трябва да се случи, за да бъде променен този модел, в която медиите са поставени в зависимост от политически и икономически фактори?
Не искам да бъда черноглед, но неолибералният модел не е валиден само за България. Тази система е валидна за целия свят, който се определя като евроатлантически. Впрочем подобни проблеми, като тези на БНТ, има и във Франция, има и в Полша, и в Унгария – навсякъде. Ние не трябва да се приемаме като изключение.
Какво да правят журналистите? От една страна, трябва да си вадят хляба. От друга страна, трябва да решат какви са широките граници на компромиса, който могат да направят. Не може всички журналисти било в БНТ, било където и да било, да бъдат поставяни под един знаменател.
Но водещите журналисти – коментатори, водещи, специално тези в БНТ, са хора, на които не им се налага да правят такъв компромис. Те са взели своето решение. Те безпроблемно изпълняват заложените политики. Това е истината. Ние не можем да ги обвиняваме за решението, което са взели. Само можем да кажем, че това, което те правят, не е полезно за обществото, защото подменят ценности, защото подменят истината, защото не защитават обществения интерес.
Много важна част от обществения интерес е състоянието на духовността. И аз, и мои колеги, и всеки, който има глава на раменете, знае, че ние живеем в бездуховно време.
Допускате ли, че в Съвета за електронни медии (СЕМ) също може да има политически назначения, което реално блокира възможността този регулатор адекватно да изпълнява функциите си?
Разбира се, че има политически назначенията, това е регламентирано. СЕМ беше създаден като институт, чиято единствена цел беше да може да осъществява грубият контрол над медиите. Има хиляди примери – като се започне от спиране на телевизии, наказания и т.н. Стигаме дотам, че не можем да разчитаме на професионализма на членовете на СЕМ. Нека всеки да разбира това както иска. В случая СЕМ няма и минимално фактическо отношение към избора на генерален директор. На тях просто ще им се каже какво да направят.
СЕМ не си мърда пръста, когато става дума за свобода на словото, за главния журналистически принцип да се вземе мнението и на другата страна, когато една информация бъде превърната в журналистически материал, да има поне два независими източника и т.н.
СЕМ се задейства само тогава, когато някой трябва да бъде изхвърлен от дадена медия, като случая „Волгин”. Нарочиха го, че не взема другата страна, което не е вярно. Слушам го и това, което твърдяха от СЕМ, просто не е вярно. Но за всички останали случаи, СЕМ не влиза във функцията си на регулатор.
Смятате ли, че има движение в положителна посока по отношение на свободата на словото? Според „Репортери без граници” България е на 109-то място по свобода на словото през 2017 г., като за разлика от 2016 г. е била на 113-то място от общо 180 държави. На какво го отдавате?
Свободата на словото, демокрацията, равният старт и други подобни са мантри на неолиберализма. За свобода на словото можем да говорим сериозно, ако има защитници на отделни тези и те са равнопоставени в медийното пространство. Но и тогава ние трябва много да се пазим от отиването в някакви крайности, защото в света все още има важни неща като държавна тайна, корпоративна тайна, банкова тайна, тайна, свързана със здравето на хората и т.н.
Представяте ли си, ако в един момент цялата информация, с която разполагат националните правителства, стане публична? Представяте ли си какъв хаос ще настъпи, как ще рухнат фундаменти, върху които хората все още стоят, за да съществуват?
Когато говорим за свобода на словото, трябва малко да рамкираме нещата, да ги ограничим, да се съсредоточим върху защитата на обществения интерес. Нарочно казвам „обществения интерес”, защото в днешно време е трудно да се говори за национален интерес.
Прокарва ли се тенденция за комерсиализиране и на обществените медии? Преди около година имаше изслушвания за членове на СЕМ и се появиха мнения, че бюджета на тези медии трябва да се определя от рейтингите. Това няма ли да ги ограничи още повече, да задълбочи зависимостите им?
Това е един прикрит опит за задълбочаване на зависимостите. Нека някой направи едно проучване за това колко пари са влезли в Националната телевизия – директно или индиректно – от соросоидните организации. Казвам Ви, че такива пари са взети по проекти, чрез реклами, особено по отношение на външната продукция.
Ако питате мен, комерсиализирането не може да стане при сега съществуващия политически модел. Но ако трябва БНТ наистина да започне да функционира така, финансирането трябва да предполага качеството на продукцията и да няма нужда от реклами. Тогава вече можем да говорим за търсене на други стойности по отношение на журналистическия продукт.
Линията на властта трябва да бъде променена, тоест генералният директор на БНТ трябва да се отчита пред орган, който е пряко избиран – било то от Народното събрание, или от президент, защото само тези две институции са пряко избирани от хората.
Кой трябва да осъществява контрола върху дейността на генералния директор и като цяло върху дейността на БНТ?
Кой е компетентен да прецени дали телевизията защитава обществения интерес, или не го защитава, дали се действа професионално, или не се действа професионално?
Поводът за интервюто е изборът за генерален директор, но изборът сам по себе си не може да реши абсолютно нищо.
Каква е причината за сегашното състояние на БНТ? Само на раболепие спрямо статуквото или това е плод и на интелектуално безсилие?
Когато говорим за интелектуален капацитет, първо трябва да погледнем кой подготвя журналистите днес. Не съм сигурен, че тези, които го правят, ги подготвят добре. Нямам предвид само Факултета по журналистика, не ме разбирайте криво.
Не че преподавателите не стават, но това, което се преподава, е толкова остаряло като разбиране, принципите са толкова неефективни, че този, който завършва Журналистика и получава дипломата си, не е готов да отговори адекватно на реалностите. Като прибавим към това зависимостта, че трябва да си изкарва хляба, откъдето произтича автоцензурата, стигаме до положението, което виждаме.
Така че в това има резон, но не бих казал, че трябва да се ограничим само до управленския състав на телевизията, това е повсеместен проблем.
Според Вас автоцензурата при журналистите не придобива ли много по-големи размери от политическата и корпоративната цензура в медиите?
Зависи за кои медии говорим. БНТ е медия, зависима от настоящата власт, но по принцип е зависима от политическия модел. Партиите, които в момента функционират на политическото поле, не се различават много по безкритичността си спрямо политическия модел. Ето, вземете „Атака”. Човек не може да ги познае…
Напоследък са по-ниски от тревата…
Да, точно така. Цензурата и автоцензурата, специално в БНТ, върви по линия на тази властова, политическа зависимост. Обаче ако говорим за частните медии, там положението е малко по-сложно. С много малки изключения, медиите са се превърнали в корпоративни субекти сами по себе си.
По дефиниция това означава, че те са равноправни и равностойни участници в политическия и обществен живот, обаче защитават корпоративните си интереси. И тук вече цензурата е от гледна точка на корпоративния интерес. Много малко са медиите, които си позволяват лукса да отказват да са зависими. Процентът е пренебрежително малък, а и много трудно оцеляват.
Как гледате на скандала, който се разрази около един от основните претенденти за поста на генерален директор на БНТ – Емил Кошлуков? Той беше демонизиран заради това, че през последната година е бил програмен директор на телевизия „Алфа”, а преди това и за кратко е управлявал TV7 и News7.
Мисля, че тези скандали, въобще пускането на някаква информация за един или друг кандидат, е по-скоро опит на отделните лобита да наберат точки. Предполагам, че за Кошлуков това не е приятно, но пак ще повторя, че професионалният опит, публичното поведение, управленският опит са вторични фактори, които влияят върху избора. Ако питате някой от кандидатите, той ще коментира от личната си гледна точка. Но личната гледна точка в случая няма никакво значение.
Как разчитате неговия ход да подкрепи Гарелов в надпреварата, в която той самият участва?
Макиавели…
Смята се, че друг фаворит за поста – Константин Каменаров – Коко, се ползва с доверието на кръга „Капитал”, както и на различни лобита около ГЕРБ…
Не съм навътре в кухнята на цялата тази лобистка дейност. Честно казано, много се радвам, че не съм. Но си мисля, че каквото и да правят лобитата, било партийни, било корпоративни, в крайна сметка решението ще бъде взето от този, който в момента държи властта в България, а той се казва Бойко Борисов. Ако питате премиера дали се меси в избора на генерален директор, той ще отрече. Но това, че ще отрече, не значи нищо, защото логиката на политическия процес е такава.
Ако за генерален директор на БНТ не бъде поставен някой, който без никакви проблеми да изпълнява съответните политики, това означава, че самата политическа система ще има проблем. Според мен няма толкова глупави хора, които да създават проблем сами на себе си.
Затова казах, че изборът на директор на БНТ е политически въпрос, той не е професионален, той не е концептуален, той няма нищо общо с журналистиката, даже няма общо с медията като медия.
Какво кара журналистите да се примиряват с това, че са в оковите на властта? Все пак би трябвало да следват определени журналистически стандарти, а реално не го правят. Какво им пречи всички да се вдигнат на бунт?
Дайте да си говорим честно. Гилдията, сама по себе си, е аморфна маса. Журналистите са индивидуалисти. Общо взето като онзи принцип на Остап Бендер, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се.
Разбира се, има журналистически организации, които усвояват пари по някакви проекти, опитват се да внушат, че защитават обществените интереси, но истината е, че гилдията е аморфна маса. И когато се стигне до въпроса за оцеляването на журналиста, защото на него това му е занаятът, той е склонен на компромиси.
Много малко са случаите, при които журналисти с име отстояват позициите си, съответно си носят последствията. Можем да ги изброим на пръсти.
Някои представители на властта дори ги съдят заради това, че отстояват позициите си…
В момента, в който бъде настъпена, властта използва съдебната система. Няма да споменавам име на журналист, приятел, който в момента плаща като поп на един политик, защото е осъден. И защо? Защото е задал въпрос, в който обаче се съдържа отговорът. Позволил си лукса да зададе такъв въпрос на политик. Така че дайте да не говорим за журналистически бунтове.
Съществуват изследвания, според които колкото по-образовано е едно общество, толкова по-свободни са медиите му. Може ли феноменът на несвободните медии у нас да се обясни и с това, че се повишава неграмотността на хората в България?
Не мисля, че нашето общество е образовано. Младите хора идват полуграмотни от средните училища в университетите, и това е повсеместно. Има изключения, разбира се, но те само потвърждават правилото.
Това не е ли системна политика на властимащите? В крайна сметка неграмотните хора се управляват по-лесно…
Абсолютно, това е системна политика. Ето с такива въпроси трябва да се занимават от БНТ, а не да ръкопляскат за това, че са казали, че ще увеличат заплатите на учителите със 100 лв. или 200 лв. Трябва да кажат какви са учебниците, какво има в тези учебници, каква е професионалната подготовка на учителите, да се направи система за качествена оценка на излизащите от средното образование, да се направи система за прием в университетите.
От друга страна, университетите, особено държавните, са хванати за гушата от държавата. Какво ще стане ако ти, търсейки качество на образованието, елиминираш например един цял курс, защото студентите не стават за висше образование? Те могат да бъдат прекрасни техници, да имат друг занаят, но не и да учат във висше учебно заведение. Ако университетът направи това, на следващата година държавата ще им каже, че изкарват много малко студенти и ще им отрежат бюджета.
В този случай винаги давам пример със Сорбоната – по дадена специалност в нея могат да влязат 500 души. Това не е проблем. Само че още в първия семестър селекцията ги ограничава до 200 души. До петата година по тази специалност излизат между 5 и 10 души от 500 студенти, само че дават добавена стойност на икономиката, на бизнеса, на културата на Франция. Защо? Защото наистина са хора с висше образование, а не хора с диплома за висше образование.
Как си обяснявате това, че дори и медиите, които се имат за сериозни, се занимават с вадене на кирливи ризи, спекулации, злепоставяне на публични личности? Смятате ли, че между тях и таблоидите има някаква разлика?
Водещото при първите е обслужването на собствения си корпоративен интерес, на това, че те са играчи. При жълтите медии водеща е продажбата – там е чистата форма на бизнес. Разбира се, и там има поръчки, но ги интересуват тиражите.
При сегашните нрави това, което и Вие отбелязвате и сте видели много правилно, а именно, че медиите спекулират, манипулират, понякога се стига до откровени лъжи и клевети, за мен е нормално. При днешното политическо устройство, не може да се очаква друго.
Вие какво очаквате? В момента, в който се предават националните интереси на България, медията да бъде един стожер на обществения интерес и на интереса на всеки един българин ли? Няма как да стане.
Смятате ли, че осветляването на собствеността на медиите може да повлияе върху подобряването на медийната среда в България или медиите ще продължат сервилно да обслужват определени партийни кръгове и политически сили? Можем ли да очакваме реална промяна при смяна на собствеността на медиите у нас?
Какво следва от това, че знаем, че вестникът X се притежава от собственика Y? И как ще се смени собствеността? Няма медия, която да е печеливша, тоест искат се пари, за да може тя да съществува. Някой трябва да даде тези пари, само че има принцип – който плаща, той поръчва музиката. Ако един бизнесмен, притежаващ медията X, продаде медията на друг бизнесмен, какво принципно се променя? Няма как да стане.
Ние живеем в посткапиталистически свят, в който парите са тези, които определят нещата. Проблемът идва, когато тези пари започнат да подменят ценности, когато тези пари се опитват да маргинализират обществото, когато се опитат да превърнат голяма част от това общество в духовни гета, когато се опитват да обясняват, че купуването на смартфон е целта на живота. Това важи за всяко друго нещо.
Общество може да се поддаде на натиска от страна на световния банков капитал и транснационалните компании. В крайна сметка, това общество само се отказва от съпротивителните си сили, а вие ми говорите за журналистически бунт…
На какво се дължи успехът на медиите в зората на демокрацията, когато наистина са били възприемани като четвърта власт, и какво доведе до сегашното им състояние?
Дължи се на илюзията, че наистина могат да бъдат постигнати такива обществени норми, при които да се постигне достатъчна степен на справедливост, да се постигне положение, при което всеки един, според способностите си, знанията си, възможностите си да осъществи себе си. Може би поради някакъв катарзис в хората, мисленето, че се освобождават от системата, която ги потиска по различни начини. Може би поради това.
В началото на демокрацията имаше един вестник „Подкрепа”. Той беше страхотен вестник, но просъществува около година и половина или две. Имаше вестник „Дебати” – страхотен вестник, направен по най-добрия западен образец, както и „Континент” – не мога да си спомня всичките. Но тези, които се възприемаха като свободни медии, просъществуваха за много кратко време. Амбицията я имаше, но въпросът е, че нашият свят е свят на парите. Този, който ги има, на практика има властта.
Смятате ли, че медиите, които претендират, че са свободни и че предлагат по-качествен продукт от всички останали, но се финансират от чужди фондации, наистина са свободни? Не се ли използват и те за прокарване на определени политически послания?
Наистина има медии, които се стремят да бъдат свободни, наистина има медии, които искат да казват истината и я казват, например Вашата медия. Те са пренебрежително малък процент, но е позитивно това, че ги има. И това е проблем на неолибералния политически модел – той не търпи подобни свободи. Това означава, че този модел не е перфектен, щом позволява да има отклонения от правата линия.
Що се отнася до онези, които декларират, че са свободни, демократични и т.н., а всъщност се финансират по линия на „Америка за България” и други организации, най-вече обвързани със Сорос – дори не бих ги нарекъл медии. Те са просто рупори.
За да бъде истинска, медията трябва да бъде чувствителна към обществената проблематика. Трябва да има истинска съпричастност и критичност към съществуващата власт, стеснени корпоративни интереси, които се противопоставят на обществените и т.н. Медиите, за които споменахме, че се финансират отвън, са далеч от всичко това.
Но има и нещо, което тези, които са мислили цялата система, пропускат. Колкото и да го натискаш, колкото и да го поставяш в условия, в които няма избор – например просто да няма избор да не яде ГМО, човешкото същество има заложен в себе си потенциал да оцени кое е истинското, кое е стойностното и кое не е. И от тази гледна точка, аз съм оптимист, че подобни медии просто няма да се котират, няма да се четат, няма да се гледат. Няма да има доверие към тях.
Доколко са свободни медиите в Западна Европа и Америка, където се твърди, че има демократична среда? Не се ли отразяват твърде едностранчиво някои въпроси, свързани с геополитиката? Не е ли политическата коректност всъщност замаскирана цензура?
Там илюзиите за това, че трябва да има свобода на словото и че медиите функционират като медии, са много по-големи, отколкото в България. Това, което медиите не правят, и с това са виновни пред обществото, се отнася до селектирането на информацията, която излъчват. Да оставим вътрешните ни проблеми, защото те са резултат от това, което става в глобален план.
По важни геополитически въпроси се акцентира върху информация, която е контролирана и санкционирана от тези, които са защитници и изпълнители на неолибералния модел.
В този смисъл, нямаме информация от страна на Китай. Или дори и да имаме, тя е по посока на Северна Корея, а това не се сериозно. Китай в момента е един от големите играчи в света. Игнорира се Русия – нямаме информация в достатъчна степен и за нея. Имаме, ако стане някакъв проблем, някакъв терористичен акт, но тук позиция, която да е равностойна на американската, ние нямаме.
Оттук започва манипулацията. Същото се отнася до позициите и политическите тенденции в рамките на Вишеградска четворка, а там стават много интересни неща. Или пък информацията, която тук се излъчва, по отношение на Брекзит.
Ако сте забелязали, от повече от половин година почти няма информация, а когато я има, тя е с внушението колко е загубила Англия и как ще закъса. Противопоставяне на тази информация е поведението на ЕС, който се бил консолидирал. Не може да има консолидация в една организация, макар и европейска, когато съществуват коренно противоположни и различни национални интереси.
Самият министър-председател си Борисов си призна, че се е съгласил на политическо решение, което е в противовес на националните интереси на България. И как реагира БНТ на това признание? Никак.
Какво е подтикнало премиерът да приеме решение, което подкопава националните ни интереси? Само възможността да се източват пари от еврофондове ли?
Еврофондовете са просто поредното кранче на далаверата. Вземете европарите, които се похарчиха за построяване на пътища, при което на третия месец започват ремонти. Ето такива въпроси трябва да бъдат поставяни от БНТ, да бъдат канени коментатори и анализатори, които не пеят само дитирамби във възхвала на ЕС.
Идеята за Обединена Европа е прекрасна, защото прекъсва всякаква възможност да влизаме в конфликт. Обаче оттук нататък, този модел на ЕС администрира културата, националните интереси, а не ги договаря, както би трябвало да бъде. Принципът е различен.
Не може ЕС да защитава интересите на всяка една национална държава. Поради тази причина моята прогноза е, че ЕС в този си вид ще се разпадне. Въпрос на време е, няма как това да не се случи.
Очаквате ли ефектът на доминото след Брекзит да засегне и други страни?
Не знам дали скоро ще има отделяне на друга членка на ЕС, но като наблюдавам това, което става в Чехия, Полша, Унгария, като наблюдавам това, което става тук, на Балканите, мисля, че много скоро ще се стигне до момент, в който директивите на ЕС просто няма да бъдат изпълнявани, което означава загуба на власт.
А Европейската комисия – на практика това е другото наименование на опита да има световно или европейско правителство, ще загуби възможността да влияе върху процесите – било икономически, обществени, културни и т.н.
Вероятно ще се стигне до момент, в който тези, които имат малко повече ум в главите си, ще стигнат до решението да се предоговорят съюзните отношения. И мисля, че тогава страни като България биха имали шанс да си защитят интересите, защото в момента това не е така.
източник: a-specto
