На 6 август Българската православна църква чества едно от най-значимите евангелски събития – явяването на Иисус Христос пред тримата му ученици – Петър, Яков и Йоан.
Според Светото писание Иисус Христос укрепва вярата на учениците си в своя божествен произход, като се преобразява пред очите им. За всички вярващи християни Преображение Господне е свързано с надеждата за промяна към по-добро.
Църквата установява отбелязването на празника още в първите векове на християнството, за да ни напомня, че Господ е навсякъде – в нас, с нас и около нас.
Според народния календар днес настъпва и трайно преобразяване в природата.
На този ден небето се отваря и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си пожелае.
Преображение е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата.
Старите хора разказват, че когато Господ създал гроздето, Даволът направил къпината и я нарекъл дяволски плод. Всеки, който искал да спаси от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и така си осигурявал покой за душата и добро здраве.
В някои селища Преображение се осмислял и като ден, граничен между лятото и есента и свързан с „преобразяването“ на слънцето и живата природа. В Родопите вярват, че Господ пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба.
На този ден „времето започва да се преобразява“
Народът ни вярва, че на 6 август слънцето обръща гръб на лятото и поглежда към есента. Слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.
Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най‐важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най‐близките му ученици.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия – съответно тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им говорил често за страданията, които Го очакват, за смъртта и Възкресението си.
За да укрепи вярата на учениците Си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната Си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли.
Скоро те заспали, а след като се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Лицето Му светело като слънце, а дрехите Му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най‐великите представители на Стария Завет – пророците Мойсей и Илия, за предстоящите Си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим.
В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте.“
При тези слова Свише апостолите в силен страх паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил към учениците Си и казал: „Станете, не бойте се!“
Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни, Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Поради това празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название „Начатки овощей“, а в Българската православна църква – „Освещаване на гроздето“.
Защото, ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по‐южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби.
Според традиция от най‐дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.
Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява. Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по‐добър.
