На 29 юли се навършват 100 години от смъртта на българката Райна Княгиня, отдала живота си в името на каузата Свободна България.
Райна Футекова е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище. Учи в родния си град и в девическото училище в Стара Загора при А. Тошева. През 1874 г. става учителка в Панагюрище. Тя е една от основателките на женското дружество “Китка” в родния си град.
Едва 20-годишна Райна е помолена от Георги Бенковски да ушие знамето на въстаниците. Почти месец отнема на Райна и нейните помощнички Цвета Зографска, Мария Нейчева и Милка Узунова, да сътворят байряка.
На 22-ри април знамето е тържествено осветено. И сам Бенковски настоява, то да премине през града, носено от жената, дето го е ушила.
Райна пише: „На втория ден от свободата знамето беше довършено. Аз трябваше да го взема в ръцете си, да препаша сабя, да грабна револвер и да премина през целия град, като възвестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е смъкнато завинаги.
Това беше най-тържествения ден от нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целия път беше постлан с тях като великолепен килим.
Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта“.
Опиянението от въстанието е кратко. След като потегля с Хвърковатата чета към Копривщица, Бенковски заявява: „Аз забих ръждясалия 500-годишен нож в сърцето на тирана. Нека Европа заповяда“. Погромът на революцията се развихря дни по-късно. Бащата на Райна е убит пред очите й. 20-годишната Княгиня е измъчвана и насилвана от турците. Арестувана и пратена в Пазарджик, а после в затвора в Пловдив.
Следователи и съдии, чули, че народът я нарича Райна Княгиня, се смеят и питат: „Ти българска царица ли си, защо уши знамето?“.
Райна отговаря: „Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше“.
Американският журналист Джанюариъс Макгахан, пратеник на английския вестник „Дейли нюз“, описва героизмът на Райна Попгеоргиева в един от най-вълнуващите си репортажи за Априлското въстание – „Панагюрище: Със знаме всичко е възможно“ /10 август 1876 г./.
Американският консул Скайлер и руският княз Церетелев я спасяват от бесилото. Найден Геров, който по това време е вицеконсул на Русия в Пловдив, я изпраща с фалшив паспорт за Цариград, а оттам я прехвърля в Москва. Там Райна учи 3 години медицина и става първата дипломирана акушерка в България.
В Русия пише своята автобиография, която излиза първо на руски език. През 1934г. е преведена и на български.
Митрополит Климент кани бележитата българка за учителка в Търново. Три години след това Райна Княгиня се връща в Панагюрище. Там тя се омъжва за Васил Дипчев. Не след дълго семейството се мести в Пловдив.
През 1898г. Васил Дипчев е избран за народен представител и те заживяват в София заедно с петимата си синове. Скоро Дипчев е задържан заради политически гонения. Няколко месеца след това и умира от побой. Райна остава сама с петимата си синове и едно момиче, което осиновява. И петимата стават офицери от българската армия.
Болна от костна туберколоза, тя продължава да работи до края на дните си – отхвърля поканата на Фердинанд да се настани в двореца му, и работи като акушерка в най-бедните столични квартали.
По време на Руско-турската война, святото знаме на свободата ушито от нея, изгаря в хасковския конак. По случай първото официално честване на Априлското въстание през 1901г., Райна Княгиня отново извезва Главното въстаническо знаме. То се пази в родната й къща-музей в Панагюрище.
Райна Княгиня умира на 29.07.1917г. на 61 години.
„…А паша я пита, пита и разпитва
Райна Поп Гьоргьова:
– Кой уши байряка, кой му тури знака –
‘Смърт или свобода’?
– Аз ще да ти кажа, – Райна отговаря
на пашата,
– Аз уших байряка, аз му турих знака –
‘Смърт или свобода’…“/народна песен/
