– Не. Договорът е много добре обмислен от Зоран Заев, който знае проекта още преди 5-6 години. Той разбира много добре какъв шанс е за него съдържа той.
– Защо от пет-шест години?
– Защото проектодоговорът е готов от 2010 година. Тогава той беше предложен на македонската страна и от тогава отлежаваше.
Аз съм участвал, ако си спомняте през 2010-а бях министър. Участвах в съставянето му заедно с още две дузини учени от БАН. Има сега известни различия, но като цяло е същият.
Зоран разбираше много добре, че политиката на ВМРО-ДПМНЕ, просръбската партия в Македония, няма никакъв шанс да успее дори частично. По-конкретно нямаше никакъв шанс да премахне ветото, което Гърция й налага и към което се присъедини и България по време на един среща на НАТО в Букурещ. А това откъсва държавата Македония от европейското й развитие.
И затова Зоран Заев реши да предприеме решителни стъпки, знаейки какво пречи. А пречи македонизмът, тази изкуствена идеология, създадена от Коминтерна, която няма нищо общо с реалността, с реалната история. Тя представи Македония не като политическа нация на международния терен, а като историческа.
– Според вас Сърбия продължава ли да крепи македонизма сега?
– Много слабо. Много слабо вече. Те просто там са по-умни и знаят, че няма никакъв шанс. Освен това те се изсилиха, създавайки освен македонската нация и босненската, и черногорската – няколко нации. И така разкатаха фамилията на идеята за Велика Сърбия…
– След като сте участвал в подготовката на договори, значи знаете какво пише в него.
– Да, той е и публикуван.
– Сега вече да, но едва в сряда. Защо преди това не беше публично известен нито у нас, нито в Македония?
– Е, той се уточнява до последния момент. Както казах има доста различия от това което сме писали през 2010 година.
– Бихте ли ми посочил някоя от „горещите точки“ в него, от трудно съгласуваните, от различията спрямо началния проект?
– Оставете това. Дайте да гледаме голямото, а не какво е различното. А и различното е за по-добро, между другото.
– Например?
– Например, аз не посмях на времето да пишем, че имаме обща история с Република Македония. Викам „Това няма да го приемат никога“. И с някои от моите колеги не посмяхме да напишем, че България и Македония имат обща история.
Сега още в преамбюла на договора е написано „Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им…“. В преамбюла*, а не в някаква точка.
А нали знаете какво означава обща история? (смее се)
– Споменахте участието на учени в писането на проекта за договор. Сякаш напоследък пак се връща една стара идея: политиката си е политика, а нека учените да си решават споровете…
– Момент. Те нямат спорове. В случая истинските учени нямат спорове. Този, който твърди, че македонците са отделен народ, просто не е учен.
– Категорично „не е учен“?
– Вижте какво. Ученият е човек, който се подчинява на един принцип и той е много кратък „Има документ – има история. Няма документ, няма история“.
Аз неслучайно се гаврех с тъй наречените „македонски историчари“, които – пак казвам – не бяха никакви историчари. И им предлагах един милион евро да покажат само един документ от периода някъде между VI век от новата ера и XVII – XVIII век, където да се споменава думата „македонец“, „македонско“, „македонски“. Няма такова нещо.
– Знаем все пак всичките стари разногласия. Как е намерено примирение в този договор? За езика, за нацията…
– Тук няма спорове за език и за нация. И не би могло да има.
Договора го сключват правителства, а правителствата не казват дали има език, или няма. Те да не са лингвисти?
Бойко Борисов ли, който говори на Банкянски диалект, ще ви каже дали има македонски език, или няма? И аз не мога да кажа. Моята компетентност е в областта на историята.
Компетентни са езиковедите, лингвистичните институти, в България и по цял свят. Тези големи лингвистични институти – и във Франция, и в Русия, и във Великобритания казват, че няма македонски език, че той е „идиом“ на българския.
Така е и за нацията. Аз мога да кажа защото съм историк, историците могат да кажа има ли, или няма нация. Никой друг. Правителствата не могат да кажат има ли нация, нито министрите, освен ако някой от тях не е историк.
– Тук ме подсетихте да питам нещо. След като се подобрят отношенията София – Скопие, нали нещо историческо става с този договор…
– Наистина историческо. Те (македонистите), неслучайно вдигнаха страхотен вой, обиждат, мен ме нарекоха фашист. А един от тях, със звучното македонско име Тодор Петров (дори не Петровски!) казал, че договорът е капитулация на македонизма. Да, така е. В този случай е много близо до истината.
– Връщам се към въпроса си. Когато отношенията ни напреднат, един ден ще стане ли възможно българският посланик в Скопие да се казва Божидар Димитров?
– Не. Не бива. Аз съм известен с това, че бях „лошото ченге“, че много книги написах, включително на македонски език излязоха някои. И не бива сега да изглежда че злорадстваме над тях: „Ето най-големият ви враг…“ (те самите ме обявиха за „антимакедонец № 1“) да е посланик. Аз не бих приел.
– Съвместното честване на Илинденско-Преображенското въстание, при което ще се подпише договора, ще бъде на територията на Република Македония. Това не е ли тежък компромис от наша страна?
– Не, разбира се. Съгласно решението взето от Солунския конгрес на 4 януари 1903 година седемте революционни окръга трябва да въстанат един след друг през две седмици. Първи въстава Битолският, Втори Битолски революционен окръг. Там е избухнало въстанието и това е положението.
Мисля че нещата могат да се оправят, като дойдат и при нас на 19-и на Петрова нива. Ако им е много далече, могат да отидат на 2 септември на Кръстовден, когато избухва въстанието в Серския, Трети революционен окръг… **
– След като, живот и здраве, този договор влезе в сила, мислите ли че скоро от него ще последват практически резултати? С прословутата железница до Скопие, например.
– Отвъд границата тя е започната от правителство на социалистите, ВМРО-ДПМНЕ после занемариха работата..
Имаше 120 милиона марки. Откраднаха повече от половината доколкото разбрах, а с 30 милиона марки направиха трасето. И сега ако пътувате по пътя за Скопие от София, ще видите вдясно виадукти, тунели и тъй нататък недовършени. И сега ще трябва да се довършат, ще трябва да се намерят пари.
Хубаво е да направим железницата, макар че е изчислено, че ще бъде нерентабилна. За да е рентабилна, трябва да се превозват 5000 тона стоки дневно, а толкова няма да съберем.
По-добре е, може би, да направим обща магистрала. От Радомир до Скопие, а до Радомир и сега има автомагистрала.
– – –
* В международните документи преамбюлът не е обикновено „тържествено встъпление“. В него са провъзгласени принципи, които страните са приели и се ангажират да спазват.
** Сяр (Серес) сега е на територията на Гърция.
