Фрауке Петри, Марин Льо Пен, Беата Шидло и още много други – навсякъде в Европа представителки на нежния пол застават начело на десните популистки партии. Къде изчезнаха мъжете през XXI век? Германският национален ежедневник Die Zeit се опитва да намери отговор на този въпрос.
Преди около пет години американският журналист Хана Розин публикува книга, която бе подложена на ожесточена критика. Заглавието й е „Краят на мъжете“, а мотото, под което бе рекламирана – „XXI век е женски“, дързък стил, който опъна нервите на мнозина – както в Съединените американски щати, така и извън пределите им.
Според авторката сме свидетели на времена, в които жените непрекъснато научават нови професии, работят със спиращо дъха темпо, поемат нови роли и задачи, които по-рано никой не е предвиждал за тях. В тази променена ситуация мъжете често просто си стоят: изненадани и объркани. Книгата описва един свят, в който „за първи път в историята жените надминаха мъжете в много отношения“, Марин Льо Пен със сигурност е една от тези жени, дори и да не е спомената от Розин.
През 2011 г., една година преди публикуването на книгата, тя буквално детронира баща си Жан-Мари льо Пен от върха на „Национален фронт“ и застана начело на френската дясна популистка партия – като истинска първа дама, разбира се. Старецът просто не се вписваше във времето. Той споделяше радикални възгледи и все по-често си навличаше гнева с антисемитските си изявления и отричането на Холокоста.
Тогава 42-годишна, Марин Льо Пен имаше по-прагматични цели – да подмлади и обнови партията. Изглежда мечтите й са се сбъднали, след като на последните избори за държавен глава във Франция тя успя да събере подкрепата на една трета от гласоподавателите в страната. При това – с опонент от ранга на Еманюел Макрон, който успя да спре Марин Льо Пен по средата на пътя й към любовта на френските граждани. Засега.
Фрауке Петри също е една от тези жени. След като през 2015 г. тя бе избрана заедно с Йорг Мойтен за говорител на „Алтернатива за Германия“, тя се запъти стремглаво нагоре към върха. Доказателството за успеха й може да се види с просто око по улиците на германските градове. Ако Мойтен се появи някъде из ъглите им, едва ли някой би разпознал кой всъщност е той. Но Петри, въпреки слабите й шансове за добро представяне на предстоящите избори за федерален парламент, и до ден днешен е разпознаваемото лице на германските десни популисти. И никой не вижда в това нещо странно.
В редиците на „Алтернатива за Германия“ има още една от онези жени, които Розин описва в книгата си. Това е Алис Вайдел, новият водещ кандидат на дясната партия.
Примери за тази порода жени обаче може да бъдат намерени и в редица други европейски държави. В Полша това е министър-председателят Беата Шидло, в Норвегия – лидерът на „Партия на прогреса“ Сив Йенсен. И да не забравяме дългогодишния председател на Датската народна партия – Пиа Кярсгаард.
Имат ли жените принос за промяната вдясно на политическия спектър през последните години? Дали са дори по-добрите носители на концепцията за десен популизъм, отколкото мъжете? И има ли това нещо общо с феминизма? Дали Льо Пен, Петри и Вайдел са определени като феминисти противно на волята им?
Едно нещо е сигурно. С възхода на жените в десните популистки партии, политиката им вече е различна от тази, която се наблюдаваше в миналото. По-рано подобни политически структури бяха представлявани само и единствено от мъже, и влиянието им в обществото бе по-скоро незначително, отколкото заплашително. През последните години, в които нежният пол бавно, но уверено „узурпира“ лидерските позиции в тези партии, десният популизъм придоби по-съвременна, женствена визия – и това, което е по-важно – повече избиратели.
В днешно време десният популизъм е изчистен от своята строгост. Нещо повече – той е представен като майчина грижа, като едно движение, което не подклажда насилие, а се бори единствено за деглобализацията. Войнственият имидж отдавна е изоставен в миналото, за да отстъпи място на гражданската визия. Тези партии, водени от жени, идват от центъра на обществото и искат да останат в центъра на обществото – говорейки тъкмо на неговия език.
Превод и редакция: Тереза Герова ИА ФОКУС
Каква е вашата реакция?
