Добре е да дадем нов живот на написаното от Апостола, за да не съсипем държавата, предлага проф. Михаил Константинов.
В дните около 180-годишнината от рождението на Васил Левски по традиция всички говорим за неговите завети, дело, революционни идеи, безкористна служба на Отечеството. Но сякаш забравяме какво от тези негови завети ние самите сме превърнали в част от живота си.
Мислим си, че сме си обяснили всичко от него и за него. Аз например смятам, че един от най-гениалните завети, които е написал, е Уставът на БРЦК, който е нещо като протоконституция на България. Написва този документ през 1871 г., две години преди смъртта си, и го нарича “Нареда на работниците за освобождението на България”. Смятам, че Наредата е протоконституция, защото в нея има структура, мотиви, нещо като Наказателен кодекс.
Тъкмо там Левски обяснява ясно и лаконично защо е нужна. Описва новата държава като територия, на която българи, турци и евреи ще бъдат равни. В този документ Левски описва структурата и функциите на всеки – от редовия член до председателя и зам.-председателя.
Апостолът на свободата е написал и какво може и какво не може да прави всеки от членовете на комитета. За нарушаване на правилата повечето от наказанията са смърт. Регламентира се създаването на специална полиция, функцията на която е да поддържа дисциплината и евентуално да изпълнява наказанията на хората, предали народното дело.
Любопитно е, че Левски е имал безкрайно ясна представа как да стане освобождението на България. То е описано само в една-единствена страница от Наредата. Затова тя според него е била дейност на много добре подредена структура, каквато е Централният комитет, и всеотдайна работа на всичките му членове.
Посланията на Левски са точни и ясни – че за свободата на Отечеството трябва да се работи безкористно и всеотдайно, спазвайки строги правила. Неговата чиста и свята демократска република присъства и в съвременната българска конституция, че и в българските закони.
Но превръщаме ли ги тези завети в дело, в част от живота ни? Убедени сме, че да, но в реалния живот не е така.
Нарушаваме например завета на Левски, че всички народности, етноси, отделни хора в държавата трябва да живеят заедно и да градят съвместно бъдещето си. У нас се случва обратното – има разрив и дистанция между етносите в България, за което вина имат и българските политици през последните десетилетия. Тези напрежения между етносите заплашват държавността на България.
Толерирането на едни малцинства и неглижирането на други е деморализиращо нацията ни. Често си затваряме очите за маргинализацията и престъпленията на циганите. Но, от друга страна, ние като държава не сме създали достатъчно условия тези хора да изживеят достойно живота си.
А ние сме отгледали между 200 000 и 300 хиляди млади неграмотни цигани. Какво да очакваме от тези хора в бъдеще, е видно още отсега.
Добре ще е по-често не само да четем документалното наследство на най-великия ни българин, но и да дадем нов живот на заветите му. За да не си съсипем окончателно държавата.
източник: 24 часа
